Да не знаеш какво да кажеш

  • 1 616
  • 24
Никога не съм имала домашно животно.
Обаче на колежката котето в петък се
гътнало. На 14 години. Имаше чудно име.
Муши. Винаги ме избива смях, като го чуя.
Та тя ми звъня няколко пъти, тъгува, реве,
а аз не знам какво да й кажа. Днес пак така.
Много траурна обстановка. Натоварва ме.
Показа ми гроба на котето на снимка. Има
свещ, керамично коте, камъни, както си му
е редът. Не съм безчувствена, ами някак съм
неуместна. Два дена ми реве на телефона,
а сега и тук на рамото ми. Как да я утеша?
Виж целия пост
# 1
Изкажи съболезнования. Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Намери/купи и подобно коте-бебе.
Виж целия пост
# 3
Кажи, че не знаеш какво да кажеш. Човек и в тъгата, и в радостта трябва да избира точните хора.
Виж целия пост
# 4
Лиске, ти определено не си от хората, които нямат какво да кажат.

Имаше чудно име. Муши.
Винаги ме избива смях, като го чуя.
Кажи и, че те избива на смях за името на котката и съм убедена, че няма ти звънне повече.  Joy
Виж целия пост
# 5
Като стана така с моето коте, ме успокоиха думите, че тъй като беше болно, се е отървало от мъките и сега е на хубаво място. Cry
Виж целия пост
# 6
Абе, аз всеки ден от събота насам
говоря с нея. Знае, че се хиля като
луда на името, тя също се хили, цял
четвъртък се смяхме на гърба на това
коте, а в петък се гътнало. Мислех, че
до днес тя ще го надживее, но уви, иде
днес и реве. И само за него говори. Има
снимки в телефона, има разпечатки, но
и само форуми за тъгуващи по домашни
любимци хора чете. Аз й казах още оня
ден да не се притеснява, все някога ще
се срещнат пак и й препоръчах да гледа
Отвъд хоризонта с робин Уилямс. Направо
не знам. Ама е много тягостна обстановка.
Виж целия пост
# 7
2 шамара и да се взема в ръце Mr. Green

купи и котка Peace
Виж целия пост
# 8
ами нищо не й казвай.

тя иска да си изплаче мъката,
не иска да я успокояват.
остави я тя да говори Wink
Виж целия пост
# 9
Лиске, и на теб да ти умре нещо скъпо и близо до сърцето и на теб ще ти е мъчно...
На някои хора обичат котките си повече от хората така че няма нищо чудно да и е мъчно на жената че е умряло най-близкото и същество.
Виж целия пост
# 10
  Не е нужно да казваш много, всеки изживява мъката си по различен начин, щом тя иска да говори за това, просто я изслушвай.
 Идеята да й подараши коте не ми се струва добра, тя сама трябва да реши дали е готова да обича друго животно и кога да се случи това.
Виж целия пост
# 11
Веднага да взима друго коте. Грижите по новото и любовта, която ще проима към него ще притъпи мъката по старото. В друг форум, където членувам, наскоро на съфорумец му умря кучето. и така успя да утеши и себе си, и семейството си.
Виж целия пост
# 12
Тъй като на 9.11. и моето дом. животиче си отиде  Cry Cry, ми е до болка позната тягостната и ревлива обстановка... Нека си реве, няма успокоение с думи, нито някой който да й помогне... Казвам ти го от опит. Единствено времето е малко от помощ.

А Лиске да кажа още нещо... поне при мен кое ми действа отрзвяващо... Некролога на Цеци, на входната врата на блока ни... Видя ли го, сърцето ми се свива... хората губят близките си, децата си... , та трябва да намерим сили и да преодолеем мъката по загубата на дом. ни любимци.
Нека и техните души се реят волни...  Praynig
Виж целия пост
# 13
Нормално е да й е мъчно.Гледала го е години сигурно, обичала го е, грижила се е и в един момент го няма...Някои хора толкова се привързват към домашните си любимци, стават като член на семейството.
Нека сама прецени дали и кога да си вземе ново котенце.Имам един приятел, на който и двете му кучета умряха за 1 месец.Беше много тъжен и сега не иска и да чуе за ново кученце.А и не винаги новото може да замести празнотата от загубата на старото.
Аз ако съм бих я изслушала и прегърнала.За мен би било достатъчно да знам, че не съм сама в болката си.
Виж целия пост
# 14
Шани, това за времето и аз й го казах.
Тук няма некролози, тя си носи снимки
в чантата и в телефона и ги показва.
Не е очаквала такава връзка с котето,
било й е първото. Мъжът ми пък, като
умря неговото коте, грабна самолета и
отиде на погребение. С времето минаха
и сълзите. А душите, знаем, не умират.
Да, и аз вече нищо не й казвам на мацката,
явно трябва да си го изживее и да свикне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия