Хронология на изгубените Коледи

  • 7 278
  • 142
Има хора, които не понасят коледните празници. Шумотевицата ги уморява, а задължителността на празника им докарва задух. Казват, че по Коледа и новогодишните празници, нараствал процента на депресираните самотници.
Аз обичам Коледа. Като се замисля, много от Коледите ми са били различни от смисъла, който се влага, други пък са били самотни. Но винаги съм имала коледен дух. До тази година.
От ден на ден с ужас установявам как Коледата наближава и е на път да мине покрай мен и да ме отмине. Опасявам се, че има опасност да загубя тазгодишната Коледа..Какво да сторя?
И дали утехата, че факта е резултат на конкретни обстоятелства, свързани с ангажираност и натовареност и умора, не е самозаблуда?
Може би всъщност с годините вярата става все по-миниатюрна, докато настъпи момента на нашата зрелост в който нищо не остава от нея. И тогава спираме да се вълнуваме...а?
Искате ли да поговорим за това как да спасим Коледата?
Тази в нас, живяла под формата на детско очакване и вълнение. Как да не допуснем умората, работата, сивотата да ни направят обръгнали и безчувствени. Ще ми се все още да мога се вълнувам, поне заради децата ми. За да им създавам онова настроение, което кара очичките им да блестят от щастие. Помня едно време, когато самата аз бях дете, как се вълнувах...
Знам, че и при тях е същото сега.
Защото колелото се върти, но от как свят светува малките радости не стават по-различни.
Виж целия пост
# 1
За тази Коледа нямам идеи.
Дори не зная след колко дена е.
Първата ми забравена Коледа.
Не искам да я спасявам, защото предпочитам да не мисля за нея.
Виж целия пост
# 2
Ехххх Додо, това казвам на колегите ми цяла
седмица като ме питат "Защо не си украсила още ?
Миналата година беше украсила още Ноември"
Ами защото нещо нямам ищах тази година  ooooh!
А за мен, както не веднъж съм споменавала, Коледа
е най-прекрасния празник - празника на празниците !
Тази година обаче духът на Коледа ме подмина.
И аз не искам това да се случва и ще направя всичко
възможно да го върна. Все още не знам как, но имам малко време  Hug
Виж целия пост
# 3
Може би прекаленото комерсиализиране на този иначе свят празник (за мен поне) доведе до загубата на коледното настроение у много хора.

Моят син тепърва открива коледната магия, вълнение, емоциите, свързани с украсяването на елхата, запалването на светлините, направата на коледния венец.
Тези негови емоции се пренасят и върху мен, забравям ядове и проблеми.

Виж целия пост
# 4
Миналата година си отдъхнах, като отмина Коледата...
Тази година съм решила Коледата да се състои пък каквото ще да става. След всичкия зор в офиса, простотията около нас, по улиците, по ТВ, бездушието на всякакво ниво, остава да се лишим от Коледата, как пък не?! И не е нужно да е нещо кой знай какво - пълнени чушки, елха, малко подаръци и това е. Заради децата трябва да я има, моля ви, мобилизирайте силите си. Peace Wink
Виж целия пост
# 5
надявам се това с изгубената Коледа да не е някаква зараза, пренасяща се в меджуфорумското пространство.
тази вечер най-накрая извадих украсата за Коледа. и то след няколкодневни молби от страна на дъщеря ми.
но нямах желание да украсявам. оставих я тя да го прави. радва се детето, а на мен ми е едно такова пусто и празно.

не знам как да я спася. ще го направя, заради дечковците, но ми е тегаво.

въпреки адвентния календар, който в къщи е повод за радост всяка вечер.
Виж целия пост
# 6
Аз само тук да поясня, че се разграничавам от всички, загубили коледното си настроение заради служебна заетост, проблеми с шефа, тягостни чувства от финансовата криза, бездушието на хората, мизерия, бездуховност, нещастието на другите, което не зависи от нас, и всичко от този вид.

Моята Коледа липсва в емоционалния ми календар без връзка с реалността извън мен самата.
Просто не ми е коледно.
Виж целия пост
# 7
От това са опасенията ми. Че привидно причините са извън мен, а на практика може би това е само удобното оправдание. Ако е така, съществува риск от трайни загуби, неподвластни на обстоятелства и външни фактори....
Не ми е приятно да го напиша и призная, но да, не ми е коледно.
Виж целия пост
# 8
До преди няколко години аз изненадвах офиса, в който работех с ранна подготовка за Коледа. Украсявах, беше ми празнично, с нетърпение очаквах момента, в който да вземем елхата вкъщи и да я накичим с играчки, да нашарим прозорците с фигурки с ясното съзнание, че миенето им после е ужасно, но пък празникът си заслужава, да запалим лампичките и да се радваме как се виждат отвън... до преди няколко години.

Не знам кога изгубих моята Коледа... преди 2-3 години може би...
Неприятно ми е да го призная, но като наближат празници и се изнервям. Ужасно ме дразни комерсиализацията им. Дразни ме и показността. Може и да не е това основната причина, която да предизвика загубата на Коледния ми дух, но това е нишката, която мога да "хвана". Не, не мисля, че е от забързаното ежедневие, проблеми и грижи... имала съм много, много по-тежки години и въпреки това Коледата е била празник за мен.

