Какво става с мен :(

  • 5 428
  • 39
Просто искам да споделя с някой  Tired
Преди месец почина майка ми / едно дете съм / . Всичко стана много набързо - на 30.10. я заведох на лекар , откриха и тумор на тялото на панкреаса , тръгнахме с мъжа ми по доктори , билкари... и на 29.11. почина - почти в ръцете ми . Сега баща ми е при мен , не е добре - постоянно мрънка , има някаква страхова невроза .../ това е друга дълга тема / . До преди няколко дни си мислех , че съм силна и съм добре , но отскоро започнаха едни болки в корема , покрай него , стомаха , ниско долу , гърба , кръста , къде ли не . Може би покрай всичко което изминах през последните месеци  ми се разби нервната система  Cry . Вкарвам се в някакви филми / че съм болна от нещо си ..../ От 2-3 дни ми е едно такова некомфортно - вие ми се свят , треперят ми всички мускулчета по тялото , отпаднала съм  newsm78 , а сутринта като хапнах 2 сандвича имам чувството , че ми заседнаха . Взех си да пия мента-глог-валериан , но не виждам някакъв ефект . Утре мисля да отида на гастроентеролог , да се прегледам и да се успокоя , че нищо ми няма . Стоя си и си мисля , че трябва да излезна от тази дупка , да се грижа за мъжа си , децата си , баща си , но ... не ми се отдава нещо  Cry На някой случвало ли се е нещо такова ? Знам , че ако не си помогна сама никой няма да ми помогне , но все пак исках да споделя с вас и да чуя вашите мнения .
Виж целия пост
# 1
Не се притеснявай толкова.Това е от напрежение,от преумора...Опитай се да си починеш психически..
Аз го преживях  лятото,когато баща ми почина.Нормално е.Трудно е,но ще мине.. Hug
Виж целия пост
# 2
Съпругът ми беше така, когато почина майка му. Един лекар му беше казал: "А по-хубаво ли е децата да починат, а родителите да са живи?!" Обикновено изписват лек антидепресант за 14 дни. Мисли за детето си и постепенно ще се оправиш.
Виж целия пост
# 3
нормална е тази реакция. и страхът от болести след смърт на близък човек също е нормална. ще отмине, не се задълбочавай.
Виж целия пост
# 4
През март почина майка ми внезапно. Познато ми е чувството, за което говориш. И досега ме тресе отвреме-навреме...  Вероятно нищо ти няма, физически, за успокоение иди на доктор, но другото е от главата. Най-добре е да идеш на психолог и да си излееш мъката. Аз не го направих, но мисля, че не е излишно. И аз се държах, всички ми казваха колко съм силна и т.н., но това е голям стрес и неминуемо избива някъде. Не го таи в себе си, поговори с близък приятел, с мъжа си, плачи, давай воля на чувствата си. Стискаш ли го - по-лошо става. И освен това, колкото и изтъркано да звучи - времето лекува... Кураж ти желая!
Виж целия пост
# 5
Благодаря Ви момичета за подкрепата   bouquet . Като Ви чета и се радвам , че някой ме разбира / От близки и приятели нямам кой знае каква подкрепа / психическа /  . Стоя и си мисля , че нямам сили дори и да се разрева , та да ми олекне . Като ходя на гробищата сама - там си поплаквам , но като има някой с мен и не мога грам сълза да отроня / чак си мисля , че съм някаква  безчувствена  / , а ми е толкова мъчно и болно ....  Cry
Виж целия пост
# 6
аз се чувствах абсолютно по същия начин като почина татко(бях на 20),катастрофа Tired
ще мине време,ще се успокоиш,но никога няма да забравиш.Който казва времето лекува,при мен не лекува,малка загубих баща си и все повече ми липсва..обичам те тате Flowers Rose
Виж целия пост
# 7
Тази година и аз преживях много!
Само мога да ти кажа, че от невроза можеш да си докараш хиляда болести, болежки и оплаквания  Peace
При мен станаха факт  Confused
Опитай да повлияеш на нервната си система, всичко идва от там.  Peace
Виж целия пост
# 8
Трябва да си поплачеш.Върни се назад във времето,ще изскочи някой спомен,някоя случка.Може да са незначителни и не от най-ярките.Казвам ти,трябва да си поплачеш.А може би трябва да посетиш и терапевт.Не съм наясно,много съм незапозната,но може би психолог,който да ти предпише нещо.потърси помощ,ако чувстваш,че няма да се справиш сама.
Виж целия пост
# 9
Имам познати психолози / до преди 2 месеца работих като културтерапевт в психиатрична болница / . Просто много ми се насъбра . Като влезна в хола където беше погребението да паля свещичка , като съм сама си сядам , говоря си с майка ми , поплаквам си , но тихичко / да не ме чуе никой / , а ми иде да рева с глас , но не смея за да не притеснявам и децата . В момента пиша и имам една буца в гърлото и очите ми са пълни . Благодаря Ви момичета че ви има   bouquet - като ви чета като че ли ми става по - леко  и се успокоявам
Виж целия пост
# 10
Няма да се сдържаш-трябва да плачеш,да виеш,ако така го чувстваш.Не трупай в себе си,а изхвърляй,изхвърляй,докато остане просто тъгата.
Виж целия пост
# 11
Съжалявам за загубата ти!
Няма по-мило и скъпо от майчицата, дори не мога да си представя какво ти е на душата.
Дай си време, та ти още не си приела мисълта, че нея вече я няма - така бързо е станало всичко и толкова скоро.
Всичко, което изпитваш и чувстваш е нормално. Не само психиката, но и чисто физически си подложена на огромен стрес. Нуждаеш се от почивка, нещо успокоително и от време.
И да - поплачи си, на воля !
Виж целия пост
# 12
Ако ти се плаче, плачи, не подтискай емоциите си.
Един трик за нареваване, пускаш прахосмукачката и ревеш колкото ти глас държи  Hug
после ще си като чисто нова, за известно време...
Виж целия пост
# 13
Преживяла си голям стрес и затова са тези симптоми.При мен се прояви подобно нещо след трето погребение за две години.Знам, че ти е много трудно.Аз пих успокоителни, които ми ги предписа невролог.Истината е , че трябва сама да си помогнеш.На мен ми костваше много време и усилия.Страхът е основният проблем.Психоаналитик наистина би помогнал.
Виж целия пост
# 14
Съжалявам за това, което преживяваш. ГоворИ за него колкото можеш повече на верни и готови да те слушат хора. Умно момиче си, знаеш, че ще отмине, но е трудно, трудно е.
Казват, че когато минат 40 дни духът се прибирал на небето, а близките намират успокоение .
До тогава духът не можел да проумее какво се случва и да се примири. Това напрежение усещали и близките - че техният роднина е близо, но всъщност го няма.
Това се случва и с теб. Може да поговориш с някой отец.
Желая ти здраве и да намериш спокойствие.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия