синът ми е на 9 години и напоследък е много сприхав и неконтролируем.за всяко нещо обвинява мен.знам,че не съм перфектната майка и търся причината в себе си.но колкото повече се старая толкова по остро реагира той.много съм заета и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото и се въртим в един омагиосан кръг.много съм притеснена.незнам към кого да се обърна.незнам дори в града ни има ли добър детски психолог?знам само че детето ми изживява нещо сериозно и аз трябва да му помогна.дайте съвет.имате ли такива проблеми?
Виж целия пост
как да се справим с трудното дете
- Публикувана: 13 ноем. 2008, 10:33 ч.
- Последно мнение: 5 дек. 2008, 12:22 ч.
# 1
13 ноем. 2008, 10:41 ч.
Ти си написала отговора, но май не го виждаш. Точно това е, той явно КРЕЩИ за внимание и го прави така както може. Вече е установил, че привлича вниманието ти като е гаден. Затова намери начин да си говорите повече - да му покажеш, че той е важен за теб, това, което го интересува - интересува и теб. Това не изисква кой знае колко време все пак.
Виж целия пост
вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре.
# 2
13 ноем. 2008, 11:40 ч.
трябвя според мен да му покажете колко много го обичате и да проявявате малко повече търпение спряямо него.Децата искат колкото може време да им се отделя,но след като сте доста заете компенсирайте това през уикендите
Виж целия пост
# 3
13 ноем. 2008, 11:48 ч.
Виж тук. Сега чета книгата за момичетата и се надявам и аз да намеря своите отговори. 
Виж целия пост
# 4
13 ноем. 2008, 11:56 ч.
опитвам се да бъда търпелива и напоследък често му показвам обичта си,но явно имам много пропуски във времето назад и незнам дали това може да се навакса
Виж целия пост
# 5
13 ноем. 2008, 12:00 ч.
Ами явно наистина проблема е в липсата на внимание. Грешката ти /според мен/е, че отделяш малкото си свободно време за...уроци.Ако трябва ги оставете за малко.Говорете за други неща. Опитай сама да разбереш какво го мъчи детенце,преди да търсиш психолози. Успех 
!
Виж целия пост
....и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото
!
# 6
13 ноем. 2008, 14:15 ч.
Здравейте на всички!!
Промени се,колкото и да обичаш работата и да си търсим оправдания,време намери и с детето си бъди!
Повярвай това е най добрият лек за него!Едва ли ще ти кажат нещо кой знае повече от това което ти виждаш и знаеш!Не съм против професионалната намеса,но проблема както го описваш е липса на внимание, а щом си го забелязала значи че и ти го усещаш и имаш нужда да си с детето си!Пожелавам ви успех и много време прекарано заедно /и да се похвалиш/!!
Виж целия пост
Промени се,колкото и да обичаш работата и да си търсим оправдания,време намери и с детето си бъди!
Повярвай това е най добрият лек за него!Едва ли ще ти кажат нещо кой знае повече от това което ти виждаш и знаеш!Не съм против професионалната намеса,но проблема както го описваш е липса на внимание, а щом си го забелязала значи че и ти го усещаш и имаш нужда да си с детето си!Пожелавам ви успех и много време прекарано заедно /и да се похвалиш/!!
# 7
14 ноем. 2008, 10:18 ч.
Чакаш го да порасне и да се ожени - тогава жена му да се оправя. 
Виж целия пост
# 8
14 ноем. 2008, 12:47 ч.
Канете негови приятели вкъщи, изобщо няма да се сеща за теб през това време.
На тази възраст едно дете би трябвало да си намира развлечения и самостоятелно, не може да иска стопроцентното ти внимание денонощно, абсурдно е.
Не му позволявай да те обвинява. Предложи му да свърши въпросното нещо по-добре ако може, ако не може - да си трае. Хич не му помагаш с такова отношение, пък за бъдещата му жена не ми се мисли направо.
А и ти не бива да се чувстваш виновна за това, че си заета много - сигурно не си заета, защото на теб така ти изнася, а просто нямаш избор. Така че горе главата и си освести синковеца, не само да иска, ами и да помага.
Виж целия пост
На тази възраст едно дете би трябвало да си намира развлечения и самостоятелно, не може да иска стопроцентното ти внимание денонощно, абсурдно е.
Не му позволявай да те обвинява. Предложи му да свърши въпросното нещо по-добре ако може, ако не може - да си трае. Хич не му помагаш с такова отношение, пък за бъдещата му жена не ми се мисли направо.
А и ти не бива да се чувстваш виновна за това, че си заета много - сигурно не си заета, защото на теб така ти изнася, а просто нямаш избор. Така че горе главата и си освести синковеца, не само да иска, ами и да помага.
# 9
24 ноем. 2008, 17:03 ч.
и аз имам същия проблем , сина ми е на 7 години ...оба4е при мен е още по тръдно , осиновен е
разведодх се когато беше на 3 години , гледам го сама и толкова е свикнал с мен 4е сега се тръшка и не ми дава да излизам. отскоро си имам приятел и не може да ме раздели с него , страх го е 4е ще го изоставя
от 1 година знае 4е е осиновен и може би това е една от причините
дайте съвет
Виж целия пост
синът ми е на 9 години и напоследък е много сприхав и неконтролируем.за всяко нещо обвинява мен.знам,че не съм перфектната майка и търся причината в себе си.но колкото повече се старая толкова по остро реагира той.много съм заета и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото и се въртим в един омагиосан кръг.много съм притеснена.незнам към кого да се обърна.незнам дори в града ни има ли добър детски психолог?знам само че детето ми изживява нещо сериозно и аз трябва да му помогна.дайте съвет.имате ли такива проблеми?
разведодх се когато беше на 3 години , гледам го сама и толкова е свикнал с мен 4е сега се тръшка и не ми дава да излизам. отскоро си имам приятел и не може да ме раздели с него , страх го е 4е ще го изоставя
от 1 година знае 4е е осиновен и може би това е една от причините
дайте съвет
# 10
3 дек. 2008, 23:52 ч.
и аз имам същия проблем , сина ми е на 7 години ...оба4е при мен е още по тръдно , осиновен е
разведодх се когато беше на 3 години , гледам го сама и толкова е свикнал с мен 4е сега се тръшка и не ми дава да излизам. отскоро си имам приятел и не може да ме раздели с него , страх го е 4е ще го изоставя
от 1 година знае 4е е осиновен и може би това е една от причините
дайте съвет
Предполагам че му е много трудно на детето...Трябва ти много търпение,и разговори,но не го глези,защото ще получиш другият ефект...Казвай нещата такива каквито са...ПРедполагам че ще е трудно...Пожелавам ти успех!!!
Виж целия пост
синът ми е на 9 години и напоследък е много сприхав и неконтролируем.за всяко нещо обвинява мен.знам,че не съм перфектната майка и търся причината в себе си.но колкото повече се старая толкова по остро реагира той.много съм заета и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото и се въртим в един омагиосан кръг.много съм притеснена.незнам към кого да се обърна.незнам дори в града ни има ли добър детски психолог?знам само че детето ми изживява нещо сериозно и аз трябва да му помогна.дайте съвет.имате ли такива проблеми?
разведодх се когато беше на 3 години , гледам го сама и толкова е свикнал с мен 4е сега се тръшка и не ми дава да излизам. отскоро си имам приятел и не може да ме раздели с него , страх го е 4е ще го изоставя
от 1 година знае 4е е осиновен и може би това е една от причините
дайте съвет
# 11
4 дек. 2008, 22:39 ч.
Здравейте! И моето момиче е на 9 години и е в трети клас. Бедата е в това, че не може самостоятелно да се подготвя за училище. Занимава се с всичко останало но не и с уроците си. В момента съм в болнични и съм непрекъснато над главата й, но направо незнам какво ще правя като тръгна отново на работа. Ходих при училищния психолог с надеждата да ми помогне, но все още не е намерил време за детето ми. Ако някоя от вас има идея как мога да мотивирам детето си да учи самостоятелно, моля, да ми даде съвет.
Виж целия пост
# 12
4 дек. 2008, 22:51 ч.
Не зная дали изобщо някой може да ти даде съвет. Предполагам, че детето самичко трябва да узрее за идеята да учи самостоятелно. Или да я оставиш за известно време на самотек, да се поиздъни и да се усети. Ще бере срама от кофти оценки една-две седмици и ще й проработи в главата.
Виж целия пост
# 13
4 дек. 2008, 23:12 ч.
Всички около нея са подобни, ако я заведеш на психолог ще я накараш да се чувства различна или аутсайдер. Синът ми е в 7клас и го мотивираме с личен пример. Баща му работи по 12h всеки ден от седмицата, аз когато кажа нещо, дори и за спазването на диета /глупав пример/ го спазвам до дупка и така. Преди да забременея работих на две места по 14- 15h и той го знае. Разговорите с него са ми по- важни от ученето на уроци, нямам проблем и да се поборя с него и да си играем на нинджи /фуб-фуб-яяяяяяяяяяяяяяяя/. С до тук написаното не искам да накарам някой да се почувства по- лош родител от мен, знам, че ви боли точно толкова, колкото и мен, възможно е и повече. Аз за себе си осъзнах, че ще го обичам толкова безкрайно много като строителен инженер и абсолютно по същия начин като строителен работник. Нека да е честен човек.
Виж целия пост
Здравейте! И моето момиче е на 9 години и е в трети клас. Бедата е в това, че не може самостоятелно да се подготвя за училище. Занимава се с всичко останало но не и с уроците си. В момента съм в болнични и съм непрекъснато над главата й, но направо незнам какво ще правя като тръгна отново на работа. Ходих при училищния психолог с надеждата да ми помогне, но все още не е намерил време за детето ми. Ако някоя от вас има идея как мога да мотивирам детето си да учи самостоятелно, моля, да ми даде съвет.
# 14
5 дек. 2008, 12:22 ч.
bengy32, знаеш отговора сама-иска си внимание детето. До скоро и аз работех по 12ч на ден включително и един от почивните дни, но си дадах сметка, колко на заден план съм оставила детето си, което все още ходеше на градина. Напуснах прекрасна работа-доходна, с приятелски отношения м/у колеги и шефове и се преместихме в друг град в името на това, да съм изцяло на разположение на детето. И въпреки , че има моменти когато ми доскучава вкъщи сама, докато малкия е на училище,когато видя усмивката му и радостния вик "мамо" когато го посрещам от училище - усещам със сърцето си че не съм сгрешила-то има най-голяма нужда от мен. Времето до вечерта не ни стига да си играем , говорим и забавляваме , след като сме написали домашните разбира се. То само ми казваше преди , колко много му липсвам и колко много е щастлив, че сега сме заедно. Е, няма да е вечено така , разбира се, 1-2г мисля да му отдам изцяло. След някоя и друга година когато порасне, ще го търся, но той вече няма да ме иска така както днес, ще предпочита да е навън с приятели и приятелка. Такъв е животът.
Виж целия пост
Препоръчани теми