мамчета,здравейте!Обръщам се към вас,защото ме интересуват някои неща.Как се справихте първите дни с малкото бебче?Аз съм бременна в 33г.с. и вече ме обвзема страх,че няма да мога да се справя с отглеждането на бебенце?И при вас така ли е било,кои са най-важните неща които трябва да знам,някой помагал ли ви е?Предварително благодаря
Виж целия пост
първи дни с бебчо
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 16:24 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2008, 01:55 ч.
7 ноем. 2008, 16:24 ч.
# 1
7 ноем. 2008, 16:36 ч.
Ами те първите ти дни с бебето ще са в болницата, където няма да си съвсем сама.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
Виж целия пост
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
# 2
7 ноем. 2008, 16:41 ч.
Здравей мила спокойно не се шашкай ,всичко ще се нареди с времето си ще видиш че като се приберете от самосебеси ще се организираш неусетно .Xранене, спане, преобуване, игра и xоп време за къпане пак ядене и пак спане И така дните минават неусетно и като се замислиш е вече на годинка Пожелавам ти здраво и красиво бебче и да се поxвалиш 
Виж целия пост
# 3
7 ноем. 2008, 16:47 ч.
Така е но не съвсем.При нас коликите започнаха от 7-я ден и освен гореизброените дейности имаше и много плач.Ти обаче не се шашкай,бъди спокойна за да се чувства бебчето сигурно с теб.
Виж целия пост
Ами те първите ти дни с бебето ще са в болницата, където няма да си съвсем сама.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
# 4
7 ноем. 2008, 16:49 ч.
Всеки го обземат подобни мисли. Майчинският инстинкт обаче настина заработва бързо - аз изпитвах ужас от първата нощ с беб вкъщи - чудех се какво ще правя като заплаче. Оказа се, че не е толкова страшно - даваш му малко да хапне и то спокойно заспива. За мен поне първият месец беше най-лесния - беб само ядеше и спеше и почти не плачеше. Този период ми помогна да свикна с неговото присъствие и да започна да добивам увереност в майчинските си способности.
Като че ли едно от важните неща е да се опитваш да запазваш спокойствие, защото колкото и клиширано да звучи, бебетата усещат, когато майката е неспокойна.
Леко раждане ти пожелавам!
Виж целия пост
Като че ли едно от важните неща е да се опитваш да запазваш спокойствие, защото колкото и клиширано да звучи, бебетата усещат, когато майката е неспокойна.
Леко раждане ти пожелавам!
# 5
7 ноем. 2008, 16:51 ч.
Първите дни са трудни, но после всичко си влиза в ритъм и режим.
Не е толкова сложно и непосилно, напротив- истинско удоволствие е.
Виж целия пост
Не е толкова сложно и непосилно, напротив- истинско удоволствие е.
# 6
7 ноем. 2008, 16:55 ч.
Много зависи от майката, от това какво и колко е прочела и се е подготвила за появата на малкото човече.
Нормално е въпреки предварителната подготовка новоизлюпената мама да се ошашка здраво.
Все пак тя вече е поела най-голямата отговорност в живота си.
Не всички бебоци обаче спят, акат и ядат някои от тях за съжаление плачат по цяла нощ, често не им стига кърмата, мъчат ги колики.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
Виж целия пост
Нормално е въпреки предварителната подготовка новоизлюпената мама да се ошашка здраво.
Все пак тя вече е поела най-голямата отговорност в живота си.
Ами те първите ти дни с бебето ще са в болницата, където няма да си съвсем сама.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
А след това - (поне при мен беше така) майчинския инстинкт заработи и не съм се чудила много много.
Те бебоците в началото ядат, спят и акат. Няма къде да сбъркаш.
Не всички бебоци обаче спят, акат и ядат някои от тях за съжаление плачат по цяла нощ, често не им стига кърмата, мъчат ги колики.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
# 7
7 ноем. 2008, 17:02 ч.
Нормално е първите дни да са трудни.Докато свикнат и бебето и родителите...По-голям е страха от неизвестното...
Виж целия пост
# 8
7 ноем. 2008, 17:26 ч.
Първите дни е адски лесно.
Храниш, сменяш памперса, то заспива и докато се завъртиш процедурата се повтаря
А после всичко си идва от самосебе си
Виж целия пост
Храниш, сменяш памперса, то заспива и докато се завъртиш процедурата се повтаря
А после всичко си идва от самосебе си
# 9
7 ноем. 2008, 17:54 ч.
И аз мисля че в началото има трудности, но не съм съгласна че новороденото може да се свикне на ръце, или в количка. Чела съм че това свикване става след третия месец. Освен това ние сме жив пример-моят син денонощно е люлян, разнасян на ръце и т.н., заради коликите и след 3-ия месец като преминаха от раз започна да си заспива в леглото.
Виж целия пост
Не всички бебоци обаче спят, акат и ядат някои от тях за съжаление плачат по цяла нощ, често не им стига кърмата, мъчат ги колики.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
И има къде да сбъркаш като започнеш да носиш бебето на ръце, да го люлееш или да го буташ напред-назад в количката.
Така че, първите дни вкъщи не са от най-лесните, трябва време и на родителите и на бебчето да се адаптират.
И аз мисля че в началото има трудности, но не съм съгласна че новороденото може да се свикне на ръце, или в количка. Чела съм че това свикване става след третия месец. Освен това ние сме жив пример-моят син денонощно е люлян, разнасян на ръце и т.н., заради коликите и след 3-ия месец като преминаха от раз започна да си заспива в леглото.
# 10
7 ноем. 2008, 18:04 ч.
Аз още от сега имам такива притеснения, понеже съм в чужбина и не се знае дали мама ще успее да дойде навреме. Свекито пък ще е в БГ най-вероятно, защото и зълва ми ще ражда горе-долу по същото време.
Но пък все си мисля, че ще се справя някак.
Виж целия пост
Но пък все си мисля, че ще се справя някак.
# 11
7 ноем. 2008, 18:10 ч.
Първите две седмици така се бях филмирала,че не знаех къде съм Свалих 5 кила от недояждане и недоспиване.Толкова бях ангажирана с бебто,че единственото за което имах време е една вафла и една чаша с мляко за закуска 
.Будеше се през нощта,искаше да суче постоянно.И цял ден висеше на гърда, памперси сменях по 8 пъти След това вече свикнах и се поокопитих.А от момента,в който мина на адапте се родих наново.
Не се притеснявай.Цялото ошашкване трае точно седмица-две.Адаптиране към новия начин на живот.Вече всичко ще е различно
Преди се гримирах и си правих прически по 2 часа на ден,лакирах се,глезих се,гледах само себе си .Откакто се роди бебето си крада минутки за мен.Е,никога не съм била неугледна и не съм си променяла навиците,но просто сега ми е страшно трудно да намеря време за себе си.Свързано е с някакви предварителни планове и вмъкване в програмата 
Виж целия пост
Свалих 5 кила от недояждане и недоспиване.Толкова бях ангажирана с бебто,че единственото за което имах време е една вафла и една чаша с мляко за закуска .Будеше се през нощта,искаше да суче постоянно.И цял ден висеше на гърда, памперси сменях по 8 пъти След това вече свикнах и се поокопитих.А от момента,в който мина на адапте се родих наново.Не се притеснявай.Цялото ошашкване трае точно седмица-две.Адаптиране към новия начин на живот.Вече всичко ще е различно
Преди се гримирах и си правих прически по 2 часа на ден,лакирах се,глезих се,гледах само себе си .Откакто се роди бебето си крада минутки за мен.Е,никога не съм била неугледна и не съм си променяла навиците,но просто сега ми е страшно трудно да намеря време за себе си.Свързано е с някакви предварителни планове и вмъкване в програмата
# 12
7 ноем. 2008, 18:11 ч.
не бях се замисляла,но първите дни бях сама с детето-яде,спи,яде,спи....чак ми беше скучно 
Виж целия пост
# 13
7 ноем. 2008, 19:04 ч.
Аз също не съм се терзала много-много от такива въпроси, по-скоро ми беше странно как ежедневието ти се променя много, и дали ще успея да направя добър режим за бебето. Бяхме обърнали деня на нощ и затова се чудех как ще я караме. 
На нас ни помага свекито, тъй като бяхме в чужбина, но ако си бях в България, щеше да ми е къде къде по-лесно, защото мога да разчитам и на майка ми.
Виж целия пост
На нас ни помага свекито, тъй като бяхме в чужбина, но ако си бях в България, щеше да ми е къде къде по-лесно, защото мога да разчитам и на майка ми.
# 14
7 ноем. 2008, 19:25 ч.
Не съм имала такива опасения. Не се притеснявай, ще се справиш. Майчиният ти инстинкт ще те води във всичко.
Аз се справях сама, никой не ми е помагал.
Виж целия пост
Аз се справях сама, никой не ми е помагал.
Препоръчани теми