Труден въпрос ...

Публикувана: 11 ноем. 2008, 15:24 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2008, 14:04 ч.

6 248
81

11 ноем. 2008, 15:24 ч.

Въпросът, който ме вълнува е малко странен и в същото време труден. Как свиквате с гадните неща в живота, които не зависят от вас, не можете да промените , не могат да се преборят, не могат да се забравят, защото така или иначе усещате постоянното им присъствие?
Не е тежка болест, от която знаете, че в един момент ще дойде края, нито е смъртта на близък, който така или иначе знаете, че няма да се върне и пазите хубавите спомени за него.
Но все пак има неща, които тормозят, те са голямото „НО” в моментите когато бихте могли да сте щастливи, ако не бяха те. Какво си казвате , за да запазите усмивката си истинска? Кое ви дава сили да не се питате постоянно "защо аз, защо точно на мен?”.

Виж целия пост

S

Пристрастен

# 1 11 ноем. 2008, 15:32 ч.

Научих се да приемам нещата философски. Гадните неща в живота са много, но животът е прекалено кратък.
pasinet, тази тема да не е продължение на онази за изневярата?

Виж целия пост

# 2 11 ноем. 2008, 15:33 ч.

Не, никой не ми е изневерил. Де да беше това...

Виж целия пост

Р

Радостина

# 3 11 ноем. 2008, 15:41 ч.

Живял някога африкански крал. Той имал приятел, с когото били неразделни от детинство. Приятелт на краля имал навика да казва често: „Това е добре”. Един ден, отивайки на лов, приятелят на краля заредил две пушки и подал едната на краля. Но пушката гръмнала и отнесла палеца на дясната ръка на краля. По навик приятелят казал:”Това е добре”. Вбесен кралят изпратил приятелят си в затвора. Минала почти година. На последния лов човекоядци хванали краля. Вързали го, приготвили го, но в последния момент виделли, че му липсва палеца и...го пуснали. Щастлив, но дълбоко замислен кралят отишъл направо в затвора.Разказал случилото се на приятеля си и поискал прошка. Приятелят му го изслушал и казал:” Това е добре.” Изумен кралят го запитал:” Как така добре, та ти почти цяла година си в затвора?” Приятелят на краля отговорил кротко:” Ако не бях в затвора, щях да бъда с тебе”.Всичко, което се случва е за добро.Може би трябва да си кажем и да си повторим, че всичко, което се случва е за добро.

Виж целия пост

P

# 4 11 ноем. 2008, 15:49 ч.

Научех се да се радвам на малките, ежедневните неща и да живея за момента!

Виж целия пост

D

desinkata_85

# 5 11 ноем. 2008, 15:52 ч.

радостина,наистина хубава мъдрост..и има истина в нея.. Laughing

Laughing

но в живота смятам,че "всяко лошо за добро"понякога е само за успокоение..пък и когато видим,че с нещо не можем да се преборим,какво друго ни остава,освен да примирим,да пием една студена вода и да се обнадеждим с едно"еее,то е за добро!" Laughing

Laughing

но животът е хубав,и кратък.не бива да се съсредоточаваме върху нещата,които нямаме,а върху това,което имаме.
винаги ще има по нещичко,което не можем да постигнем,или поне не на момента.и какво от това,ако от "нещичкото"не зависи щастието ни?
и ако все пак не е оргомна тайна,нека авторката на темата сподели за какво по-конкретно става въпрос..и тогава сигурно ще получи и по-конкретни отговори,пък и някой по-мъдър съвет... Joy

Joy

Виж целия пост

# 6 11 ноем. 2008, 15:56 ч.

Цитат

Всичко, което се случва е за добро.Може би трябва да си кажем и да си повторим, че всичко, което се случва е за добро.

Може би, ако бях сляпо вярваща, но за съжаление не съм. Вярата не е нещо, което можеш да си заповядаш и да стане факт, а когато не идва от сърцето, няма смисъл.

Не искам да конкретизирам точно какви неща имам предвид, защото не искам темата да се превърне в едно масово съчувствие и успокоение с красиви думи. Молбата ми е ,ако някой се е чувствал или се чувства от нещо случващо се в живота му по този начин, да сподели как живее с него. Дали някога се свиква и дали може въпреки това, да бъдеш истински щастлив.
Мога да кажа, че съм силен човек и съм имала много труден живот още от детството си и определено знам какво е трудност, с която си струва да се бориш. Дори съм успявала и да се присмивам на определени нещастия мои, но някои неща .... не може просто да си кажеш, че така е по добре. разбира се ,че винаги може да е по лошо, но такова мислене не е направило никой щастлив.
Имах една позната, тя все така казваше "е, по лошо от това да умреш в мъки няма" , но от както почина единия и син, спря да използва това изречение и стана друг човек.

Та мисълта ми е, че едно е да успокоиш друг, но какво си казвате на себе си, подскажете ми действащи думи, които лично на вас са ви помогнали, ако е възможно изобщо това. Confused

Confused

Трудно е за един борбен човек просто да се примири, без да има отговор "защо".
И аз съм слагала маската, но ми липсва да бъда напълно истинска и при все това щастлива. Въможно ли е това...

Виж целия пост

R

# 7 11 ноем. 2008, 15:56 ч.

Смелостта никога да не се отказваш от опит и силата да умееш да се откажеш малко преди крайната цел, без горчивия привкус на провала - това ме крепи лично мен. Не знам дали го обясних добре, но животът не предлага равни пътеки, хубавото е, че все пак предлага нещо(много)

Виж целия пост

P

palavata_monahinq

# 8 11 ноем. 2008, 16:06 ч.

Незнам дали разбирам точно темата.
Не свиквам с гадните неща. Просто съм на периоди, веднъж ги изживявам по-трудно, друг път чувството ми към тях е притъпено или пък в този момент има нещо, което е по-силно от тези неща и мислите ми са в тази посока.
Всъщност не се сещам за нещо, което да не е болест, нито смърт и същевременно да няма как да зависи по някакъв начин от мен, ако имам желание.
И аз объркано се изказах.

Виж целия пост

Потребител

# 9 11 ноем. 2008, 16:10 ч.

Опитвам се да го приема, а понякога дори и да се примиря.Не е лесно.
За добро или за зло-случило се е, няма как да го променя, няма и как да разбера какъв би бил живота ми иначе. Приемам го като път, който не съм избрала сама, но който трябва да извървя. Като даденост, независеща от мен с която трябва да се справя.Като изпитание.

Виж целия пост

м

минзухар

# 10 11 ноем. 2008, 16:11 ч.

Не свиквам м..а му. И на сто години да стана пак няма да се науча да ги приемам "философски". Плащам разбира се за това, но не мога да го променя.

Виж целия пост

S

Пристрастен

# 11 11 ноем. 2008, 16:16 ч.

Колкото и да ми е черно на душата, винаги си казвам, че това моето са бели кахъри. Толкова нещастие, мъка и болка има по земята...

Виж целия пост

# 12 11 ноем. 2008, 16:16 ч.

Радостина, много ми хареса историята. pasinet и аз като теб - нямам отговор на въпроса "защо" и това ме побърква. Смятам, че съм много корав и издържлив човек, но не съм щастлива. Опитвам се и то по хиляди начини, но не ми се отдава. Имам чувството, че всичко е нарочно, сякаш нещо ме тества доколко мога да издържа. Издържам, но с цената на много усилия и театър. Ма не знам оптимистът в мен, помогнат от инатът, ме карат да вярвам, че ще изгрее слънце и на моята улица въпреки всичко..

П.П. Само се притеснявам, че от толкова чакане на щастливите мигове, да не пропусна някои други важни моменти Tired

Tired

Виж целия пост

Ели_дечкин

Ентусиаст

# 13 11 ноем. 2008, 16:20 ч.

"Винаги може да бъде и по-зле".
Ей тази мисъл си повтарям непрекъснато, докато ми влезе в дебелата глава.
При мен има и друго което ми помага, но сега не ми се споделя Sad

Sad

Виж целия пост

B

# 14 11 ноем. 2008, 16:22 ч.

ПАСИ, днес ме хващаш точно в такова настроение...идеално за темата.
И на идея си нямам как свиквам и въобще дали ще свикна. Да си кажа, че не ме боли ще те излъжа ама пък и да легна да мра и това няма да стане. Не мога да забравя, а искам....Абе загубена работа, това е като трънче в пръста-малко е, но е болезнено. Рецепта нямам, ако някой намери моля да сподели.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Искам само истината , как ?

2 815
103

Лични и семейни отношения

Значението на апартамента в романтичната връзка

4 405
234

Лични и семейни отношения

Проблем с котките на свекървата

2 093
50

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.