ОСИНОВЯВАНЕТО

  • 8 383
  • 36
Материалът е предоставен от GALATEIA


Какво е осиновявавето?
Осиновяването е добре обмислено, мотивирано и юридически  регламентирано действие на семейни или несемейни лица, които вземат решение да отглеждат дете, родено от други родители.
В основата на това човешко поведение стоят майчиният инстинкт и желанието на хората да станат родители.
Осиновеното дете има същите права както роденото от биологичните родители дете.
Във всички държави по света осиновяването е равносилно на раждането.

Кой прибягва към осиновяване?
Към осиновяване най-често прибягват семейства, които са преживели съвместно различно дълъг бездетен брак. Понякога единият от съпрузите има деца от първия си брак, но при втория му партньор това желание е останало неосъществено.
Има случаи, когато към осиновяване се насочват семейства, на които злополука или нелечима болест е отнела живота на единственото им дете.
Не са редки случаите, когато несемейни жени осиновяват деца.
У нас най-малък е броят на заможни семейства със свои деца, които желаят да осиновят дете, на което да осигурят дом, семейна среда и любов.

Кое е общото между осиновеното дете, осиновителите и биологичните родители?
Общото между осиновеното дете, осиновителите и биологичните родители е болката. При детето болката е от загубата на биологичните родители, които са го изоставили. При осиновителите болката е от невъзможността да имат биологично дете и да продължат рода си.А при биологичните родители болката е от невъзможността да отгледат детето си поради финансови или морални причини.

Какъв е най-честият мотив на българските осиновители за осиновяване на дете?
Най-честият мотив на българските осиновители за осиновяване на дете е силното им желание да станат родители.
След като са преживялли и преодоляли невъзможността да станат биологични родители, осиновителите след различно дълго обмисляне и обсъждане решават да изберат осиновяването като възможност да се сдобият с дете, което да отгледат, възпитат и дарят с родителска обич, така както, ако беше тяхно биологично дете.
Осиновителите осъзнават, че за детето те трябва да бъдат нещо повече от биологичните му родители, защото трябва да приемат и психологичните проблеми, които може да им създаде осиновеното дете при приспособяването в новото семейство и при разкриването на осиновителската тайна.

Кои са причините биологичните родители да изоставят децата си за осиновяване?
Най-често биологичните родители изоставят децата си за осиновяване по финансови причини. Това са бедни родители, които нямат средства за отглеждане на всичките деца от семейството.
Понякога причина за изоставяне на детето е житейска драма – изнасилване, извънбрачна връзка, когато родителите заклеймяват самотната майка и отказват да я приемат с извънбрачно дете.
По-рядко причина за изоставяне на детето е медицински проблем. При раждане на дете с вродена аномалия, независимо дали подлежи или не на оперативна корекция, биологичните родители най-често изоставят детето си.

Защо българските осиновители отказват да осиновят деца от ромски произход?
Българските осиновитеи отказват да осиновят деца от ромски произход, защото у нас е широко разпространен предразсъдъкът, че у ромските деца има генетически заложена склонност към извършване на престъпления, най-вече на кражби.
Показателен е случаят с американката, която идва в България, за да вземе осиновеното от нея дете от ромски произход. Преди да си замине, тя се разхожда в столичен парк заедно с детето и преводачката. Седят двете жени на пейката, а детето играе около тях. Неочаквано към тях се приближава полицай и казва да внимават, защото наблизо има ромче, което може да ги ограби. След като преводачката превежда какво е казал полицаят, майката се обръща към него с думите – Та това е моето дете, господине!

Какви са изискванията на българските осиновители към детето за осиновяване?
Към детето за осиновяване, българските осиновители имат изисквания за възрастта му, да е колкото се може по-малко бебе, за външния му вид, да е бяло и да прилича на тях, за семейния и етническия му произход, да е от млади, здрави и интелигентни родители и да не е от ромски произход.

Коя е подходящата възраст за осиновяване на дете?
Най-подходящата възраст за осиновяване на дете е възрастта около 5-6 тия месец след раждането, защото тогава се постига пълно емоционално приемане от детето и от осиновителите. От тази възраст детето създава лесни емоционални връзки с грижещия се за него възрастен и запечатва в съзнанието си образа на майката-осиновител като любим човек.
При осиновяването на дете след 3 година има трудности в осъществяването на взаимната емоционална връзка. Тук водеща е ролята на осиновителя, който трябва да отключи доверието и любовта на детето.

Кои са най-честите въпроси, които осиновеното дете задава на осиновителите си?
Най-честите въпроси, които осиновеното дете задава на осиновителите си след 9-10 година са – Как изглеждат биологичните ми родители – Как мога да науча как се казват и къде живеят – Ще мога ли някога да се срещна с тях и други
При отговор на въпросите на детето за биологичните му родители, трябва винаги да се говори с уважение, а не да се настройва детето срещу тях. За биологичните родители трябва да се каже, че са били добри хора, но са нямали възможност да се грижат за детето и затова са го оставили в Дома със съгласие за осиновяване. Конкретните данни за биологичните родители са засекретени в съда и съгласно българското законодателство е забранено да се огласяват.

Защо българските осиновители крият истината от осиновеното дете?
Българските осиновители крият истината от осиновеното дете, защото у нас обществото е нетолерантно както към осиновителите, така и към осиновеното дете. Обществото възприема невъзможността за биологично дете на осиновителите като белег на непълноценност и недъг, а изоставянето на дете от биологичните му родители – като белег на ненормалност.
В Западна Европа и САЩ на осиновяването се гледа като акт на благотворителност, който издига обществения престиж на осиновителите. Там осиновителска тайна не се пази, а детето от малко знае, че е осиновено и се чувства равнопоставено с другите деца.

Кой има право да разкрие на детето осиновителската тайна?
Над 95 процента от осиновените деца в България до края на живота си научават, че са осиновени. Най-често това става в неподходяща възраст и по неподходящ начин.
Особено неблагоприятно е разкриването на осиновителската тайна чрез отмъстителни и злобни бележки от чужди хора, съседски деца, съученици и други.
Осиновителите трябва да знаят, че разкриването на осиновителската тайна на детето е право само на тях и никой друг, освен тях, няма право да му я разкрива.

Коя е най-подходящата възраст за казване на детето, че е осиновено?
Най-подходящата възраст за казване на детето, че е осиновено е 5-6 година, защото в тази възраст детето не само разбира и осмисля, но и запаметява казаното.
Да се говори на детето за осиновяването на 2-3 годишна възраст е рано, защото тогава то няма да разбере за какво става дума.
Между 2-5 година е добре детето да се подготвя за обясняване на родителството, като му се разказват приказки за отгледани животни и птици. Разказва му се как кученце е отгледало котенца, как птица е отгледала пиле от снесено в гнездото и чуждо яйце. Така се нарушава представата на детето, че родителите са винаги и единствено само биологичните. Детето приема за родители тези, които са го отгледали и възпитали, а не тези, които са го създали.

Как родителите да кажат на детето истината, че е осиновено?
Казването на детето истината, че е осиновено, трябва да стане в подходящ момент и по подходящ начин. Разказва се на детето истината за осиновяването му под форма на красива приказка. Разказва се как биологичните родители са нямали средства за отглеждането му и затова са го дали в Дома за осиновяване. Осиновителите пък са нямали деца и затова са го избрали от там. То е било най-красивото дете, което е приличало на тях и те много са го обикнали. Разказва се как са пътували, как са ги посрещнали и как са отпразнували това прекрасно съббитие. Добре е да се покажат снимките, направени в деня на пристигането в дома на родителите му. А показването на специалното мече или зайче, което е било любимата му играчва в Дома, ще създаде връзката Дом-семейство и ще подсеща детето да посети мястото, откъдето е било избрано.

Коя е неподходящата възраст за разкриване на осиновителската тайна на детето?
Неподходящата възраст за разкриване на детето на осиновителската тайна е възрастта на пубертета. Казването на детето, че е осиновено след 10-12 година е закъсняло и може да предизвика психически стрес у детото. Тогава детето се чувства излъгано и обидено на родителите си, отчуждава се от тях, бяга от къщи, отказва да спазва приети в семейството правила, може да посегне на живота си.
Възможно е детето да не изпадне в криза и да се справи спокойно с разкритата осиновителска тайна, без да нарушава отношението към осиновителите си. Детето осъзнава, че не то, а осиновителите му имат проблем, дължащ се на невъзможността им да имат биологични деца, а биологичните му родителли имат финансов проблем и затова са го дали за осиновяване.

В кои случаи осиновителската тайна не трябва да се казва?
Осиновителската тайна не трябва да се казва, когато родителите са в процес на развод, защото разкриването и травмира двойно детето – от една страна с раздялата на родителите, а от друга – с невъзможността да се иднетифицира при новата обстановка. Детето се пита – Кой съм аз всъщност Този, който раздели родителите ми, или този, който няма произход и бъдеще.
Осиновителската тайна не трябва да се разкрива в предсмъртен час от осиновителите, които цял живот са я пазели. Казването на осиновителската тайна е двоен удар за осиновеното дете – от една страна загубата на родителя, а от друга истината за произхода му. Повечето от осиновените деца в тази ситуация изпадат в депресия.

При разкриване на осиновителската тайна, може ли да се използва невярното твърдение, че биологичните родители на детето са починали?
Не е добър вариант използването на невярното твърдение, че биологичните майка и баща на детето са починали и затова то е оставено за осиновяване. Така между осиновителите и детето застава една лъжа, а и детето може да се почувства виновно, че е останало живо. Освен това, когато порасне, осиновеното дете може да реши да потърси гроба на починалите си биологични родители.

Каква е професионалната съдба на осиновените деца в България?
Осиновените деца, като всички деца, най-често избират професионалния път на родителите си.

Лошият шанс на едно осиновено дете
Роднините на осиновителите, техните майки, бащи, братя, сестри непосредствено сед осивяването не са особено ентусиазирани, че имат внуче или племениче, което не е от тяхната плът и кръв. Но постепенно те се привързват към невинното дете и го приемат с обич като свое рождено внуче или племениче.
Докато осиновителите са живи и здрави, отношението на роднините към осиновеното дете е добро, но когато те умрат, в повечето случаи отношението към детето е лошо, най-често заради наслествени претенции.
За недопускане на трагични случаи в чужбина осиновителите предварително по съдебен ред уточняват кой да поеме родителските права над осиновеното им дете в случай на преждевременна тяхна смърт. Най-често това техни роднини или приятели, притежаващи необходимите родителски качества.
Виж целия пост
# 1
Във връзка с последните няколко изречения, някой би ли споделил нещо за създаването на попечителски фондове. Как става това и удачно ли е в случай на осиновяване да се създава такъв фонд?
Виж целия пост
# 2
Във връзка с последните няколко изречения, някой би ли споделил нещо за създаването на попечителски фондове. Как става това и удачно ли е в случай на осиновяване да се създава такъв фонд?



В България още не е разпространена практика, но малко по малко... Фондът е нещо подобно на застраховките, които едно време правиха родителите ни "Женитба" например, но в случая това е влагаш пари в една сметка, която е на името на детето ти, даваш право на някой да управлява тази сметка- счетоводители, адвокати, иневстиционни къщи най- често и определяш условията за това.

Виж целия пост
# 3
ми на мен ми се вижда малко странно това положение...
аз си мисля, че както по закон децата са си мои, не би трябвало при разделянето на наследството да има някакъв проблем..
нещо не ми е ясно..
нали са законни деца, т.е. с равно право за oнаследяване..защо да има проблем?
Виж целия пост
# 4
Ами Миленка, все си мисля, че ние сега сме на 36 години. Докато осиновим като гледам с каква скорост се движат нещата... не се знае кога ще стане. Няма да сме най-младите родители и ако нещо се случи с нас (не дай Боже) докато те са още малки да разполагат с наследство, да работят и т.н. искам да съм сигурна или по-точно да знам, че ще има кой да се погрижи за тях. Това си мисля, въпреки, че то малко нероден Петко Wink
Разбира се това се отнася и до неосиновените деца на по-възрастни родители. Нещо като застраховка, така си го представям.
Виж целия пост
# 5
ами да права си, абсолютно..
аз понеже си мислих, като умра на преклонна възраст 89г, да речем и наследството да си го делкат двата дзвера и така..ако не го похарча дотогава хехе
а за годините недей да си мислиш, че са много..мъжът ми е на 50г. и май не възнемерява скоро да умира..бебе гледа все пак..

да, принципно си права, ама недей толкоз черногледо..иначе има застраховки живот..

ти от софия ли си? защо ти се бави осиновяването? имаш ли претенции за произход, години и други
Виж целия пост
# 6
Април,не така черногледо миличка!Какво са тези 36 г?В разцвета на силите си сте!Възрастни родители spam2Аз съм на почти 40г,мъжът ми е на 54г и мисля ,че сме си много добре  smile3503като възраст и т.н.При теб е разбираемо притеснението при положение ,че още сте без деца-това да ви е последният проблем миличка  love001Пожелавам ви скорошна радост в къщи-пълен дом със детски смях и рев smile3514/без него неможе/
А колкото до онаследяването-осиновените деца след като мине делото за осиновяване и влезе в сила решението на съда имат всички права като ваши родни деца!
Виж целия пост
# 7
Дано не прозвучи глупаво въпроса ми, но как да разбера дали наистина съм готова да си осиновя детенце? Вече 5 г. се опитваме да си имаме свое, но все не се получава. Започва да мисля за осиновяване, но не знам дали все още съм готова на това. Желанието ми да си гледам детенце е нетърпимо вече, но не знам дали ...
Моля ви, дайте ми съвет! Дали всичко идва от самосебе си - грижите , обичта,  привързаността...
Благодаря ви предварително!!!
Виж целия пост
# 8
Дидка, благодаря за пожеланията Grinning Миленка, чакаме от февруари, писахме, че искаме детенце до една годинка, без значение пол. Смятаме да заявим цялата страна, защото сега сме вписани само в 10 тина града близо до нашия. Не ми се иска да правя компромис с произхода и така...
Момичета, зареждате ме с оптимизъм и добро настроение  bouquet
Виж целия пост
# 9
Ами Миленка, все си мисля, че ние сега сме на 36 години. Докато осиновим като гледам с каква скорост се движат нещата... не се знае кога ще стане. Няма да сме най-младите родители и ако нещо се случи с нас (не дай Боже) докато те са още малки да разполагат с наследство, да работят и т.н. искам да съм сигурна или по-точно да знам, че ще има кой да се погрижи за тях. Това си мисля, въпреки, че то малко нероден Петко Wink
Разбира се това се отнася и до неосиновените деца на по-възрастни родители. Нещо като застраховка, така си го представям.
Уф,дай и теб да поканя да дойдеш в Испания мила.Тук хората от 30 нагоре "запо4ват да живеят" а от 35 нагоре мислят за семейства.На теб оЩе даже ти е рано.Я се стегни  bouquet,какви са тези глупости.На испанците да не им е лошо ,един мнооооооооого голям процент от жените раждат след 35 а ти....=?????'Аз като бях в болницата 4ак по едно време ме хвана срам.Жената ,която беше в сьседната стая до мен имаше дьЩеря с една година по малка от мен Rolling Eyes.Така ,4е скьпа забрави тези глупости с вьзрастта Naughty.Ти си САМО на 36,имаш време за вси4ко и вси4ки.
Желая ти от Щастие и деца(дай боже някой ден) да не се отьрвеш   bouquet и пове4е положително мислене ,заЩото то ,Ще ти помогне в моментите на трудност. thumbsup
Виж целия пост
# 10
Благодаря и на теб Val  bouquetЕх, ти ме уцели - мечтая си за Испания, но...осъществяването на мечтите една по една. Аз също желая щастие на всички, а на Светулка - успех и не се колебай, сърцето ти ще ти подскаже, че си на прав път, ще видиш Simple Smile
Не знам за вас, но мен лятото и хубавото време ме зареждат с положителна енергия Grinning
Виж целия пост
# 11
Април, Вал е напълно права- възраст да си родител няма! Аз имам няколко примера около себе си. Също имам пример на възрастен човек, които има малко дете и бебе, съвсем нормален човек, не е кинозвезда или милионер. А кинозвезда като Анджелина Джоли, колкото и да ми е банален примерът- млада, вероятно здрава, си осиновява и просто...обича, като истинска майка.
Премахни тези мисли и успех в начинанието, вярвам, че ще дойде в къщата ви скоро едно прекрасно същество, което ще ви направи истински щастливи.  Grinning

svetulkata , аз може би не съм най-правдоподобния съветник, при положение, че нямам деца...но бих ти казала давай Simple Smile!
Виж целия пост
# 12
Благодаря още веднъж за подкрепата на всички newsm51, следвам пътя си и вярвам...
Виж целия пост
# 13
Дидка, благодаря за пожеланията Grinning Миленка, чакаме от февруари, писахме, че искаме детенце до една годинка, без значение пол. Смятаме да заявим цялата страна, защото сега сме вписани само в 10 тина града близо до нашия. Не ми се иска да правя компромис с произхода и така...
Момичета, зареждате ме с оптимизъм и добро настроение  bouquet
Здравей April,как вървят нещата при теб?Ако си спомняш, ние  от един и същ месец чакаме с теб. Аз направих това вписване в почти  цялата страна, но няма особен ефект. Ако искаш, пиши ми лично- Ан: miraan@abv.bg
Виж целия пост
# 14
Здравей, АН_1. Благодаря, че питаш, но все още нищо няма при нас. Чакаме. Дано скоро се похваля.
Писах ти Simple Smile



Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия