искам да споделя с вас нещо, което преживях вчера....
Тъй като имам здравословен проблем, който налага пиенето на лекарства в най-скоро време, които обаче са несъвместими с кърменето, ходих на лекар - да питам, да се посъветвам и т.н.
Казах, че бебето ми е на 10 месеца и основно се кърмим на поискване - така сме си от родилното. След като лекарката ме изслуша с явно скептична физиономия заяви, че този бум с кърменето не го разбирала, че да кърмиш детето си през час, по улици и пейки било циганска работа, само мангалките правели така и изобщо след годинка кърменето не било никак нужно, да не говорим, че създавало вредни психилогически зависимости - друг лекар преди месец ме убеждаваше, че синовете ми растат с едипов комлекс, защото съм кърмела до късно .....
Стана ми много тъпо....Лекарката е невролог и ми каза, че педиатрията е нейна слабост и можела да ми изнесе сточасова лекция специално за кърменето и т.н. Отговорих, че аз не съм на същото мнение - не ми е нужно академично образование, за да съм майка и да чувствам какво трябва на детето ми.
Освен това, наистина ми се налага да пия лекарства - оказа се, че съм с някаква форма на епилепсия, без припадъци, но положението ще се влошава ако не взема мерки..... Все ми се струва, че нещо не е истина това, но....май ще трябва да го приема....И сега стигам до основната си болка - кърменето - не мога без него на този етап.....През времето без лекарства това ме е спасявало.....Незнам сина ми колко е пристрастен, но аз безумно се натъжавам от мисълта, че няма да го кърмя....Е, все някога ще стане, но.....искам да е по-дълго....
Просто си споделих, знам, че тук ще се ободря - винаги е било така.....
Напоследък влизам само да охкам във форума, но....добре че и за това малко ми отпускат фъндък
Понеже знам, че ще ме утешите, предварително ви благодаря