Незнам дали го искам

  • 3 269
  • 60
Привет на всички бъдещи и настоящи майки. От известно време чета форума и реших днес и аз да се регистрирам, за да стана част от вас.
Тази година ще навърша 21 год. , живея с приятеля ми от края на 2001г. Той е с шест години по-голям от мен и от известно време само ми говори да си направим бебе. Другата седмица заминаваме на море и е планувал тогава да ми направи бебето. Аз обаче нито съм против, нито съм за. Отношенията ни са чудесни така, че от тази гледана точка всичко е ок. Все съм си представяла, че първо ще се оженя, ще си поживеем така и тогава бебе.
Объркана съм, незнам дали на този етап искам да съм майка.
Ще се радвам, ако ми помогнете със съветите си - явно, че сама не мога да взема решение.
newsm78
Виж целия пост
# 1
Не можеш, но ще трябва да вземеш сама решение.
Тук момичета /то си личи по името на форума/ биха те посъветвали да си направите бебенце.
Виж целия пост
# 2
Аз лично бих те посъветвала просто да му кажеш, че не може да планува сам тези неща. Обясни му това, което си написала тук - че искаш първо сватба и след това дете, че не си готова още.
Виж целия пост
# 3
Аз също съм съгласна с отговора на Manqo.
Това е нещо толкова лично и съкровенно и затова трябва да се опиташ да намериш отговора дълбоко вътре в теб. в душата ти. може би точно там се крие .
Успех и дано вземеш правилното решение Peace
Виж целия пост
# 4
Аз пък бих те посъветвала да не правиш нещо, против волята си.

Бебето трябва да е желано от двамата родители, а не само от единия.
Млада си, имаш доста време, за да решиш кога е най-подходящия момент за създаване на семейство.

Не го прави, само за да му угодиш. Naughty
Трябва да го искаш със сърцето си. Hug

Успех!
Виж целия пост
# 5
Мила, решението дали ти искаш бебе или не си е само твое... Щом той иска бебе, значи е узрял за сериозно обвързване. Поговорете за това - за брака, за децата и за позициите на двама ви по този въпрос. Само така ще разбереш неговата гледна точка и той - твоята. Тогава ще ришите заедно дали ще е първо бебето, първо свотбата или и двете или нито едното  Simple Smile

Въпросче: Как така той е решил, че ще ти направи бебето на почивката? А ти междувременно къде ще бъдеш? Няма ли да те пита поне искаш ли или не? Не ги разбирам тия мъже   newsm78
Виж целия пост
# 6
Аз така направих - ожених се, поживяхме си и си направихме бебе .... но да си призная просто ме беше страх, чаках "да стана готова", но такъв момент не дойде. Добре, че мъжа ми веднъж каза - без презерватив - и готово  Laughing
Сега се чудя какво съм чакала  newsm78
Моя съвет е да действате  Grinning
Виж целия пост
# 7
Те и моми4етата са ти го казали... говорете за това, какво и кога искате от живота.  Смятам 4е така ще стигнете до решение, което да удовлетворява и двама ви Wink
Виж целия пост
# 8
Мерси на всички, за отговорите. Ние много сме говорили по въпроса и той до сега се съобразяваше с това, че съм малка, хайде тази година, после хайде следващата, сега пак сме си с тази уговорка, но от няколко дни го гледам доста ентусиазиран. Аз самата не, че не го искам, но толкова много въпроси ми изплуват в главата и както Никол каза, не се чувствам готова. Хем го искам, хем си викам на 21 си все пак ... То вярно, че по дискотеки и барове одавна спрях да ходя, но сега и да ми се приходи мога да отида, ама ако имам бебче?
Незнам как ще работя ако трябва да родя ... абе въобще доста въпросчета ми изплуват в малката главичка тъй че ще продължавам да мисля ...


Като чета форума и ми става много хубаво, как се радвате за мъничетата си, излъчвате някаква положителна енергия и ми става хубаво на душичката. Ако за сега не съм готова, надявам се след няколко месеца да преосмисля нещата и окончателно да се приобщя към вас.
Ааааа забравих да кажа, че златото ми си има сестричка на 10 месеца, която всички много обичаме и и се радваме, та ако не с моито дете (засега) мога да си обменям опит с вас за нея.
Виж целия пост
# 9
Да беше единствена с мед да те намаже човек  Wink
Ама на и аз съм на същия ред. Само дето аз вече съм на 25 и часовника си ми тиктака, Стефчо (приятелят ми с който живеем от 5 години и сме заедно от 10) много иска ама аз се колебая. То че ние сме си семейство отдавна то е ясно, подписа вече го планирахме   Simple Smile и това не ме притеснява
Ам аз още се колебая не знам дали ще съм добра майка, дали няма да се затворя и изолирамм и огранича (боже колко егоистично звучи  Embarassed)
Не знам споделете момичета - сладичките бебчета ограничиха ли ви
Имахте ли такива съмнения дали ще сте добри мами ?
Виж целия пост
# 10
Не знам споделете момичета - сладичките бебчета ограничиха ли ви
Имахте ли такива съмнения дали ще сте добри мами ?
Аз имах такива съмнения и още куп страхове.... Забременяването ми не беше планувано и честно казано в началото изпитвах ужас при мисълта, че ще имам дете... Постепенно почнах да се радвам... И ето- сега си имам чудесен бебок на 8 месеца... Бебчето наистина ме ограничи, защото изисква грижите ми, а аз държа да го гледам сама (бабите ако искат да му се порадват за час-два, но не и да вършат моята работа)... Но не се чувствам ощетена, честно! Щастието от това да си родител, да расте дете пред очите ти и под грижите ти компенсира всички други "неудобства"... МИсля, че всяка майка е добра, стига да обича детето си...
Виж целия пост
# 11
Когато бях на 20-21 мислих, чудих се, въпроси около следването и си казах -`Не е време`.
После.....се разведох -- било за добро, но от 6 години с мъжа ми нямаме деца, когато той искаше аз правех кариера, сега...нещо не става , а съм на 35.
Мнението ми -- действайте ако сте убедено, докато е рано, възрастта не е решаваща, но като минават годините става по-трудно. 
Виж целия пост
# 12
При мен пък бременността хем беше планирана, хем като стана работата още на втория месец и като си видях теста (при все, че и преди да го направя, бях 200% сигурна, че съм бременна!!!), щях да припадна от ужас.Така не съм треперила никога в живота си и първата ми мисъл при вида на двете черти беше: "Майко мила, какво ще правя сега?" На всичкото отгоре в деня, когато си направих тест, мъжо се прибра и преди да разбере новината, ми каза, че си е подал молба за напускане. Като разбра, направо обезумя - не знаеше да се радва за бебо ли или да ходи да си изтегля молбата от деловодството. Ама след 20 минути трезво разсъждаване и двамата решихме, че ни се е случило най-хубавото нещо на света и бебо го заобичах от същата секунда. Планирахме бебе, искахме го, бяхме си поживели и без брак, и с брак - ама пак новината не ме свари подготвена.
Това е моята история. Съвети няма да ти давам дали да си правите бебе или не. Сама ще прецениш това, но бъди сигурна - ако решиш за бебето, няма да съжаляваш никога! Поздрави!
Виж целия пост
# 13
Аз бих те посаветвала да си поживееш още. Според мен щом се двоумиш значи не си много готова а знай ча едно бебе си е голяма отговорност. Живота ти ще бъде променен коренно.
Виж целия пост
# 14
Аз не бих те посъветвала да направите бебе веднага. Аз се ожених на 20г., но родих 25г., много се радвам, че бяхме женени 4 години преди да решим за бебето, тези години заедно бяха най хубавите за нас и сега с носталгия си спомняме хубавото време. 2 години след като се почувствах готова да стана майка, тогава направихме бебето. Много си млада поживейте си, а брака също е от значение според мен. Едно бебе е голяма отговорност, вече не ти живееш а то, особено в началото.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия