БЪЛГАРСКИ ЛЕГЕНДИ И МЕСТА ,СВЪРЗАНИ С ТЯХ

Веднага се сещам за "Изворът на белоногата" на Славейков и Герганината чешма (май беше в с. Бисер, край Харманли).

http://www.litclub.com/library/bg/slaveikov.htm

"Ропалишките езера в Рила и името на връх Манчо

На юг от връх Мусала се издига остър, скалист и красив връх — Манчо. Под южните му склонове са езерата на река Ропалница. Някога тия езера били големи и дълбоки. Овчарите къпели, в тях стадата си, преди да ги стрижат.
И Ропалишките езера си имали свой стопанин, който напомнял морския бог Тритон. Преди да вкарат стадото си в езерото, за да го изкъпят, овчарите трябвало да поднесат дар на стопанина му - хляб, сол и сребърна пара. Иначе той не позволявал езерото да служи за къпалия на овцете.

Този обичай спазвали всички овчари и всичко вървяло добре. Но някога, много отдавна, край Ропалница дошъл млад и смел овчар - Манчо. Той не вярвал в стари поверия и суеверия и не искал да спазва овчарските обичаи. Дошъл денят за стрижене на овцете. По-старите и опитни овчари посъветвали Манчо да поднесе дар на езерния стопанин - хляб, сол и сребърна пара. Ала Манчо не искал и да чуе, а подкарал смело стадото си към езерото. Пръв скочил виторог овен със златен звънец и примамил другите овце - и те скочили бързо в езерните води.

Зарадвал се Манчо овчар, че е успял да се подиграе с вярата на старите овчари - да изкъпе стадото си без никакъв дар. Но гледа по едно време, че то си стои в езерото и нито една овца не излиза.

Започнал да вика Манчо стадото си, да го моли, да свири с кавала и да го примамва, ала то се въртяло жално в езерото и блеело. Слисал се овчарят от това невиждано чудо и сам нагазил във водата, замахнал
с гегата да подкара овцете. Но колкото повече нагазвал в езерото, толкова по-бързо потъвал заедно със стадото си. И докато другите видят какво става — всичко изчезнало, сякаш никога не е имало млад и смел овчар Манчо с хубаво охранено стадо.

После, за да се помни тази случка и Манчо овчар, който се надсмял над вярата и съветите на по-старите и по-опитни овчари, нарекли красивия връх Манчо, а в полите му се диплят Ропалишките езера."

  Не е е мистериозно , но е легенда...

Легенда за нос Калиакра
http://history.rodenkrai.com/index.php/legendi/2007081041/legend … a/menu_id_34.html
http://bg.wikipedia.org/wiki/Калиакра

Най- различни легенди за съкровища: http://treasures.zonebg.com/legs.htm

Стобски пирамиди.

Аз се сещам за върховете около град Тетевен, но трябва да поровя за да видя, как точно беше легендата.

запис интересна тема

Ето легендата за връх Ковач (Налбант), висок 2634м:

Това било отдавна, много отдавна. След дълги и неуспешни войни, разбит и изтощен, един български цар с войската си се оттеглил в долината под този връх. С него бил и ковачът, който подковавал бойните коне. Заради безпределната му честност и вярност той изпълнявал и длъжността касиер на царската хазна.

Пролет било тогава. Реката долу шумяла, езерата под върха гледали със сините си очи. Но към средата на лятото животът станал тежък. Трева за конете имало в изобилие, но храната за царските войници се свършила. Неприятелят, научавайки за това, нападнал царския лагер. Ковачът закътал някъде под върха хазната, за да не попадне във вражески ръце. Царят гледал боя и хапел устните си. Прекрасната долина се покрила с трупове. Далеко Якорудските езера прелели от алена кръв. . .

В тая тежка минута при него дошъл ковачът. Този як и груб човек паднал в краката му и със сълзи на очи го молил да запази живота си. Запази ли го, след години ще събере войска, ще я въоръжи с богатствата, скрити в непристъпния връх, и ще разгроми проклетия враг. Ако загинел царят, нямало кой да поведе народа срещу поробителя.

Сетне ковачът посъветвал царя, докато е време да се оттеглят дълбоко в планината, като разменят конете и дрехите си, та да измамят врага, ако ги залови.

Тежко било на царя да изостави разбитата си войска и с болка послушал верния си съветник.

Дали сетне отмъстил на жестокия неприятел или не, това никой не знае, както на никого не е известно и името на царя. Но народът в памет на този, който със съветите и предаността си спасил царския живот, нарекъл върха Ковач.

МОМИ4ЕТА  ,СТРАХОТНИ СТЕ.

Легенди, още легенди, легенди и предания, легенди и предания за Рибарица и Тетевен, легенди и предания от различни фолклорни области.
 

Браво за темата! Ще я следя с интерес! 

страхотна тема 

Много хубава тема, барво 
За Калиакра гледам, че сте писали затова няма да се повтарям обаче ще ви разкажа за старата турска баня в Каварна-Хамама.
Султана харесл девойка-най хубавата в селото и я пожелал, обаче тя обичала друг...и отблъснала султана. Той се ядосал зверски и заповядал да ги зазидат в банята и да ги изгорят и двамата...хората разправят, че мястото е омагьосано и в близост до банята от чешмата течяла вълшебна вода. Която мома си миела лицето там ставала хубавица. Знам я от баба си тази история и винаги като ходя там минавам през чешмата.

Сетих се и за Каменната сватба край Кърджали. Ето ви легендата не ми се пише. http://www.kardjali.bg/perperikon07/bg/pop/kamenna_svatba.htm
ето ви и снимката http://4coolpics.com/photo/taurus13/246494.html