Искам вашето мнение. Нормално ли е когато живеете с един човек, той поне веднъж на ден да се чува с бившата си жена, която гледа детето му и живее в неговата къща? Че понякога и по няколко пъти. Когато му направя забележка че не ми е приятно той да мисли какво ще вечерят ми отговаря,че трябва да се грижи за дъщеря си, да проверява всеки божи ден какво правят, къде са и едва ли не какво ще ядат. И това било нормално???!!! Вие как мислите?
Виж целия пост
Нормално ли е това?
- Публикувана: 22 ноем. 2008, 15:11 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2008, 15:45 ч.
# 1
22 ноем. 2008, 15:19 ч.
Чак всеки ден, че и по няколко пъти на ден за мен не е нормално.
Виж целия пост
# 2
22 ноем. 2008, 15:32 ч.
Не. Извинявай за въпроса, но вие заедно ли живеете или само се виждате всеки ден?
Виж целия пост
Не. Извинявай за въпроса, но вие заедно ли живеете или само се виждате всеки ден? 
# 4
22 ноем. 2008, 15:49 ч.
Смени си заглавието на темата.....,никой няма право да определя кое е нормално и кое не - в личния живот на другите хора. 
Виж целия пост
# 5
22 ноем. 2008, 15:51 ч.
Според мен е нормално да се интересува с какво се храни детето, отделен въпрос е, че е нормално теб това да те дразни. Все пак си се хванала с мъж с дете, това не би трябвало да е някаква кой знае каква изненада
Виж целия пост
# 6
22 ноем. 2008, 15:53 ч.
Кога са се разделили, той ли я е напуснал? Иначе за мен е по-разбираемо тези разговори да се водят в твое отсъствие, най-малкото да не те дразни, след като си му показала, че не ти е приятно.
Виж целия пост
# 7
22 ноем. 2008, 16:03 ч.
За мен е абсолютно нормално един баща, независимо женен или разведен за майката на детето си, да се чува с майката по няолко пъти на ден /особено ако не вижда детето си всеки ден/ и да се интересува от него - какво е яло, как е спало, как върви училището и т.н.
Ненормално е да не се интересува.
Ако детето е достатъчно голямо, бащата може да се обажда директно на детето, но пак е добре да се чува "контролно" и с майката.
Браво на такива отговорни бащи.
Като е разведен, не означава, че е разведен и с детето/децата си.
А ти предполагам си знаела, че той има дете преди да заживеете заедно...
Виж целия пост
Ненормално е да не се интересува.
Ако детето е достатъчно голямо, бащата може да се обажда директно на детето, но пак е добре да се чува "контролно" и с майката.
Браво на такива отговорни бащи.
Като е разведен, не означава, че е разведен и с детето/децата си.
А ти предполагам си знаела, че той има дете преди да заживеете заедно...
# 8
22 ноем. 2008, 16:12 ч.
Тя просто е майка на детето му. Не мога да кажа кога я е напуснал, знам само че от 4-5 години е с мен а от три живеем като семейство. Той просто вече е улегнал мъж или просто му е хубаво с мен и няма нужда от втори, трети и от хайманосване. Дразни ме това че все едно тя не е майка, чака на бащата и на бабата на детето и да се грижат за него едва ли не. Разбирам го че се интересува и така трябва да бъде, ама по няколко пъти на ден??? Вие ако живеете с детето си сама, ще чакате ли бащата да се обади да ви каже да си заведете детето на лекар или зъболекар или да му приготвите закуска или вечеря???
Виж целия пост
Кога са се разделили, той ли я е напуснал? Иначе за мен е по-разбираемо тези разговори да се водят в твое отсъствие, най-малкото да не те дразни, след като си му показала, че не ти е приятно.
# 9
22 ноем. 2008, 16:15 ч.
Разбираемо е в такъв случай. Явно се притеснява човека. Явно и детенцето е по - големичко, защо не контактува директно с него?
Виж целия пост
... все едно тя не е майка, чака на бащата и на бабата на детето и да се грижат за него едва ли не.
# 10
22 ноем. 2008, 16:17 ч.
Има жени, които наистина предпочитат да има на кого да се опрат и кой да ги посъветва, което е нормално. Ти за 3 години не си ли свикнала с разговорите и общуването им?
Виж целия пост
# 11
22 ноем. 2008, 16:25 ч.
Свикнала съм донякъде. Просто аз съм човек, който се оправя сам, от малка съм свикнала така и не разчитам на никой, затова ми се вижда ненормално една майка да не може да се справя с домашните си задължения и с потребностите на детето си и все да чака на някой.
Виж целия пост
Има жени, които наистина предпочитат да има на кого да се опрат и кой да ги посъветва, което е нормално. Ти за 3 години не си ли свикнала с разговорите и общуването им?
# 13
22 ноем. 2008, 16:36 ч.
Виж, наистина звучи абсурдно, 4 години да не си се дразнила и сега изведнъж да се присетиш. Щом е от 4-5 години така, няма да се промени и наистина явно го прави заради детето.
Късно е да се присещаш за това сега и да искаш да се промени. То явно и детето е голямо вече.
Няколко пъти на ден... Не е някак "нормално" (не е добра думата, наистина), но вече е навик. Трудно ще го откажеш от навика му.
Аз твърдо ти заявявам, че не бих могла да издържа 4-5 години по този начин, та каквото ще да става.
Виж целия пост
Късно е да се присещаш за това сега и да искаш да се промени. То явно и детето е голямо вече.
Няколко пъти на ден... Не е някак "нормално" (не е добра думата, наистина), но вече е навик. Трудно ще го откажеш от навика му.
Аз твърдо ти заявявам, че не бих могла да издържа 4-5 години по този начин, та каквото ще да става.
# 14
22 ноем. 2008, 16:52 ч.
Не мога да разбера къде е пробемът.
С мъжа ми сме щастливо женени, но винаги, когато единият е сам с децата, другият му се обажда поне по 5-6 пъти на ден с въпроси от типа "спаха ли", "ходихте ли на разходка", "студено е - да им облечеш пуловери". И не става въпрос, че някой от нас чака другият да се погрижи за децата, мързи го, не се сеща или вторият дава акъл, не изпитва доверие и нещо подобно. Става въпрос за елементарна загриженост за собствните ни деца...
Виж целия пост
С мъжа ми сме щастливо женени, но винаги, когато единият е сам с децата, другият му се обажда поне по 5-6 пъти на ден с въпроси от типа "спаха ли", "ходихте ли на разходка", "студено е - да им облечеш пуловери". И не става въпрос, че някой от нас чака другият да се погрижи за децата, мързи го, не се сеща или вторият дава акъл, не изпитва доверие и нещо подобно. Става въпрос за елементарна загриженост за собствните ни деца...
Препоръчани теми