Сега добре, че се наложи да извадим играчките, за да занесе част от тях Ади в училище, та поукрасихме малко и вкъщи, но настроението определено го няма.
Виж целия пост
# 9
На мен пък едничка тя ми остана от всички еуфористичности, та ще гледам здраво да я държа за панделките!
Запретупвах рожденните си дни, то купона като стане, се развеселявам, ама мисълта, че идват, ми носи тежест, свързана не само с километража (дето даже и български майстор не може да го върне назад  Wink), ами най-вече с тегоба от подготовката за събитието.
Та - Коледната звезда свети за мен все още със същия блясък.

Липсват ми онези Коледи, с онези хора, които никога няма да се върнат.
Но това е от друга приказка. Няма да ви я разказвам, тя е тъжна.
А сега е време усмивки да греят  Grinning
Виж целия пост
# 10
Моите детски Коледи (те тогава не бяха съвсем Коледи) , бяха свързани с низането на ошаф и аромата на домашни курабии, в чието приготвяне и аз участвах. Също и елхичките, направени от сладки, изрязани с три формички, после слепени и поръсени с пудра захар. Simple Smile Фунийките, които се правеха с помощта на капачките от кисело мляко също бяха част от празника. Аромата на бор влизаше в дома ни непосредствено преди Нова Година. Изкуствените елхи ми отнеха тази радост, накичваме ги в началото на декември и до Коледа са ми омръзнали всички украси. Свикнахме да получаваме всичко наготово - и сладките, и украсите, използваме понякога подаръците, за да замажем отчуждението. Изгубих Коледата наскоро, но мисля да направя нещо по въпроса newsm78
Виж целия пост
# 11
Свикнахме да получаваме всичко наготово - и сладките, и украсите, използваме понякога подаръците, за да замажем отчуждението.

Това е разковничето според мен!
Аз пък тази година се стегнах. Не е кой знае какво, но си наложих и сега ми е по-Коледно спрямо предните години. Мисля, че е защото се опивам да компенсирам пред децата и пред нас това, че не сме с близките си. Засега върви добре - украси, сладки, уикенда ще правим джинджифилова къщичка, вярно купих готови нарязани форми, този път няма да ги пека аз, за да спестя усилия. Но няма да лиша децата от това занимание и емоция.
Малко усилие заради тях, но се изплаща после.
Виж целия пост
# 12
Снегът обикновено ми я връща. При много бяло, хората също стават по-светли. Природата често е щедра и около Коледа и новогодишните празници ни дарява с вълнението да се стоплиш вкъщи с чай или чай и коняк /според предпочитанията/  след дълга разходка навън. Краката оставят топящи се снежни следи.
Може бавно да си я поканиш. Настроението идва с всяка нова играчка върху елхата, след всяка разказана дори и заради друг коледна приказка. Ставането рано сутринта на 24 декември и приготвянето на постните ястия. Спомняш ли си, че те никога не са били по-вкусни от на Бъдни вечер?
Коледа е специално време. Време за прибиране. Можеш просто да звъннеш на роднини и приятели, които все забравяш, заради напрегнатото делнично ежедневие. Така, да ги чуеш. Не, за да им поднесеш подарък от лъскав магазин, а за да им подариш нещо, което не се купува.
Хубава музика, красиви хора. Разходка вечер по любимата ти улица, този път показно украсена. Уникален бял пуловер и пухкава шапка. Ботуши, с които спокойно можеш да си позволиш да бродиш по пътеките на детството. Хижа в планината. Все начини за връщане. Моите си, но може пък и при друг да вършат работа.
Вчера събрахме паднали шишарки. Украсихме ги, внесохме вкъщи още малко уют.
И все пак по задължение не можем да бъдем коледни. Всеки има право на своите пропуснати коледи.
Виж целия пост
# 13
Отдавна смисълът на коледните празници не ми е близък.
Чакам ги с нетърпение само защото тогава има повече почивни дни, в които всички сме вкъщи и имаме повече време един за друг.

Всъщност, като се замисля единствено преди около две години ми беше наистина вълнуващо, покрай експериментите ми с Андините коледни меденки:)
Онзи ден бях приклещена натясно и се наложи да призная кой носи подаръците. Купихме жива елха, за да я засадим пред блока след празниците и като че ли чака засаждането с по-голямо нетърпение, отколкото подаръците (които вече уточнихме, след като така или иначе изяснихме откъде идват).

Не изживявам това като нещо тъжно.
Важно ми е, че има с кого да споделя почивните дни приятно и това е всичко, което ме вълнува.

Додо  Hug
Стискам палци да намериш коледният си дух скоро.
Виж целия пост
# 14
И аз си мисля, че основното е това, че получаваме всичко на готово.
Дори на мен не ми беше Коледно до вчера, а аз съм голям ентусиаст по принцип за украси и прочие коледни дейности.
Тъй като ще си разменяме подаръци в офиса и аз не знаех какво да подаря на моя колега,
реших да са ръчно изрисувани шишарки за украса на елха.
Много ми беше приятно, докато ги рисувах...и някак си се замислих за моята неукрасена елха, за меденките, които искам да направя, ама като се знам каква съм готвачка, и ме е страх...И някакви такива неща.
Рекох си, че не трябва да изпускам тази Коледа.
Че трябва да започна да създавам някакви малки мои си традиции, които после да предам на децата си...
Снегът също ми липсва, да. Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия