припадането...

  • 2 207
  • 26
На много от вас сигурно ще им се стори смешен моят проблем,но е факт че въпреки моите 22 г.,все още ми става лошо от кръв Sad.Не мога да гледам кръв на екрана,или да ми говорят за рани...просто усещам как ми премалява.Случвало се е да припадна когато съм се удряла и е имало кръв.Още от малка съм така-само като си помисля за това и ми прималява.Заради тоя си страх досега все съм се измаквала и не са ми взимали кръв-нито от пръста,нито от вената.Много пъти съм се опитвала да се успокоя психически,че няма нищо страшно,но просто не се получава.Сега ми предстоят първите кръвни изследвания по време на бременността ми и съм в паника.Дори това,че мъжът ми ще дойде с мен,не ми помага.Имам чувството,че ще отида и ще припадна на секундата!А не искам да е така!Няма да пропусна нито едно изследване,но само като си помисля за това и ми се плаче,а ми предстоят къде-къде по-сериозни неща.Моля ви помогнете ми!Някой друг имал ли е проблем като моя и как го е преодолял?Вече имам чувството,че съм неспасяем случай...  Cry
Виж целия пост
# 1
Аз имам подобен проблем - когато ми вземат кръв от вената често ми прилошава и по-рядко губя съзнание. Просто при тези манипулации винаги държа да имам придружител, моля да поседя в лекарския кабинет, като обяснявам причината. Не мога да дам съвет за преодоляване на проблема, защото за себе си все още не съм го намерила. Лека бременност  Peace
Виж целия пост
# 2
Не е необходимо въобще да виждаш кръвта.ПРосто сядаш даваш си ръката и си обръщаш главата на другата страна.Ще усетиш само леко боцване,може и нищо да не усетиш,ако е опитна сестрата и това е.Аз изобщо не виждам кръс,когато мо правят изследване,бъбря си с мъжът ми през това време  Peace
Виж целия пост
# 3
Не е необходимо въобще да виждаш кръвта.ПРосто сядаш даваш си ръката и си обръщаш главата на другата страна.Ще усетиш само леко боцване,може и нищо да не усетиш,ако е опитна сестрата и това е.Аз изобщо не виждам кръс,когато мо правят изследване,бъбря си с мъжът ми през това време  Peace

Именно. И аз не гледам как ми бодат вената, зяпам през прозореца например.
Не се засягай, но ми стана интересено -  как си карала досега онези месечни периоди, щом толкова ти призлява от кръв?
Виж целия пост
# 4
Мен ме е много страх от игли. Първия път като отидох да дам кръв за изследване, вече бременна, едвам не припаднах в лабораторията. Никога не гледам как ме бодат или след това епруветката (или как там се нарича това, където събират кръвта). Гледам винаги на другата страна.

Вземи си някой с теб винаги, мисли позитивно, не мисли за кръвта, а за бебето, заради което го правиш това.
Виж целия пост
# 5
Помоли да ти вземат кръв в помещение, където има възможмост да легнеш, докато трае манипулацията. На мен са ми предлагали, но аз нямам проблем и съм отказвала.
Виж целия пост
# 6
И аз бях неспасяем случай. Откакто родих, вече ми е все тая.
До преди да забременея изобщо не давах да ми вземат кръв Crossing Arms Толкова ме беше страх, че изпадах в паника. Когато се порежех или ударех и не можех да погледна раната. Абе изобщо като видех кръв и ми прилошаваше Sick
На първите изследвания през бременността припаднах. Т.е. изпаднах в несвяст, бях легнала и когато си отворих очите ми бяха дали да вдишвам от една марля.
След това си дадох сметка, колко сериозни неща ми предстоят и се стегнах. Може да не ти се вярва, но седмици наред само за това мислех - кръв, игли, системи, раждане ooooh! Установих, че всичко е на психическа основа и просто някак си с мисъл го преодолях.
Сега зад гърба си имам десетки взимания на кръв, слагане на системи, абокати, операция и си давам сметка, че страхът и ужасът ми са били безпредметени. Нито толкова боли, нито е толкова страшно.
Страховете са в главите ни и само ние можем да избягаме от тях! пожелавам ти успех и бързо да се пребориш с това  bouquet
Виж целия пост
# 7
Гледай сега:
Факт е, че от кръвните изследвания не можеш да се спасиш! Чакат те поне 3 боцкания във вената!
Сега, на мен лошо не ми става, но само мисълта, че ще ми забодът игла във вената Sick Stop Какво правих аз?! Сядам, грижливо си обръщам главата на другата страна и си мисля за ядене, спане, лежане, някое гримче, парфюмче. Усещам боцкането ама все едно комар ме е охапал докато съм на плажа и гледам морето.... Какво да ти кажа, не помага много, ама пак е нещо! А като зараждаш какво ще правиш незнам Confused
Виж целия пост
# 8
Обезателно казваш преди манипулацията и тогава те слагат да легнеш. Не гледаш, успокояват те и си държиш краката свити. И не ходи сама.
Няма страшно  Hug
Виж целия пост
# 9
Най-интересното е, че по време на бременността спря да ми прилошава! Е, аз за да не се сгромолясам, винаги исках да ми взимат кръв в легнало положение и изчаквах така няколко минути след манипулацията! През това време винаги се стараех да мисля за неща, които ми носят радост, което никак не ми беше лесно, но все пак май вършеше някаква работя!
Лека бременност и здраво бебече на финала!
Виж целия пост
# 10
мен не ме е страх и за мен не беше проблем кръвта. бодоха ме повече от обикновено, защото съм с отрицателен резус фактор. чувала съм обаче за приоми да се помогне. например носи си нещо сладко (шоколад, бонбони, захарчета) и го изяж веднага след вземането на кръвта. това ще ти вдигне кръвната захар и ще помогне да не припаднеш. може да дъвчеш и дъвка. това ще те разсее. не гледай какво ти правят и мисли за нещо приятно например за бебечето.
съветите на момичетата също са добри. легни по време на манипулацията и не ходи сама.
след като приключат и ти сложат памук гледай да натискаш силно поне 5 мин. точно върху дупката, защото в противен случай се получава нещо като вътрешен кръвоизлив. не боли, но мястото посинява и като цяло е доста неприятно.
успех и не го мисли толкова!  bouquet
Виж целия пост
# 11
Не, нямам подобен проблем - кръвта изобщо не ме притеснява (за разлика от месото за готвене), но познавам и други такива хора. Това е някаква особена фобия... и е нещо обективно, едва ли ще можеш да "се успокоиш" или нещо подобно.

Чувала съм - но не съм убедена в това - че гледката на кръв, а не просто мисълта за това води до прималяване... е, или поне до загуба на съзнание.

Ако е така, би могла да опиташ да вземеш плътен черен шал и да накараш съкровището да ти върже очите преди началото на манипулацията и да ти говори нещо, докато свърши... Може и да не е добра идея - но е единствената, която ми хрумва.
Виж целия пост
# 12
Моят мъж е така. Тоест, май повечето мъже са така, по мои наблюдения. Силен, голям чове - на път да се срине в краката на сестрата  Mr. Green.
А иначе - мен никога не ме е било страх от взимането на кръв. Докато бях бременна сестрата толкова настойчиво ме караше да си полегна, за да не ми прилошее.
Отдавам го донякъде на факта, че майка ми е медицинско лице и съм свикнала с болничната обстановка. Е, с гледането на кръв - не, но със самата атмосфера, което не е без значение.
Като, например, зъболекарските кабинети. Е, при тях имам фобия, да, нищо, че няма кръв. Абе, още като ме лъхне миризмата от другия край на коридора на сградата и ми се подкосяват краката.
Виж целия пост
# 13
С  времето  може би ще отмине .
Виж целия пост
# 14
Не е необходимо въобще да виждаш кръвта.ПРосто сядаш даваш си ръката и си обръщаш главата на другата страна.Ще усетиш само леко боцване,може и нищо да не усетиш,ако е опитна сестрата и това е.Аз изобщо не виждам кръс,когато мо правят изследване,бъбря си с мъжът ми през това време  Peace

Именно. И аз не гледам как ми бодат вената, зяпам през прозореца например.
Не се засягай, но ми стана интересено -  как си карала досега онези месечни периоди, щом толкова ти призлява от кръв?
\\
 Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия