Здравейте,
женени сме от 6г, имаме дъщеричка на 5г. От известно време имаме сериозни проблеми. Може би трябва да започна с това,че се наложи да се разделим тази пролет за два месеца- чувахме се всеки ден, виждахме се на 2-3седмици за ден-два. Не знам дали ттова може да е причината, но сметнах за необходимо да знаете, щом ще искам съвет от вас.
От както се събрахме в къщи нещо сякаш се беше променило. Естествено имаше я първоначалната радост и въодушевление от това ,че сме всички заедно...но бързо изчезна. понякога си мисля,че може да му е харесало повече без нас и от това ме боли много.
Проблемите ни са главно в това,че липсва диалог между нас. Аз съм в къщи-домакиня,не съм предполагала,че ще мога да остана толкова време в къщи- не съм от хората които може да се затворят в къщи...но се наложи и май го приех или поне се опитвам).Няма на кого да разчитаме в помощта за малката, таткото ходи на работа (частна, сам си е началник, но понякога това е по-лошо). Ясно ми е,че аз съм в къщи, липсва ми социалния живот. Имам приятелки, с които се виждам разбира се; той ходи на работа, връща се изморен и препочита да полегне и почине пред телевизора, вместо да отидем с малката на разходка или просто да поиграем всички в къщи.
Всеки сяда пред компютъра си.... и вечерта минава. Не общуваме. Забравих да кажа,че той е музикант- ако не седи пред компютъра си , се занимава с музика. Сякаш няма желание да е истински с нас. Предложих му щом се прибере да отделя половин час за нета и след това и двамата да не сядаме пред компютрите. Не помогна
Какво бихте ме посъветвали, какво мога да направя за да сме семейството което бяхме... а кога разбирате,че е дошъл края (понякога си мисля,че е напълно безразличен и че просто ме е страх да приема истината, но дали това е истината...)
Виж целия пост
женени сме от 6г, имаме дъщеричка на 5г. От известно време имаме сериозни проблеми. Може би трябва да започна с това,че се наложи да се разделим тази пролет за два месеца- чувахме се всеки ден, виждахме се на 2-3седмици за ден-два. Не знам дали ттова може да е причината, но сметнах за необходимо да знаете, щом ще искам съвет от вас.
От както се събрахме в къщи нещо сякаш се беше променило. Естествено имаше я първоначалната радост и въодушевление от това ,че сме всички заедно...но бързо изчезна. понякога си мисля,че може да му е харесало повече без нас и от това ме боли много.
Проблемите ни са главно в това,че липсва диалог между нас. Аз съм в къщи-домакиня,не съм предполагала,че ще мога да остана толкова време в къщи- не съм от хората които може да се затворят в къщи...но се наложи и май го приех или поне се опитвам).Няма на кого да разчитаме в помощта за малката, таткото ходи на работа (частна, сам си е началник, но понякога това е по-лошо). Ясно ми е,че аз съм в къщи, липсва ми социалния живот. Имам приятелки, с които се виждам разбира се; той ходи на работа, връща се изморен и препочита да полегне и почине пред телевизора, вместо да отидем с малката на разходка или просто да поиграем всички в къщи.
Всеки сяда пред компютъра си.... и вечерта минава. Не общуваме. Забравих да кажа,че той е музикант- ако не седи пред компютъра си , се занимава с музика. Сякаш няма желание да е истински с нас. Предложих му щом се прибере да отделя половин час за нета и след това и двамата да не сядаме пред компютрите. Не помогна
Какво бихте ме посъветвали, какво мога да направя за да сме семейството което бяхме... а кога разбирате,че е дошъл края (понякога си мисля,че е напълно безразличен и че просто ме е страх да приема истината, но дали това е истината...)
.
