Звучи странно, но за мен това се превръща в проблем.
Имам две прекрасни деца - момченце и момиченце. Когато се роди сина ми не можех да спя, все го проверявах дали диша, дали е завит, дали не е потен, при всяко шаване ставах да го проверя пак и пак и пак. Накрая го сложих да спи до мен, за да ми е по-лесно. Спях само обърната към него или по гръб. Все се старая да съм около него и да мога да се намеся при всеки проблем. Това продължи до момента, в който родих дъщеря си. Сега е същото (ние с малката спим в една стая, а съпруга ми и сина ми в друга). Тя спи до мен, за да мога да я усещам и да съм сигурна, че диша, че е завита ..... Не изпускам от поглед нито нея, нито брат и. Все се ослушвам и съм нащрек за всичко. Не обичам да ги оставям на никого. Все се старя да са около мен. Самоинквизирам се, не го искам, но не мога да спра да го правя. Сбъркан ли съм или не съм? Все си задавам този въпрос. Чудя се дали има и други майки с такъв проблем и как бихте го решили ако се случи на вас? Защо ме преследват страхове, за които нямам основание? Моля ви споделете вашето мнение и опит! Предварително ви благодаря!
Виж целия пост
Имам две прекрасни деца - момченце и момиченце. Когато се роди сина ми не можех да спя, все го проверявах дали диша, дали е завит, дали не е потен, при всяко шаване ставах да го проверя пак и пак и пак. Накрая го сложих да спи до мен, за да ми е по-лесно. Спях само обърната към него или по гръб. Все се старая да съм около него и да мога да се намеся при всеки проблем. Това продължи до момента, в който родих дъщеря си. Сега е същото (ние с малката спим в една стая, а съпруга ми и сина ми в друга). Тя спи до мен, за да мога да я усещам и да съм сигурна, че диша, че е завита ..... Не изпускам от поглед нито нея, нито брат и. Все се ослушвам и съм нащрек за всичко. Не обичам да ги оставям на никого. Все се старя да са около мен. Самоинквизирам се, не го искам, но не мога да спра да го правя. Сбъркан ли съм или не съм? Все си задавам този въпрос. Чудя се дали има и други майки с такъв проблем и как бихте го решили ако се случи на вас? Защо ме преследват страхове, за които нямам основание? Моля ви споделете вашето мнение и опит! Предварително ви благодаря!
просто се опитай да се успокоиш,и да мислиш позитивно 
