Мамини страхове и притеснения

  • 1 700
  • 26
От какво най-много ви е страх, мамита? Чак сега разбирам защо казват да не ти сесучва това дето майка ти го мисли.
Питате ли се дали ще ви обича колкото вие него, дали няма да избяга в чужбина и няма да го виждате, (да си призная аз затова си отрязах малко от пъпа на беба, а останалата част - под Айфелвата кула)... Разбира се говоря само за дългосрочните притеснения, а не за текущите... тези породени от растежа (колики, зъбчета...)
МНОГО Я ОБИЧАМ ТАЗИ МЪНИЧКА БУБА... Искам винаги да е здрава и щастлива!
Виж целия пост
# 1
В момента единствените ми страхове са за здравето, обаче са огромни!


Виж целия пост
# 2
В момента единствените ми страхове са за здравето, обаче са огромни!



и аз така
Виж целия пост
# 3
От много неща се страхувам. От всичко. Преди малко оставих малката на свекърва ми, но тая жена е толкова безотговорна...като я видях как я гледа, си я прибрах  веднага.
Виж целия пост
# 4
Първо здравето, после се дразня, когато е очевадно, че бебе спи или е на път да заспи да бъде гъделичкано (дали имало гъдел)  или бутано да се обърнело (това вчера свеки-то,а досега нямах поводи да мрънкам от нея)
Виж целия пост
# 5
От всичко ме е страх,зтраве характер,приятели/неприятели/ училище....
искам да мога да взимам най правилните решения за него,но за съжаление няма как да разбера кое е най правилно
Виж целия пост
# 6
Страхове много и най-различни...
Не ми се иска да ги описвам, че да не подсетя някой и той да си добави нови...
Може би трябва да се подготвям отсега, че ще дойде ден, в който децата сами ще управляват живота си, а аз и таткото, ще помагаме само с каквото можем. Много е трудно до застанеш на такава позиция и още не ми е ясно как точно ще го постигна, но мисля, че така ще е най-правилно.
Чак, когато се появиха децата разбрах, че измеренията на чувствата може да добият нови - неподозирани размери, както любовта, така и страховете. За едно съм сигурна - така не съм се бояла и обичала никой през живота си...
Виж целия пост
# 7
Дъщеря ми стана на 8 години,намен още ми трепери душата за туй и онуй,свързано с нея:-))
Виж целия пост
# 8
Наркотиците  Close
За здравето като цяло се подразбира...
Виж целия пост
# 9
Естествено, за здравето. Но ме е страх също да не станат небалансирани хора, самотни, без приятели. Страх ме е също от потенциални комлекси, които да им попречат да си развият потенциала.
Виж целия пост
# 10
Сигурно ще ти се стори смешно,но най-много се тревожа от момента,в който ще тръгне на училище SadЩе трябва да пресича сам,да се пази от злонамерени непознати,да бъде възпитан и мил,а същевременно предпазлив!?!
Как ще успея да го науча на това?Господ да го пази Praynig Praynig

И още:Ще трябва да му помагам и уча с него...,момчетата не са толкова самостоятелни като момичетата!Ами ако иска да решаваме задачи #Crazy...,или да рисувам-НЕ МОГА!!!...Ами пеенето-КОШМАР, #2gunfireмузикален инвалид съм,добре,че още е малък и не го осъзнава!
Дано тревогите ми се окажат напразни....желая го и на вас!
Виж целия пост
# 11
Страх ме е сали ще сме добри родители, и дали ще възпитаме правилно детето си. Искам да е умно и добро, човечно, а не хулиган, както повечето мом4ета днес.

Дай Боже да успея.  Praynig
Виж целия пост
# 12
Страх ме е, че света е пълен със злонамерени хора и сякаш станаха повече от добрите и че не мога вечно да бъда до нея. Понякога като я глезим казвам, че по-добре да я глезя сега, защото не се знае живота ще я глези ли. Страх ме е от тръгването на детска градина и училище, от първото гадже, от приятелите с които ще се събере... Бях чела някъде една история, мнооого отдавна как сърцето на майката и детето били свързани с невидима много здрава нишка. Тя се удължавала когато детето тръгнело на училище, когато отидело в друга държава, когато създадяло свое семейство. Удължавала се безкрай и само смъртта я прекъсвала. Та така, затова сме родители- да се тревожим.
Виж целия пост
# 13
Страх ме е от всичко лошо ! Искам детенцето ми да стане наи-здравиа, щастлив и усмихнат мъж на света !
Виж целия пост
# 14
... Бях чела някъде една история, мнооого отдавна как сърцето на майката и детето били свързани с невидима много здрава нишка. Тя се удължавала когато детето тръгнело на училище, когато отидело в друга държава, когато създадяло свое семейство. Удължавала се безкрай и само смъртта я прекъсвала. Та така, затова сме родители- да се тревожим.
Една мама тук беше казала,че да имаш дете означава да позволиш на сърцето си вечно да се разхожда извън тялото ти!Много точно!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия