Как да се справя?

  • 1 273
  • 7
Здравейте!
Първо искам да се извиня,че пиша като гост,регистрирана съм във форума,но предпочитам да остана анонимна.
Живея с приятеля си и имаме детенце на почти 2 годинки.Но имаме проблем.Той пие,според мен много.Позволява си да ме удря и то не само,когато е пиян.
Когато не се караме всичко е добре,но не искам детето ми да става свидетел на това.Досега се въздържах,точно заради сина ми,но след последната караница и удряне,които станаха пред детето се запитах дали за него наистина няма да е по-добре да не става свидетел  на това,отколкото да е с баща си....
Знам,че няма да се оправи положението.Просто нямам сили да го напусна.
А и няма къде да отида.Единственият ми избор е майка ми,която също е разведена,живее с родителите си в мн малък апартамет и там ще мога да остана само временно.Единственият ми доход е майчинството.
Знам,че няма да ми оправите проблемите,просто искам няколко думи за кураж,че както вие,така и аз мога да се справя със ситуацията...

 Cry
Виж целия пост
# 1
Урок 1:работа и независимост.Да няма -няма къде да отида.Има-просто не си го направила по-рано, за да може когато е опрял нож до кокъл вече да не си вързана така.
Урок 2:-насилниците раждат насилие-синът ти е твърде вероятно да копира поведението на баща си един ден.Жаля проекто-жена му от сега...
Урок 3:А имаш сили да поемаш ударите????И нямаш сили да отвърнеш?
Успех!И действай, не се ослушвай!
Виж целия пост
# 2
Пенелопа   Peace

Когато аз и дъщеря ми останахме сами, дори и на майчинство не можех да разчитам!Наложи се и работа да напусна  Tired
След една година: Стъпих на краката си. Преодолях смяна на град, работа, раздяла с приятели. Сега съм на доста добра работа, разполагам с финанси, детето ми свикна с новото. За сега все още живея с родителите си, но скоро ще бъдем самостоятелни.
За тази една година не ми е било лесно и доста често съм се отчайвала, но с времето всичко си идва на мястото  Peace
Бъди силна и взе решение, което е най-правилно! За едно дете е по-добре да живее с разделени родители, от колкото с такива, които се карат и си посягат!
Кураж и успех!     bouquet
Виж целия пост
# 3
Лесно е да ти говорим отстрани, да даваме съвети, но е трудно да се случат нещата.
Ти трябва да поемеш живота си в ръце, в своите ръце, не бива да бъдем (жените) зависими от мъжете си, това е пагубно и нездравословно. Майка ми казваше - преди да се реши една жена да се омъжи, трябва да е сигурна, че може и сама да се оправя, да не разчита 100% на доходите на мъжа си, да може сама да се издържа. Огромен процент от семействата се крепят поради факта, че жената е финансово зависима. Не знам обаче при теб как ще се получат нещата, тъй като си в майчинство и това ще рече, че детенцето ти е мъничко. Може би най-добре би било да отидеш при майка ти (дори да е дядовата ръкавичка там) докато синът ти поотрасне малко и може да тръгне на градина. Тогава и ти ще можеш да започнеш работа, да имаш доход и във времето да успееш да си подсигуриш свой дом. А между другото това жилище в което сте сега наследствено ли е, чие е, нямаш ли някакви права и ти над него?
При всички случаи не виждам как би могла да останеш с човек, който пие и бие. Едва ли този мъж ще се промени. Вярвам, че ако поемеш живота си в свои ръце ще успееш, може да е трудно, но целта си заслужава. Успех и не се предавай на самосъжалението, просто направи необходимото да има спокойствие за теб и детето ти.  Hug
Виж целия пост
# 4
Нека сега да ти кажа как виждам аз картинката. След поредния бой ти ще си стегнеш багажа и дим да те няма. Тогава хич няма да мислиш "Ама къде, ама как..."
Следва продължение. Той ще се "промени", защото не може без теб и детето, особено без теб.
Промяната, уви, трае в най-добрия случай месец(и), после пак на черешата.
И така-години наред.
Години, ама от твоя живот. Нямат връщане, да знаеш.
Опрятай се, казвам ти го от личен опит.
Може след години да съжалявам за избора си, но това е моят избор и ако ще патя, ще бъде от моята глава.
Единственото, за което съжалявам, са пропилените години. Ако можех да ги изживея отново...
Ама не става. Та затова-да те няма оттам, на всичко се намира начина.
Кураж и успех!
Виж целия пост
# 5

Единственото, за което съжалявам, са пропилените години. Ако можех да ги изживея отново...
Ама не става. Та затова-да те няма оттам, на всичко се намира начина.
Кураж и успех!
Точно така!  Peace
Виж целия пост
# 6
Знам,че няма да се оправи положението.Просто нямам сили да го напусна.
А и няма къде да отида.Единственият ми избор е майка ми,която също е разведена,живее с родителите си в мн малък апартамет и там ще мога да остана само временно.Единственият ми доход е майчинството.
Бягай! Спасявай се! Спаси и детенцето си! Щом майка ти живее с родителите си - ставате четирима възрастни и едно дете, все някак ще успеете да се редувате да го гледате, а ти ще си намериш работа и няма да се чувстваш без сили. Понеже не разполагаш с пари, затова си мислиш, че си без сили. Това не е вярно. Имаш сили и затова ще намериш начин да имаш и пари. Иначе какво? Кога смяташ, че ще имаш сили. Когато започне да бие и детенце ли?
Виж целия пост
# 7
Само не се плаши. Ще се справиш и ще се чувстваш много по-добре.
Знам,че няма да се оправи положението.Просто нямам сили да го напусна.
 Cry

Така бях и аз. Докато един ден той ме напусна. Отначало - панически страх- какво ще правя без него. Малей , сега като си помисля.... След няколко дни - А! Изненада! Ами то било много хубаво без него! Какъв кеф!  Grinning
И колко по-добре и по-бързо се оправях без него представа нямаш. Само ти пречи, а ти си мислиш,че ти помага.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия