здравейте, ще ви пресъздам набързо и сравнително кратко моята тъжна история. Много ще се радвам ако споделите с мен вашето мнение или съвет.
От малко повече от година сме женени. От 1 година живеем заедно, а преди 3 седмици ни се роди с цезарово сечение едно хубаво и голямо момче.Живеем в чужбина и всички мои роднини са в БГ. Още малко след като заживяхме заедно с моят съпруг (той е българин) се убедих, че съм направила грешка с брака си. Преди се виждахме само почивните дни, живеехме в различни градове. Малко след това обаче разбрах, че съм бременна и се надявах, че нещата ще потръгнат. Къде е проблемът ще попитате вие. Той се премести да живее при мен, наех по-голямо жилище, пренесохме всички мои багажи от старото. От една година заедно, той работи само 2 месеца и прекъсна, тъй като работата не му харесваше. Вече 8 месеца стои само в къщи пред компютъра, чете новини и се рови по форуми, в къщи не пипва нищо, трябва да се моля и повтарям по няколко пъти преди да се свърши нещо. Аз работех до 1 седмица преди раждането - издържам семейство, плащам наем, грижа се за всички ежедневни неща. Когато го попитам дали ще се обади тук и там да уреди разни неща, той ми казва най-нагло да го свърша аз. Само за информация - имам добре платена рабова и не съм финансово зависима. В случаите когато реша да говоря с него той е много нервен, избухлив, няма желание да говори и какво толкова не съм била доволна или се стига дори до чупене и трошене на вещи в къщи. Надявах се, че след раждането ще се подобрят нещата, но уви. Родителите ми дойдоха, за да помогнат - чистене на апартамента, готвене, и т.н. (след операцията имах усложнения и не можех да се движа повече от седмица).Той за всяко нещо не ги одобрява и знае как по-добре да стане, спори и се противопоставя с тях, никакво уважение към тях, никак респект към годините им и опита. Решението съм го взела за себе си, предпочитам да съм сама отколкото с него. Нямам никаква радост от живота, нямам надежда за нещо добро с него.Но въпросът е как да му го кажа, не съм сигурна как ще реагира и най-вече се притеснявам за детето. Да взема детето и да изчезна – не става. Не искам да го оставям сам в апартамент, който се води на мое име и няма да мога да изплатя ако направи нещо.Освен това детето няма още документи и съм зависима от него. А на него определено му харесва така, не чувства ни най-малко неудобство, че мързелува по цял ден в къщи, а аз след 3 месеца трябва да започна работа, защото ми свършва майчинството. И така, казах че ще съм кратка. Пишете ако имате някаква идея. Вече не издържам. Благодаря.
Виж целия пост
От малко повече от година сме женени. От 1 година живеем заедно, а преди 3 седмици ни се роди с цезарово сечение едно хубаво и голямо момче.Живеем в чужбина и всички мои роднини са в БГ. Още малко след като заживяхме заедно с моят съпруг (той е българин) се убедих, че съм направила грешка с брака си. Преди се виждахме само почивните дни, живеехме в различни градове. Малко след това обаче разбрах, че съм бременна и се надявах, че нещата ще потръгнат. Къде е проблемът ще попитате вие. Той се премести да живее при мен, наех по-голямо жилище, пренесохме всички мои багажи от старото. От една година заедно, той работи само 2 месеца и прекъсна, тъй като работата не му харесваше. Вече 8 месеца стои само в къщи пред компютъра, чете новини и се рови по форуми, в къщи не пипва нищо, трябва да се моля и повтарям по няколко пъти преди да се свърши нещо. Аз работех до 1 седмица преди раждането - издържам семейство, плащам наем, грижа се за всички ежедневни неща. Когато го попитам дали ще се обади тук и там да уреди разни неща, той ми казва най-нагло да го свърша аз. Само за информация - имам добре платена рабова и не съм финансово зависима. В случаите когато реша да говоря с него той е много нервен, избухлив, няма желание да говори и какво толкова не съм била доволна или се стига дори до чупене и трошене на вещи в къщи. Надявах се, че след раждането ще се подобрят нещата, но уви. Родителите ми дойдоха, за да помогнат - чистене на апартамента, готвене, и т.н. (след операцията имах усложнения и не можех да се движа повече от седмица).Той за всяко нещо не ги одобрява и знае как по-добре да стане, спори и се противопоставя с тях, никакво уважение към тях, никак респект към годините им и опита. Решението съм го взела за себе си, предпочитам да съм сама отколкото с него. Нямам никаква радост от живота, нямам надежда за нещо добро с него.Но въпросът е как да му го кажа, не съм сигурна как ще реагира и най-вече се притеснявам за детето. Да взема детето и да изчезна – не става. Не искам да го оставям сам в апартамент, който се води на мое име и няма да мога да изплатя ако направи нещо.Освен това детето няма още документи и съм зависима от него. А на него определено му харесва така, не чувства ни най-малко неудобство, че мързелува по цял ден в къщи, а аз след 3 месеца трябва да започна работа, защото ми свършва майчинството. И така, казах че ще съм кратка. Пишете ако имате някаква идея. Вече не издържам. Благодаря.
Правилно решение си взела. Как да му го кажеш? Не го познавам ... 
нещо не ти ли подсказа че е толкова безоотговрен 
Оправи документите на детето и му кажи да се изнесе от жилището. Не знам как ще реагира, ти го познаваш най-добре. Без караници и скандали, просто спокойно се опитай да му обясниш, че нещата не могат да продължават така.
Далееееч и само далеч, на хиляди километри от такива хрантутковци, които не ги е срам да лежат на гърба на една жена. Не знам в коя страна живееш, но ако е някоя цивилизована, все ще има някоя институция, която ще може да те защити! 
