Наказанието на децата?

  • 1 908
  • 30
Доста теми съм чела за това как наказват децата майките, разговаряла съм и с приятелки, госпожите в градината, но така и не съм срещнала такъв случай като моето дете, което не може да бъде наказано.  Rolling Eyes
Вече е на 5 години почти, а чувам , че още от 2, 2 и половина успяват да ги заставят да стоят до стената за няколко минути. Как? И до сега това за мен е загадка.
Не иска, тръшка се, свлича се, започва да ме удря, не приемам варианта да го спукам от бой все пак. Не се страхува от нищо, че да го сплаша по някакъв начин. И в градината ми казват, че дори и да направи нещо за наказание не са успели да го сложат до стената или на скамейката, а лично съм виждала други деца наказани. От какво се страхуват те, че да приемат доброволно да стоят така, едва ли им харесва.  newsm78
Има ли други такива деца като моето, които не могат да бъдат наказани?  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 1
Моят син е по-мъничък, но и аз се опитвам да го възпитавзам с наказания  Rolling Eyes И при мен не се получава, но пък като е на ясла госпожите ми казват, че се респектирал  Thinking
Ще следя с интерес темата  Peace
Виж целия пост
# 2
Никакви наказания и заплахи не стряскат дъщеря ми.
Понякога наистина не знам от какво има страх.
Виж целия пост
# 3
Два пъти е наказван да седи на канапето и да не мърда(около 15мин) и сега само като спомена за наказание на канапето...мммного е изпълнителен Mr. Green.
Другото наказание е - да не докосва компютъра(а много обича да играе "Need for speed").По 1 час на ден следобед му е позволено,обаче когато прекали с лигавщините и непослушанието-ембарго.
При нас действа.
Виж целия пост
# 4
Аз я наказвам като я лишавам от любими занимания или от любими неща. В този слиучай изпълнението на наказанието зависи от мен. Ефект има определено.
Виж целия пост
# 5
Аз я наказвам като я лишавам от любими занимания или от любими неща. ...Ефект има определено.

 Peace Абсолютно!
Наказанието не се изчерва до изправяне до стената или сядане на пейката.
Аз обикновенно отказвам да пускам за ден или два филмчета, не отиваме на виенско колело или детски кът и други такива. Но винаги, винаги обяснавам по няколко пъти защо отказвам това или онова.
А преди наказанието да влезе в сила, ясно предупреждавам "Ако направиш отново тази беля или не ме чуеш, ще те накажа с ...".
Виж целия пост
# 6
Моето го наказвам супер рядко, от месеци не ми се е налагало даже да повишавам тон. Но наказанията са точно лишения от любими занимания: най-гадно му е да не му чета вечер или да съм му сърдита.
Иначе до стената съм го наказвла точно 2 пъти - когато е трябвало моментално да бъде наказан заради лумпенска постъпка. Потръшка се, покрещя, пък застана и си изчака 2-те минути. Обаче на 5 години да ми посяга не си предтсвям, едно е 2-годишно да посяга на майка си, друго е дете на 5. Ако ме удари, ще му плесна и аз един шамар.
Виж целия пост
# 7
Обаче на 5 години да ми посяга не си предтсвям, едно е 2-годишно да посяга на майка си, друго е дете на 5. Ако ме удари, ще му плесна и аз един шамар.

Да не мислиш, че не съм го пляскала? Само, че има обратен ефект, настървява се още повече и започва да ме обижда с всевъзможни бих ги нарекла изродски думи, които съм шокирана от къде учи, като се има предвид, че има проблеми с говора и трудно се изразява по принцип.  Rolling Eyes

Лишаване от любими неща, за сега е единственото, което до някъде действа, но само за момента, не бих казала, че държи влага за промяна на поведението му като цяло.  Confused

Основния ми проблем, е че искам да го науча, че откази и неща, които не му харесват да прави тепърва му предстоят и че да прави винаги каквото си иска не е възможно. Не го спирам излишно от свободни игри или да проявявам излишна строгост да не разхвърля или нещо такова.
Виж целия пост
# 8
А изолиране сам и не-говорене?
Да се тръшка,свлича и пр.колкото му душа иска.
Аз съм лошото ченге у дома и стигне ли се сам в стая знаят че шега не бива и са прескочили граница. Децата чудесно усещат докъде може да манипулират,и не те,а ние сме проблемни че им "даваме баницата". Бих преценила много внимателно за какво да наказвам,предупреждавам 3 пъти,следва сам за 3мин,не го пускам докато не се успокои и не се извини конкретно  за постъпката си.
Депривацията от любими неща работи след 3 г като имат вече памет ; аз лично го практикувам рядко защото съм на мнение че децата забравят бързо и наказанието за да има ефект трябва да следва провинението много близко.
Страх не е решението (изобщо не искам децата ни да се страхуват от нас),а респект.
Виж целия пост
# 9
Май синът ти е по-буен от моя, pasinet, затова е нужен друг подход явно. Не съм се сблъсквала с такъв характер, но ми се струва, че е по-трудничко да се разбереш с малка хала. Може би не с наказания, а с поощрения трябва да се пробва, когато не направи еди какво си - да получава някаква похвала или малка материална придобивка, понякога съм го прилагала и при моята гадина работи. Но аз опит с други деца нямам, а моето е много разбрано и рядко изпада в истерични състояния. Обикновено се вбесява, реве и крещи ако нещо му се види несправедливо.
Виж целия пост
# 10

Паси, желая ти успех, знам, че ти е трудно... Наистина от дете до дете има голяма разлика и това, което върви при моите явно при теб няма да свърши работа.

А иначе действах като Бим- Бам + сам в стаята.... преди де, вече няма нужда от наказания, пораснаха децата.
Виж целия пост
# 11
И моята щерка се проявява като твоето детенце Pasinet, много е своеволна и почти не се плаши от наказания, обижда ме, заплашва ме, даже ми казва че искала да умра и само баща и да я гледал Shocked, изпада в истерични състояния, след малко като се успокои ми се извинява за лошите думи, но трудно понася наказанията-опитвала съм всичко-лишавала съм я от филми, компютър, внимание-бързо забравя тези наказания, до стената е абсурд да я накарам да стои дори и 10 секунди. Колкото и да ме боли, но е факт че най-ефикасно е било физическото наказание-т.е натупване на дупето и то не токлова силно, колкота да се стресне-гоним дяволчетата- както се изразяваме у дома. Знам че това е знак за безсилие да се справя от моя страна- но аз така се и чуствам доста често. Ще следя темата с интерес тъй като определено имам нужда от съвет
Виж целия пост
# 12
Ами какво да ви кажа, ината му е направо ............. ooooh! Иначе, когато е на кеф е изключително добър и любвеобилен, в смисъл с другите деца не е конфликтен, нито се бие, нито проявява агресия, но по въпроса за научаването на полезни неща е голямата мъка, а все пак догодина ще е в предучилищна и трябва да свиква малко по малко.
Днес цял ден се опитвам да го накарам да научи едно стихче от 2 куплета, казвам му, че ако не каже стих на Дядо Коледа, няма да получи подарък, такава мъка, все едно е някой супер тъп. А всъщност се разсейва или по точно изобщо не ме слуша какво му говоря, блуждае или си говори негови неща, а иначе диалозите на детските филми ги заучава наизуст, ако не от първия, то от втория път. Днес при всяко искане от него за нещо съм казвала, първо казваме стихчето и тогава ти го давам. Почти го научи, но лиготията му и нежеланието за подобни неща е направо ужасна.  ooooh!
Виж целия пост
# 13
и моите не търпят наказание. Мисля, че ме познават достатъчно добре, за да разберат, че могат да направят така, че да отменя наказанието. Като ме погледнат с онзи поглед... Най-голямото им наказание е било да си отидат в стаята.
Виж целия пост
# 14
Не че ще ми помогне, но като виждам, че не е само моето дете така и лееееееееко се успокоявам. Иначе щях да си мисля, че вината е изцяло в мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия