Здравейте! Знам, че много се е писало по тази тема- сами родители, но аз все още не мога да преодолея болката от развода и това се предава на детето ми. Кажете как да продължа напред, какво да правя, как да се стабилизирам емоционална?
Виж целия пост
Проблеми след развод
- Публикувана: 3 ноем. 2008, 14:50 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 10:47 ч.
# 1
3 ноем. 2008, 14:57 ч.
Ако имаш универса;на формула... 
Надали щеше да има толкова болка и сълзи..
Незнам, дай малко повече инфо за да сме полезни..
Горе главата!
Виж целия пост
Надали щеше да има толкова болка и сълзи..
Незнам, дай малко повече инфо за да сме полезни..
Горе главата!
# 2
3 ноем. 2008, 15:54 ч.
Ето информация за мен- на 30 год. имам син на 7 год., мъжа ми ме напусна преди една година, а официален развод имаме от април месец. Преди да ме напусне се карахме много, той ме обиждаше пред дтето дори и ми е посягал. Правеше ми всичко напук. Казваше ми, че не е важно за него да съм изчистила и да съм сготвила и че прекалено внимание отделям на сина ми.
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.
Виж целия пост
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.
# 3
3 ноем. 2008, 15:58 ч.
Забравих да напиша, че нямам с кой да споделя тези проблеми и в момента съм като в затворен кръг, не излизам, от работа бързам да се прибера при детето, то ми е единствената утеха. След колко време минава чувството за вина и обърканост?
Виж целия пост
# 4
3 ноем. 2008, 16:05 ч.
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.
Уф..това звучи доста..злобно
Жалко за такива екземпляри, вярвам че всичко се връща..
Година време все пак не е малко време..може би те боли повече от обидата, отколкото още да ти липсва и да го обичаш?
А защо няма с кого да споделиш?
Виж целия пост
Заяви ми, че съм жена без вкус и че без него няма да се справя сама в живота,а ще пропадна и ще проваля бъдещето на детето ми.
Уф..това звучи доста..злобно
Жалко за такива екземпляри, вярвам че всичко се връща..
Година време все пак не е малко време..може би те боли повече от обидата, отколкото още да ти липсва и да го обичаш?
А защо няма с кого да споделиш?
# 5
3 ноем. 2008, 16:47 ч.
При мен мина година и половина и аз все още не мога да се отърся от чувството на вина. И аз постоянно това чувам- Ти не мислиш за децата, ироничното"сигурен съм че без мен ще просперираш, че на децата няма нищо да им липсва", "извини ме че изгубих десет години от живота ти" На моменти се обвинявам, на моменти си казвам"Я майната ти, докато беше вкъщи какво направи", Мисля си "Той ми говори така за да успокои собствената си съвест" и в крайна сметка незнам кога ще свърши всичко това......Понякога се обвинявам, понякога съм убедена че постъпвам правилно. Иска ми се и аз да намеря точната формула, но не мога
Виж целия пост
# 6
3 ноем. 2008, 20:16 ч.
отчаяна , тези неща които си казваш на себе си ги кажи на него, и всеки път му ги повтаряй, точно както той на теб ти казва другите !
ylen , едва ли ще ти кажа нещо ново , но докато ти сама не престанеш да се чувстваш виновна , няма как да се чувстваш добре емоционално. Най- добре намери някои с когото да говориш за това как се чувстваш, това ще те накара да погледнеш под различен ъгъл на нещата ...
Аз също ходя на работа и след това тичам да взема сина си от градина, обаче винаги намирам с кого да поговоря . Опитай с колежка или приятелка. Не е нужно да ти дават съвети или пък да са съгласни с теб , а просто да те изслушат , без да критикуват.
Виж целия пост
ylen , едва ли ще ти кажа нещо ново , но докато ти сама не престанеш да се чувстваш виновна , няма как да се чувстваш добре емоционално. Най- добре намери някои с когото да говориш за това как се чувстваш, това ще те накара да погледнеш под различен ъгъл на нещата ...
Аз също ходя на работа и след това тичам да взема сина си от градина, обаче винаги намирам с кого да поговоря . Опитай с колежка или приятелка. Не е нужно да ти дават съвети или пък да са съгласни с теб , а просто да те изслушат , без да критикуват.
# 7
3 ноем. 2008, 21:24 ч.
Говоря разбира се. И с колежки и с приятелки. Със сестра ми също-всички те ме подкрепят, но се успокоявам за момента. Може би трябва да мине време, незнам
Виж целия пост
# 8
4 ноем. 2008, 01:17 ч.
Ще мине..
Единственото, върху което трябва да се съсредоточиш..е ТИ да си добре..
Защото иначе и малкото няма как да е добре..
Виж целия пост
Единственото, върху което трябва да се съсредоточиш..е ТИ да си добре..
Защото иначе и малкото няма как да е добре..
# 9
4 ноем. 2008, 08:09 ч.
От напрежение чета през ред. Благодаря magarence, в такива ситуации трябва да бъдем силни и е добре когато има хора като теб, които да ни окуражават
Виж целия пост
# 10
4 ноем. 2008, 09:16 ч.
Защо се чувстваш виновна? Затова,че си отделяла повече време на сина си , а не на бившия си съпруг ли? А приказките "жена без вкус" няма да провалят бъдещето на детето. 
Виж целия пост
# 11
4 ноем. 2008, 09:37 ч.
Много ви благодаря за думите! Човек има нужда да ги чува тези неща по- често. Трудно ми е да обяснявам нещата на сина ми. Той не може да приеме, че баща му ни е напуснал. Мисли си, че аз съм го изгонила. Казва ми, че ще напише писмо на Дядо Коледа с едно желание- да се съберем с баща му. И си мисли, че ако е добър това ще се случи. Говоря постоянно с него и по деликатен начин му обяснявам тези неща, но не винаги се получава. Така ли е при вас? Мисля си, че е възможно след време и да избере да живее при баща му. 
Виж целия пост
# 12
4 ноем. 2008, 09:50 ч.
Не се притеснявай за детенце.Децата са адаптивни и бързо свикват. Моят син сега е на седем, беше на шест когато се разделихме с баща му. Отначало му беше много трудно, и той задаваше въпоси. Сега за него е съвсем нормално, че тате ще го вземе в петък следобяд или събота. В неделя се прибира весел и разказва кака е изкарал почивните дни. Всичко ще си дойде на мястото
Виж целия пост
# 13
4 ноем. 2008, 10:54 ч.
Отчаяна, а в какви взаимоотношения сте с бившия? Аз до скоро бях в добри, дори прекалено добри, но той от 6 месеца е в чужбина и се опитва да ме командва по телефона и сега направо родителите му непрекъснато претесняват сина ми. Ако детето не иска да отиде при тях, те му заявяват, че те "не сме ли важни за теб, другите ли са по- важни от нас, ще кажем на баща ти" и такива неща. Като види, по телефона си, че му звънят свекървата и свекъра и почва да плаче, не иска да се обади. Направо е кошмар в момента. Не знам как да защитя детето. А и баща му се озлоби по телефона и му казал да ми досажда, докато не му включа Интернет у дома.
Виж целия пост
# 14
4 ноем. 2008, 10:56 ч.
В непрекрасни, аз се старая доколкото мога, но той ми заяви че не може да ми бъде приятел. Та при нас е друг случая, аз треперя като видя че той ми зв по тел. Ако искаш пиши на лични да поговорим, че е дълга история
Виж целия пост
Препоръчани теми