Толеранти ли сте към майките, които не искат да кърмят?

  • 17 484
  • 345
Това ми е въпросът, напоследък си говорим с мои приятелки кърмачки и сме единодушни, че дългокърмещите майки са склонни да агитират другите да кърмят бебетата и децата си. Вие бихте ли подкрепили ваши приятелки ако решат по свое желание да преминат на АМ още на втория месец на бебето, въпреки че прекрасно знаят за ползите от кърменето или ще ги пращате на психолог , ще им принтвате теми от този форум и ще им давате телефона на консултантския кабинет в Майчин дом?
Пускам темата изцяло от любопитство, няма да се заяждам с никоя, каквото и мнение да изкаже.
Благодаря.
Виж целия пост
# 1
Не знам дали съм толерантна-надявам се че да.
Дали агитирам майките да кърмят-ами, опитвам се. От друга страна-опитвам се да се съобразя и с мнението, личното усещане и удобството на майката. Понякога малко ме е яд-като например за една позната, която кърмеше с удоволствие, беше и удобно и приятно, но въпреки опита ми да помогна педиатъра и свекървата надделяха-щом бебето не може да издържи точно 3 часа м/у храненията-значи трябва да се дохранва.
Опитвам се иначе да помагам само на майки, които ИСКАТ да кърмят и да им помогна да кърмят толкова дълго, колкото ТЕ желаят- т.е. давала съм съвети на приятелки как да отбият бебоците си на 1 г. например. Когато някоя майка ми каже че дохранва-опитвам се да разбера защо. И съответно да предложа информация, помощ и подкрепа. Избора обаче си е на майката-не бих я упрекнала за избора. Но когато кърменето е неуспешно заради неправилни съвети, получени от педиатър или АГ-тогава вътрешно се ядосвам.
Ако майката си е решила че по собствено желяние ще мине на АМ-няма да и ръкопляскам или да и кажа "браво", просто го приемам като лично нейно решение.
Виж целия пост
# 2
Никой за нищо няма да агитирам.Мога да изкажа мнението си,но не и да го налагам.
Всеки да си преценя сам,аз за себе си съм взела решение. Peace
Виж целия пост
# 3
Като цяло съм толерантна. Да, говоря в полза на кърменето, но само ако ме попитат. Когато една приятелка ми каза, че е минала на АМ, пак я подкрепих и дори я успокоих, че всъщност не се е провалила като майка.
Виж целия пост
# 4
Хм,интересно наистина.
Винаги разпитвам за причините за дохранването първо.Ако чуя "така искам" няма какво да предложа освен подкрепа.
Тъпото е че толкова често се среща дохранване тип :"не ми стига кърмата,защото кърмя новороденото си бебе по 20 минути на 3 часа",че излиза все едно мелим една и съща песен непрекъснато,но реално взето решение бих подкрепила.Макар и не със цялото си сърце.

Имам приятелка,която "не и стигаше кърмата" точно по този начин и тя мина изцяло на адаптирано мляко.Помня,че страшно и завиждах че може да излиза където си иска и да оставя детето си да го гледат всички (баби,таткото,дядото-всеки правеше млякото и хранеше малкия).Ама като порастна дъщеря ми и като спря да виси непрекъснато на гърдата ми (някъде към 4-5 месец) и ми мина.Та явно я заразих моята приятелка,защото и тя сега кърми изключително второто си дете. Wink
И все пак да допълня - преди някоя жена да вземе такова решение е хубаво да се запознае както с ползите на кърменето,така и с рисковете,които съществуват.Визирам кампаниите за борба с диабета,с рак на гърдата,затлъстяването и др.
Виж целия пост
# 5
Когато една приятелка ми каза, че е минала на АМ, пак я подкрепих и дори я успокоих, че всъщност не се е провалила като майка.
Точно такова отношение очаквам и аз и го смятам за правилно и нормално, а не съжалителни погледи, свиване на стомаха и предлагане на информация, която и без това съм чела.

Когато някоя майка ми каже че дохранва-опитвам се да разбера защо. И съответно да предложа информация, помощ и подкрепа.
А защо би те интересувало по каква причина майката дохранва, ако тя самата не страда от това и не е проблем за нея?
пп: Димитриана, знаеш ли, че "не ми стига кърмата" е често обяснение на майки, които си търсят оправдание пред другите? Само и само да кажат нещо на въпроса "Защо?", който е доста неприятен.
пп2: Сещам се за още един въпрос: защо ви е важно другите деца да бъдат кърмени?
Виж целия пост
# 6
Сега изобщо не се впрягам, но в началото когато детето ми беше около 4-5-6 месеца-ДА. Много се тормозех и се опитвах да налея малко информация в глави които си знаят своето.
Имам 2 приятелки които родиха след мен. На едната й принтирах много информация от тук. Дали по нейно желание, или от това, че й беше неудобно да ми откаже...не знам, но така и не прочете дори и ред от информацията която й дадох. Послуша зълва си, която не е кърмила повече от месец и двете си деца. Стана ми малко тъпо, но не съм казала нито дума...решението си го взима тя. Аз направих каквото можах. Сега бебето е на 7м. и яде всичко и в огромни количества, а цялата рода е възхитена от това.... Confused

Брат ми и снаха ми чакат бебе месец Март. Решила съм да не се бъркам, ако поискат съвет или информация, винаги бих помогнала. Но аз сама да поема инициативата- Не! Мисля, че това може да допринесе да си развалим отношенията.

По този повод се сещам...Една доброжелателна съседка в София как искаше да ме заведе насила във Фантастикко, за да ми покаже с кое точно пюре трябва да започна захранването. Това в следствие като разбра, че детето ми е на 5м. и не е опитвало нищо друго освен кърма. Дръпна ми голяма лекция за ранното захранване и пюретата Хип. Та тогава не ми беше никак приятно след като аз вече си имах мнение по въпроса. Та сигурно и аз съм изглеждала и звучала така достадно в очите на познати когато съм се опитвала да помогна. Rolling Eyes

И конкретно на въпроса. Да, сега съм по-толерантна към избора на майките не желаещи да кърмят.

Извинявам се, че стана толкова дълго. Embarassed
Виж целия пост
# 7

пп2: Сещам се за още един въпрос: защо ви е важно другите деца да бъдат кърмени?
Както вече казах, сега вече не ми е толкова важно, след като отсрещната страна не желае да кърми.
Когато има желание винаги бих помогнала.
Важно е, защото това е най-доброто за децата, най-естественото, най-приятното....

И аз съм казвала на приятелка, че след като е спряла да кърми то това не я прави по-малко майка от мен! Hug
Виж целия пост
# 8
В началото не бях, ама хич, не разбирах защо не желаят да кърмят и се измъкват с отговори: "ами не ми стига кърмата" или "бебето ми виси нон-стоп на гърдите и все е гладно" или " ами какво му е на АМ, то затова е измислено" и най-вече "не мога да не пуша, пия, ходя по купони..."

Сега вече мисляч, е да. Когато майка поиска съвет на ЛС, в тема във форума или моя приятелка от второто изричиние можеш да разбереш иска ли наистина, или не точно. Казвам каквото знам (вече давам само поискани съвети) и избора си го прави Тя - Майката на това дете. Вече това, което смятам за правилно е, че всяка майка е най-добрпата за своето дете и какъвто и информиран (или не) избор да направи, той е най-добрия за нейното дете  Peace

"защо е важно за мен другите деца да бъдат кърмени? - ами защото мисля, че това е най-добрия избор и кеф за тях  Simple Smile но все пак това го решават техните родители. Ние за нашето дете сме решили  Peace

Янечек, благодаря ти за темата, интересна е  Peace

П.С. Всъщност, сега след 3 години кърмене, като чета в теми на майчета, които искат помощ и забелязвам много надъхани млади майки, които реагират първосигнално, както аз реагирах в началото, сигурна съм, че след година-две като ги чета, ще звучат доста по-уравновесено и ще приемат избора на родителите на несвоите деца  Peace
Виж целия пост
# 9
В началото не бях, ама хич, не разбирах защо не желаят да кърмят и се измъкват с отговори: "ами не ми стига кърмата" или "бебето ми виси нон-стоп на гърдите и все е гладно"
Мога да ти кажа защо аз така съм отговаряла. Защото те подпират с едни въпросителни очи и ти става неудобно едва ли не затова, че даваш АМ, защото като кажеш "не ми е приятно", веднага те пращат да се обърнеш към психолог, защото не било нормално това; като кажеш, че боли и имаш рани : "ааа, няма боли, кой е казал, че е лесно да си майка". Е такива нещица, които даже могат да пробудят чувство на вина в някои по-чувствителни жени. Дори съм чувала пожелания АМ да се продава единствено срещу рецепта в аптеките.
Виж целия пост
# 10
Може би защото съм по-възрастна, но никога не съм си налагала мнението на приятелки и познати по отношение на кърменето. Дори на най-близката ми приятелка /която роди година след като родих пърото си дете и си спря кърмата с хапчета/ - не съм казала и дума за упрек, продължаваме да сме приятелки - тя решава за собственото си дете, тя решава как е най-удобно за нея. Съвети давам при поискване - например са ме питали какво да ядат и да пият за повече кърма, преди два месеца успокоявах едно младо майче в парка, че не и свършва кърмата, а просто се е регулирала / и тя още изключително си кърми бебето/, имам и други такива случки ... Но не агитирам, както и не осъждам никоя майка, избрала друг начин за хранене на детето си.

Ей, ама сме се събрали едни толеранти тука Laughing
Виж целия пост
# 11
Янечек-ами да призная честно всъщност аз не съм питала досега майката защо дохранва-обикновено тя сама споделя-напр. дохранвам, защото еди-какво-си и аз приемам че щом отваря темата-значи може да иска съвет.
Иначе и аз съм убеждавала не една и две приятелки, че кърменето не е тест за "добра майка" и че има хиляди важни за детето неща. Няма майка, която да е успяла във всичко- една ще кърми, друга ще възпитава най правилно и търпеливо, трета ще храни детето си здравословно, четвърта ще му осигури най-подходящата среда и т.н. и т.н.
Често проваленото кърмене се приема тежко от майката, винаги съм смятала, че независимо от причината кърменето да е прекратено, единственото правилно нещо е да дам кураж на майката в този момент и да и напомня че за детето е важно да има уверена в себе си, спокойна и усмихната майка, която да го обича. Всичко останало е мноооого по-назад в класацията.
Обикновено обяче, майките, които са всели сами решението да не кърмят нямат нужда от утешаване и подкрепа-те са уверени в себе си и в решението си. По мое мнение тежко го преживяват тези майки, които са имали силно желание да кърмят, но не успяват- по физиологични причини или поради липса на правилен съвет, помощ и подкрепа. Така или иначе-не смятам, че някой има право да ги упреква.
Пак давам пример-с тази майка, която имаше желание и и беше удобно и приятно да кърми. Повика ме тя сама, дадох и информация и съвет. После е отишла при педиатъра-знам стандартните съвети точно на тази докторка-давай през повече време за да се "събира" кърма (т.е. да не дава на бебето да суче на всяко хранене), в никакъв случай не нарушавай режима на детето, дохранвай с АМ и т.н. Майката в случая послуша съвета на докторката. Ами-нормално, така е редно да бъде, една майка трябва да има повече доверие на лекаря си, отколкото на друга позната майка. Да, яд ме е, но на докторката, която не желае да се информира (опитвала съм се да и предложа да участва в семинар относно хранене и захранване на кърмачетата, както и да и предложа литература за четене).
С въпросната майка все още ни е приятно да се срещаме и да си говорим-и през ум не ми е минало да я упреквам или да и се сърдя. Напротив, ако бях усетила че е растроена от развитието на нещата бих опитала да я успокоя и да я уверя че е най-добрата майка за детето си.

На въпроса защо ми е важно др. деца да бъдат кърмени-ами нали знаеш, че на всеки човек му доставя удоволствие да помогне на някого ако може. На мен много ми помогнаха в началото за да кърмя успешно. Кърменето ми помогна да си отгледам детето лесно и приятно, удобно и евтино. Иска ми се повече майки да се чувстват така, както аз.
Виж целия пост
# 12
В началото не бях, ама хич, не разбирах защо не желаят да кърмят и се измъкват с отговори: "ами не ми стига кърмата" или "бебето ми виси нон-стоп на гърдите и все е гладно"
Мога да ти кажа защо аз така съм отговаряла. Защото те подпират с едни въпросителни очи и ти става неудобно едва ли не затова, че даваш АМ, защото като кажеш "не ми е приятно", веднага те пращат да се обърнеш към психолог, защото не било нормално това; като кажеш, че боли и имаш рани : "ааа, няма боли, кой е казал, че е лесно да си майка". Е такива нещица, които даже могат да пробудят чувство на вина в някои по-чувствителни жени. Дори съм чувала пожелания АМ да се продава единствено срещу рецепта в аптеките.
Стана ми смешно, защото на мен ми се е случвало точно обратното- веднъж като казах на едни майки че кърмя (те попитаха) ме похледнаха погнусено и ми казаха колко било животинско, на тях колко им било гадно, едното момиче каза че като се сетела как бебето търси гърдата с уста чак тръпки я полазвали. Помня как ми стана неудобно  Grinning
Много се надявам да не съм карала никоя майка да се чувства по подобен начин!
Виж целия пост
# 13
Аз съм толерантна-всяка майка си преценява сама
Виж целия пост
# 14
Дългокърмеща съм от всякъде (3г4м и продължаваме). Толерантна съм. Акъл и телефон/скайп давам само ако ги искат. Ако не - всеки си знае.
За съжаление към мен не са толерантни... но това е друга тема.


Като цяло хлапетата си изгледахме 4 майки. Едната е кърмила 9 м., другата 2 г., третата нито ден не е кърмила, аз още съм на фронта. Не е имало упреци, намеци, мисли или каквото и да е, от която и да е за това коя е по-по - най майка.  И четирите еднакво си обичаме децата и ги гледаме прекрасно. Пък те растат страхотни и прекрасни, независимо кое колко е кърмено  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия