Разкажете за раждането си...

  • 46 499
  • 280
Здравейте на всички...  Hug
Понеже четох и слушах много истории за кошмарни, ужасяващи и прочее раждания, се замислих как ли биха реагирали на тях момичетата, на които раждането тепърва предстои...  Thinking
За това реших да пусна тази тема и да помоля мамите, които като мен са имали страхотни раждания (естествено без упойки и други екстри) да разкажат за тях, за да се види, че раждането не е само болка и ужас, а нещо наистина красиво и неповторимо...
Мисля, че темата ще е от полза не само на тези, които за пръв път ще минат по този път, но и на другите, които вече са го преживяли веднъж, но поради някаква причина пак се страхуват от предстоящото раждане...
Давайте, момичета - вие сте...
     bouquet

П.С. Пропуснах да кажа нещо много важно:
Моля тези от вас, които не споделят моето виждане за нещата, просто "прескочат" темата и не се включват с постове, нямащи нищо общо със самата тема...
Има достатъчно други теми, в които да разкажете колко ужасно е било вашето раждане...


А сега аз искам да ви разкажа за моето раждане (всъщност за второто и третото)...

Вторият и третият път, аз намерих акушерка, която сигурно и на смъртното си легло ще споменавам и ще я обичам (да, това е точната дума)...   Hug
Тази жена е човек в пълния смисъл на тази дума и аз не знам дали има някой, който да каже обратното за нея...   bouquet   
Тя в буквалния смисъл изроди второто ми дете сама, само в присъствието на още една акушерка (нейна приятелка), защото докторката, която беше на смяна, реши, че не си заслужава да си нарушава нощния сън и да се занимава с мен...
Както и да е ...
Нямаше системи, нямаше лежане на леглото, каквото исках - това правех...
Ставах, лягах, разхождах се...
Тя ме масажираше, казваше ми как аз сама да си масажирам кръста, където болките бяха най - силни...
Накрая ми позволи да видя как детето излиза от мен, даде ми го току що излязло от утробата ми, все още неизмито и необлечено...
После, по моя молба ми показа и плацентата, защото много исках да я видя...  Embarassed
Дори се шегуваха с приятелката й, че искам да им взема професията...  Laughing
Такива моменти не се забравят...
А сега, за третото раждане - то просто беше мечта...
Какво да ви кажа за него ?!
Както съм казвала и преди - болките си ги изтърпях у дома, ако изобщо мога да ги нарека болки (честно казано, в сравнение с първото ми раждане с чиста съвест мога да кажа, че не е имало болки!!!)...   
Но вкъщи е друго, разбирате ли ?
Можеш да седиш, да пушиш, да ходиш в тоалетната...
Въобще всичко, което ти помага да се чувстваш по - добре...
Аз последния един час, честно казано почти го изкарах в тоалетната...  Mr. Green
Накрая се обадих на акушерката ми и тя ми каза:"Ако прецениш, че е време - ела, аз съм тук и ще те чакам... Дори и да ти е рано, ще пушим, ще си говорим и ще си правим компания!!!"...
Когато отидох я стресирах, защото тя не е очаквала да съм с пълно разкритие...  #Crazy
Думите й бяха: "А, стига бе, ти ме уби !!! Ставай внимателно от магарето, дай да ти нося багажа, и лекичко върви, като си спирай и дишай, когато имаш контракция, защото ако плиснеш тия води тука, ще го изтървем на плочките.... Аз направо не те взех насериозно, като ми се обади - такава свежарка ми звучеше !!!"
Казах й, че аз наистина се чувствам така...
Както и да е - качи ме директно в родилна зала, нямаше време за клизми, за окситоцини, за нищо...
Направо в родилна, доведе доктора, на който аз изнесох една лекция...  Laughing
Ако се наложи форцепс или вакуум, да забрави...
Ако е заради бебето - направо да минаваме към секцио, без да се двоуми...
Ако се наложи да ме шие - с какви конци...
Той беше много готин и ми каза: "Каза ли ми всичко, което си беше решила да ми кажеш ? Спокойна ли си сега ? Може ли вече да започнем да раждаме?"   hahaha
И така - в шеги и закачки, аз наистина започнах да раждам...
А моята акушерка говореше с лекаря и двамата бяха на мнение, че епизиотомията е най - голямата глупост...
Техните думи бяха:"По - добре да зашиеш една разкъсана лабия, отколкото грозно срязан белег"
И действително, не ме ряза човекът...
Бебчо се роди...
Тя пак ми го даде да го пипна още мръсничък, след това, по - мое желание извика една друга акушерка да ни снима...
Та, така - имам си сега снимки, на които току що съм родила, а бебето и акушерката ми са ме гушнали...   
Просто - това е истината - човекът, който ти помага, просто трябва да бъде Човек с главно Ч...
Аз просто имах късмет...
Желая го на всички вас от сърце.....   Hug
И после - тук, в темата, за да разказвате...
   Wink

 
Виж целия пост
# 1
....раждането не е само болка и ужас, а нещо наистина красиво и неповторимо...     bouquet
Ами честно казано,не мисля че има нещо красиво в раждането.....Чувството да имаш дете,или самото дете може да е красиво,но раждането в никакъв случай........ Naughty
Виж целия пост
# 2
....раждането не е само болка и ужас, а нещо наистина красиво и неповторимо...     bouquet
Ами честно казано,не мисля че има нещо красиво в раждането.....Чувството да имаш дете,или самото дете може да е красиво,но раждането в никакъв случай........ Naughty
Точно такива изказвания не са за тази тема, извинявай...
Аз съм сигурна, че има много майки, които мислят като мен - че раждането е именно такова...
Нека не превръщаме темата в обичайния зверилник...
Пуснах я с най - добри чувства, нека си остане такава - с разкази от жени, които мислят като мен...
Виж целия пост
# 3
Имах тежко раждане, но болката се забравя и остават само хубави чувства! И на мен ми се иска да прочета за раждания, минали леко и лесно, имам нужда да знам, че може да е по-различно от моето преживяване Hug
Виж целия пост
# 4
За съжаление още немога да разкажа нищо, но се включвам да следя темата! Скоро ми предстои да раждам и съм се насочила към естествено, не-медикаментозно раждане, на което ще присъства и таткото. С радост бих прочела разкази за подобни раждания  Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Ами, аз и двете си деца съм родила по естествен път. Раждането НЕ Е УЖАСНО, а само  болезнено. Няма как да няма абсолютно никаква болка, освен ако на някой не му липсват нервни окончания в тази област от организма Grinning
Веднага бързам да кажа обаче, за сравнение, бъбречната криза боли повече от раждането! Знам го от собствен опит.
За мен най-прекрасния момент в самия процес на раждането беше чувството как бебчето излиза на бял свят. Усещането е особено.
И, разбира се, първия миг в който ги видях - най-незабравимия и свиден момент в живота ми!!!

Момичета, доверявайте се повече на интуицията си, отколкото на разказите във форума за ужасяващи, кървави, болезнени до смърт раждания!

Успех на всички бъдещи майки, на които им предстои естествено раждане!  bouquet
Виж целия пост
# 6
Viva nova, благодаря ти...   bouquet
Виж целия пост
# 7
Ще кажа само едно - забравих за всички болки когато чух моето бебче да изплаква, тогава си отдъхнах и когато я сложиха въхру гърдите ми изпитах такава радост,такова щастие,че трябва да съм поетеса за да го опиша.Сега съм благодарна на моята лекарка,че ме нави на родя естествено, а не секцио.Така,че на всички бъдещи мамчета успех,всичко се свежда до психическата нагласа и прага на болката ( моя позната родила естествено без никакви шевове многократно повтаря колко ужастно е било раждането и.Е това ще го разберат вече мами раждали естествено и с шевове)
Виж целия пост
# 8
Аз се чудех дали да пиша по темата, защото раждах с епидурална упойка, т.е.не съвсем естествено, а като че ли идеята е темата да е в този дух, но ще си кажа. Седях си почти до последно вкъщи. Не знам защо от контракциите ми беше много студено и ме тресеше и си мислех, че бебето все ще може да изчака до сутринта, въобще не ми  се разхождаше в тъмното и студеното до болницата. По едно време все пак отидох в болницата и се оказа, че съм с 5см разкритие, след около два часа разкритието вече беше пълно. Бебето обаче беше високо и се наложи да почакаме, докато се роди. Имах напъни, но лекарят не ми даваше да напъвам, защото главата на бебето не била където трябва. Упойката ми беше притъпила болките и в предродилна зала ми беше малко скучно. Даже по едно време заспах, обаче съм се завъртяла и съм бутнала коланите, с които бяха вързана, за да правят запис на тоновете на бебето и една акушерка дойде да ми се кара. По едно време лекарят ми каза, че вече е време, отидох в родилна зала, уж нещо се напъвах, но не много и бебето излезе. Наложи се епизотомия, нямаше как, защото бебето беше голямо и тръгна с ръката напред, но почувствах по-скоро облекчение, когато ме срязаха.
Виж целия пост
# 9
Нека се включа и аз.
Дойде заветната дата 20.08.2008 когато трябваше да родя. Стоя си аз в апартамента, чантата приготвена до входната врата, правя последни приготовления за бебо и т.н. И така до вечерта. .... И така седем дни! В Библията пише, че Господ на седмия ден спрял да си почине. Аз гордо-гордо на седмия ден сутринта в 7 часа, силно клатушкайки се отидох в родилното (II градска) да раждам. Приеха ме, естествено никакви пазарлъци не успяха да склонят акушерката да пропусне клизмата ( Sick ), и така след около 1 час от постъпването ми се озовах в пред родилна зала. Бях чела какви ли не страхотии колко много боли когато ти слагат система Окситоцин. Включиха ме на система и аз зачаках да започнат зверските болки. Едната акушерка беше много разговорлива, та от дума на дума стигнахме то темата с вицовете. И като се започна: аз виц, тя виц, аз виц, тя виц..... Доктора само си гледа часовника, току ме попита дали ме боли - нищо..... Първата система се източи за около 2 часа- нищо.Включиха втората. С акушерката продължаваме виц маратона.. #Crazy започнаха и другите лекари и акушерки в отделението да се включват във виц маратона... аз бодра, свежа- като репичка. И втората система свърши, включиха трета... и след 7 часа лежане по гръб в пред родилна изведнъж се оказа, че съм с 10 см. разкритие и раждането започна. Приключи за 25 минути. Боли, но няма по-сладка болка! А като чуеш гласчето на бебо сякаш чуваш ангелска песен..... Когато най-важното е минало няма да ти пука за болката от шиенето след това. Малко е кофти когато сядаш първите 5-6 дена, но не е нещо страшно...
За второто раждане отново бих избрана естествено раждане (макар и с епизиотомия).
Успех на всички бременни мами и леко раждане. Sunglasses
Виж целия пост
# 10
И аз ще сложа моето раждане в раздел страхотни  Heart Eyes Бях се настроила за 3 дена адски мъки, а от първата контракция до появата на Дани минаха едва 5 часа. Не мога да си кривя душата, болеше, но съвсем поносимо. Обикалях си из къщи, събирах багажа и развивах теории на мъжа ми, как още е мнооого рано да се ходи в болница, това е първо раждане ще има да си чакаме .... Почти насила ме замъкна в болницата, където се оказа, че съм с 8см разкритие  Crazy и е твърде късно за упойка. Едва дочаках моята лекарка да дойде и с няколко напъна родих Grinning Е, не ми се размина епизиотомията, но и това минава и се забравя  Peace
Виж целия пост
# 11
Никога не съм изпитвала по-голямо удовлетворение от това...
Никога не съм се чувствала по-пълноценен човек...
Нищо не ме е карало да съм до такава степен горда...
Знаела съм за чудото на природата, но не знаех че и аз съм част от него...
Нямам търпение да стане февруари за да родя второто си дете и да изпитам всичко това отново!
Не бих се лишила от това щастие по никакъв начин!
Виж целия пост
# 12
Страхотна тема! Peace Чета доста разкази тук, за родилите по естествен начин, защото ми предстои съвсем скоро Rolling Eyes Честно казано си мислех, че ще бъда доста по-притеснена и уплашена, когато вляза в 9м., но от прочетеното до момента или защото все пак незнам, какво да очаквам точно и не ме е страх  Thinking Освен това си казвам, че няма нужда да изпадам в ужас излишно, каквото стане..  Simple Smile
Исках да кажа - благодаря на всички, които споделят преживяванията си  Hug
Виж целия пост
# 13
Джуличка БРАВО за хубавата тема Hug  bouquet
Мисля,че това е най-подходящият подфорум,аз съм бъдеща майка и съм решила живот и здраве ако всичко е наред да си родя по естествен път
Виж целия пост
# 14
Момичета, раждането е чудесно нещо! Бъдете спокойни и вярвайте в тялото си, то знае какво да прави.
Djoneto, изчисти си кутията, че не мога да ти пратя ЛС Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия