Родих в началото на месец август 2008 година с цезарово сечение. Още в болницата започна да ми става тъжно и да плача без причина. Като се прибрах у дома по-бавно се възстанових, не ме подмина и високата температура, която получих от гърдите и заради предписани антибиотици отбих много рано рожбата си, което ме накара да се почувствам виновна. Безсънието, стреса от всичко до болка ново за мен ме направи много притеснителна, все ми се плаче от хубаво и от лошо, нерешителна съм, все си мисля, че не правя всичко по най-добрия начин за бебчето си, нямам апетит и най-подтиснато ми е сутрин, а вечер като си дойде мъжът ми се поуспокоявам.
Споделих състоянието си с моя личен лекар и той ми предписа Деанаксит - сутрин и на обяд по 1 таблетка - това било така нареченото хапче за усмивка. Вече почти 4 месеца съм така и взех да се притеснявам, крия положението си от съпруга ми и някои близки, за да не ги разочаровам, че след така чаканото и обичано бебе вместо да съм щастлива, аз се чувствам така.
Знам и четох, че от това състояние се излиза рано или късно. Дори си мисля, че като тръгна на работа и бъда ангажирана със служебните си задължения ще се оправя, защото така превърнала се само в майка и обикновена домакиня се подтиснах още повече. Но не мога да го направя преди 2010 година, все пак е хубаво детето да свикне с мен, за да не съжалявам след години за пропуснатите мигове. Да не говорим за физическите промени, които неменуемо влияят на настроението като не са положителни, а и времето тази зима, стоенето повече в къщи и липсата на конктакти с други майки усложняват нещата.
Искам да споделя и с други мами, преминали през такова състояние как са се справили и преборили. Ще съм много благодарна на вашите отзиви и да споделите начини за избавяне възможно най-бързо от това състояние.
Извинявам се, че два пъти е излязла темата, но настъпи объркване. Embarassed