Аз обичам Коледа. Като се замисля, много от Коледите ми са били различни от смисъла, който се влага, други пък са били самотни. Но винаги съм имала коледен дух. До тази година.
От ден на ден с ужас установявам как Коледата наближава и е на път да мине покрай мен и да ме отмине. Опасявам се, че има опасност да загубя тазгодишната Коледа..Какво да сторя?
И дали утехата, че факта е резултат на конкретни обстоятелства, свързани с ангажираност и натовареност и умора, не е самозаблуда?
Може би всъщност с годините вярата става все по-миниатюрна, докато настъпи момента на нашата зрелост в който нищо не остава от нея. И тогава спираме да се вълнуваме...а?
Искате ли да поговорим за това как да спасим Коледата?
Тази в нас, живяла под формата на детско очакване и вълнение. Как да не допуснем умората, работата, сивотата да ни направят обръгнали и безчувствени. Ще ми се все още да мога се вълнувам, поне заради децата ми. За да им създавам онова настроение, което кара очичките им да блестят от щастие. Помня едно време, когато самата аз бях дете, как се вълнувах...
Знам, че и при тях е същото сега.
Защото колелото се върти, но от как свят светува малките радости не стават по-различни.