Здравейте,
аз няма да се оплаквам и не искам съвети, просто искам да споделя това, че бившата, забележете ПРИЯТЕЛКА на мъжа ми го преследва от три години!
С него не сме се познавали, когато са се разделили, така, че аз нямам вина за това. При всичките чалъми, които му е правила и всичките мъже, с които му е изневерявала, той най-накрая рашил да я напусне. И да уточня - нито са живели заедно, нито са имали някакви кой знае какви планове, детска работа.
И след като я зарязва, наш'та се сеща какво е загубила и се почва едно преследване, че чак до днес.
То не бяха скайпове, то не бяха смс-и, то не бяха телефони
то не беше идване до нас, то не бяха срещи с брат му, за да се докопа до него, ужас!
Нямам нищо против и знам, че когато човек обича, може да направи всичко, но не се ли усеща, че прекалява?! Той я реже, тя го преследва. Вчера беше последното изпълнение: сядаме с едни приятели на кафе и едното момче пита моичкия: "Абе, разбрах че на Х брат й те бил оправил във фирма Х на работа, та откога си там?!" При което ние, цялата компания изпадаме в див смях, защото първо тя има двама братя - единият е пияница, другият - наркоман. Второ - този, когото имаха предвид въобще не е оправял мъжа ми никъде, а просто работят в един и същ бранш и се познават отпреди и поняога излизаме заедно!Трето - моят мъж е тръгнал от нулата и през цялото време докато се издигаше в работата си съм била до него, така че много добре знам как е постигнал всичко! И тая мацка ще ми разправя наляво и надясно, че едва ли не благодарение на нея той е постигнал нещо, при все че не са се виждали повече от 2 години!
Е не се ли усещат такива бе!? Ние й пратихме много поздрави от арменския поп
То бива наглост, бива чудо, ама защо някои жени не разбират, че са бити карти и да продължат напред?! Не, че за тва време тя си е стояла мирно и кротко като монахиня, което си е нейна работа, ама защо настоява да е част от нашия живот, ей тва не мога да разбера!
Благодаря ви, че изчетохте всичко, ако имате коментари на ситуацията, ще ми бъде интересно да ги прочета
Виж целия пост
аз няма да се оплаквам и не искам съвети, просто искам да споделя това, че бившата, забележете ПРИЯТЕЛКА на мъжа ми го преследва от три години!
С него не сме се познавали, когато са се разделили, така, че аз нямам вина за това. При всичките чалъми, които му е правила и всичките мъже, с които му е изневерявала, той най-накрая рашил да я напусне. И да уточня - нито са живели заедно, нито са имали някакви кой знае какви планове, детска работа.
И след като я зарязва, наш'та се сеща какво е загубила и се почва едно преследване, че чак до днес.
То не бяха скайпове, то не бяха смс-и, то не бяха телефони
то не беше идване до нас, то не бяха срещи с брат му, за да се докопа до него, ужас!Нямам нищо против и знам, че когато човек обича, може да направи всичко, но не се ли усеща, че прекалява?! Той я реже, тя го преследва. Вчера беше последното изпълнение: сядаме с едни приятели на кафе и едното момче пита моичкия: "Абе, разбрах че на Х брат й те бил оправил във фирма Х на работа, та откога си там?!" При което ние, цялата компания изпадаме в див смях, защото първо тя има двама братя - единият е пияница, другият - наркоман. Второ - този, когото имаха предвид въобще не е оправял мъжа ми никъде, а просто работят в един и същ бранш и се познават отпреди и поняога излизаме заедно!Трето - моят мъж е тръгнал от нулата и през цялото време докато се издигаше в работата си съм била до него, така че много добре знам как е постигнал всичко! И тая мацка ще ми разправя наляво и надясно, че едва ли не благодарение на нея той е постигнал нещо, при все че не са се виждали повече от 2 години!
Е не се ли усещат такива бе!? Ние й пратихме много поздрави от арменския поп
То бива наглост, бива чудо, ама защо някои жени не разбират, че са бити карти и да продължат напред?! Не, че за тва време тя си е стояла мирно и кротко като монахиня, което си е нейна работа, ама защо настоява да е част от нашия живот, ей тва не мога да разбера!
Благодаря ви, че изчетохте всичко, ако имате коментари на ситуацията, ще ми бъде интересно да ги прочета
, ама не спира и не спира! Мъжа ми ме успокоява да не се ядосвам на някаква си к****, но мен ме дразни!А може би вече хем ми е смешна, хем ме дразни, едно такова... 
Еми, обадих й се да й кажа, че е свободен и къде да й го пратя, ама тя нещо хлъцна по телефона и повече не е звъняла...Пък аз толкова добронамерено й звъннах 
