ЗА РАБОТАТА И СЕМЕЙСТВОТО - СПРАВЯМЕ ЛИ СЕ ДОБРЕ?

Нищо не може да ме накара, да си пренебрегна детето. Толкова бързо лети времето, че няма да се осъзная и тя ще порасте. Бях се отдала на работа и какво, загубих си времето в стоене в офиса събота, неделя и през седмицата до никое време.

Заради кариерата си, досега не посмях да имам деца.
Не съм била права, защото времето си върви, а аз се пазих умишлено да не забременея.
В този смисъл мисля,че съм била глупава, да искам първо едното, пък после другото.
Сега правим опити.
Стискайте ми палци.
А иначе кариера винаги може да се гради, но други са важните неща!
Еманципацията ни разказа играта!

Поздравявам всички жени,които са се отдали на семейно щастие,а не на кариера. 

Мислех, че се справям, докато преди седмица не събрах границите на кръвното от преумора и напрежение. Гледам едното да не става за сметка на другото и поради тази причина жертвам съня си, почивката си, изтезавам се до краен предел.
Но не бих се отказала нито от едното, нито от другото, колкото и да ми е трудно.

Не съм си задавала такива въпроси, признавам си.
Не съм и чувствала, че жертвам едното за другото.
Може и да съм щастливка, но съм си знаела приоритети. На първо място винаги е било семейството и детето.
Кариерата е била част от мен, но след това.
На мнение съм, че човек постига в кариерата си толкова, за колкото му стигат силите, другото са тъжни напъни и намиране на извинения.

За мен и двете неща са вървят паралелно. Просто ги съчетавам и успявам. Проблеми нямам.Всичко е въпрос на организация. Така аз съм възпитавана, ще опитам и моето дете така да възпитам . В моето сем. и майка ми и баща ми са били кариеристи.И двамата са с куп квалификации покрай образованията си. Децата си не са били изоставени нито за минутка. Такива извинения като времето лети и т.н за мен не съществува... Друг е въпросът, че има майки ,които с желание си остават вкъщи. Аз не съм от тях. Не мога да си представя да си седя вкъщи. Има и такива , които не смогват да правят две неща паралелно. Всичко е въпрос на възможност и желание.
И аз и мъжът ми сме такива. И двамата работим, и двамата се развиваме , както и детето се развива както всяко друго   ..
И сега може би ще чуя ..ама ти не си гледаш детето сама... и затова ще допълня, че си го гледам напълно сама и въпреки това пак успявам да съчетавам нещата. Таткото ни пътува много често и много често сме по цели седмици сами с малчо. Нямам човек, на който да си остава детенце и въпреки това успявам.
За мен кариерата е развитието. Дипломен Инженер съм по професия.Работя в сферата на Медицинското инженерство. Занимавам се с много проекти, медицински апарати и още много куп неща, свързани с техниката. За мен животът е бил развитие и това никога не съм го крила. И както казах, затова се развивам. Ще направя всичко възможно и детенце да възпитам така...

Стига човек да знае как и да има желание нищо не може да му се опре.

Съчетават се отлично двете неща и изобщо не си пречат според мен. Обаче представите за кариера на различните хора са супер различни, така че тук можем да обсъдим само общи приказки, нищо конкретно.

TheFireGoddess браво на теб. Имам позната, на която и двете деца са отгледани от бавачка и вечер плачат за нея, не за мама. Та да не стане така и при теб... Аз не се оправдавам, аз преценявам - детето ми е на първо място. Достатъчно съм направила за кариерата си. Интересно ми е, каква кариера гониш, щом си сама с детето? Или си пишем, за да трупаме активи пред себе си. И стига глупости от сорта - когато искаш, можеш... Разсъждения на 20 годишно момиченце, което си мисли - каквото хвърчи, яде се.

Tess права си, кариерата не е да си ходиш просто на работа. Кариерата изисква много, ама много жертви, да растеш в ерархията. И който ми каже, че не е така - бърка кариерата с обикновената работа от 8.00 до 18.00ч

Е, моето също е с детегледачка, но това с нищо не му е навредило, нито някога ще я предпочете пред мен  

Така е, и аз навремето мислех, че кариера правя, а сега се чудя къде ми е бил акъла 

Ха ха, защо говориш глупости. Както казах вече, майка ми баща ми сами са си отгледали децата.Какви бавачки, какви 5 лева изобщо бълнуваш?
Въпросът ти определено е супер глупав и затова не бих ти отговорила, защото няма да разбереш за какво идва реч.
Наистина бих се радвала да се върна отново във времето , когато бях на 20....

Спокойно, аз съм от тези с бавачките, пък хич и не се засягам, даже съм доста доволна

С добра организация всичко се постига и кариера, и добра, майка и съпруга  

Не бълнувам мила, баща ти и майка ти са те отгледали в доста различни условия за работа, кариера и живот. Дадох пример за бавачките, относно наистина работещите и гонещи кариера жени сега, ма нали си малка и не си разбрала.

Не съм го казала, за да заегна някой. Споменах го, защото момичетата с деца и кариера трудно тичат до 18.30ч да си вземат децата от градината и за това предпочитат бавачките. Или пък си ги позволяват, защото печелят добре!!!