Има ли и други като мен?

  • 2 246
  • 17
Привет и ЧНГ!

Празниците и мен накараха да се замисля, дали само аз искам за взаимност при взаимоотношенията, било с мъж, с роднина, с приятели?
Готова съм да дам много, но искам да видя отсреща, че също имат желание и отношение, а не просто отбиване на номера, за всичко, не конкретно за материално, но и за духовно, за внимание, жест, интерес и т.н.?!
Питам се аз ли съм сбъркана и дребнаво и пресметливо човече, щом като мисля така или това е нормална естествена черта у хората. По принцип съм затворена и нямам много опит!
Виж целия пост
# 1
И другите около теб явно също чакат да дадеш, пък ти чакаш тях и кръгът се затваря. Давай без да мислиш, какво толкова си се закахърила.
Виж целия пост
# 2
Все една от двете страни трябва да даде първа било любов,пари и т.н. Вярно е,че не винаги попадаш на подходящият човек и не е изключено среща с някой паразит,но какъв е смисълът да чакаш рискувай Peace
Виж целия пост
# 3
Всеки има нужда от малко повече внимание по празниците пък и не само.Не си се объркала,явно имаш нужда от внимание.И аз бих се чувствала гадно ако само давам(внимание,нежност ,любов,пък отсреща да не получавам нищо такова.
Виж целия пост
# 4
Разбира се, че не си само ти, това си е нормален човешки копнеж да среща взаимност. Това обаче не означава, че трябва винаги да чакаме и да не показваме нищо, защото ще попаднем в затворен кръг. Рискуваме, показваме, ако отсрещната страна ни отвърне добре, ако не става ни гадно, но в зависимост от ситуацията можем да продължим или не да показваме нашето отношение.
Виж целия пост
# 5
Така съм само с мъжа ми, държа на взаимността. Усещам ли се обичана, отвръщам с двойно повече, усещам ли се прененрегната, жална му майка Twisted Evil
С роднините не съм така, давам колкото мога, те връщат с колкото могат. Нормално е различните хора да имат различни възможности за любов, привързаност, материално и т.н. Например мама никога няма да мога да я обичам толкова, колкото тя мене, защото майката обича като никой друг. Мога само да обичам моите деца така, както тя мене Heart Eyes
С децата си пък съвсем не съм така. Тях ще ги обичам винаги и безрезервно. Мога само да се надявам и да направя всичко по силите си да израснат хора, достойни за обичта ми. Но и да не са, каквито и да са, аз винаги ще ги обичам, защото съм им майка Confused Дори, не дай Боже, да се изпокараме, може да не си проговорим дума с години /знаете, животът е гаден понякога/, но в себе си винаги ще ги обичам.
Виж целия пост
# 6
Давам безрезервно,не му мисля кое по колко ще ми се върне...взаимността се подразбира,всичко зависи от кръга,с който си заобиколена,и който най-вероятно сам си избира човек...струва ми се тук напълно важи максимата  "на каквото си постелиш на такова ще лежиш"
Виж целия пост
# 7
Според мен си е съвсем човешко, това желание...Но, човек трябва да има някаква граница в даването. Ще дам един съвсем елементарен пример, нещо , което мен лично изключително много ме дразни. По Коледа от години пращам смс-и на една група от хора, част са служебни, част са приятели. И така всяка година. Вече втора година се въздържам да пращам поздравления на няколко човека, защото никога не се сетиха първи да изпратят поне едно ЧНГ. Ей така от куртоазия, не е чак толкова трудно, нито скъпо...просто не разбирам какво им струва...А на мен ми е болно...и от това , че не пращам...и от това , че не получавам. Може да прозвучи дребнаво за някой, но така го чувствам. Но аз съм си доста земен човек. Когато даваш, трябва и поне малко да ти отговорят...иначе жеста не те радва, а те огорчава. И смятам, че това важи за всичко, и за материалното и за духовното. Трябва да се запази една полезна доза егоизъм, защото душите ни не са бездънни ями пълни с отдаване...И когато не виждаш поне една искрица, която да те зареди....не ти остава нищо друго, освен тъжно да зачеркнеш очакванията си като вид защитен механизъм.
 Това може би не важи единствено в обичта към децата ни. Но там връзката е друга, родителите дават на децата си, а те на своите...
Виж целия пост
# 8
    Колкото повече се раздаваш, толкова по-тежко се приема липсата на взаимност. Когато не се ,,престараваш" особено няма как да почувстваш някаква болка или обида.
Виж целия пост
# 9
Ще дам един съвсем елементарен пример, нещо , което мен лично изключително много ме дразни.

Ще ти отговоря от името на тези хора. Изключително много ме дразнят СМС-и с дежурни честитки по празниците. Както и избягвам да пращам СМС-и, ако не са от делови характер, защото да пращам СМС-и също не обичам. Имах колеги, които ме заливаха с честитки всеки празник, най-после се усетиха и престанаха да ми ги пращат, с което много ми улесниха живота.

Ти чакаш те да ти върнат жеста, те чакат ти да спреш да ги тормозиш. И двете страни сте добри и мили хора, просто сте различни - и в даването, и в очакванията.
Виж целия пост
# 10
Така съм само с мъжа ми, държа на взаимността.
С децата си пък съвсем не съм така. Тях ще ги обичам винаги и безрезервно.

Да.  bouquet на децата - дъщери, синове, снахи, зетьове винаги се обаждам първа.
Не търся възвръщаемост. Но май с годините идва това. Ама пък и не се обаждам на тези,  на които знам, че не им пука.
А за смс - те - мразя ги тези стандартните, пратени от компа на 122 човека.
Виж целия пост
# 11
Евтим Евтимов

Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно -
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.

Стига заеми!
Стига везни!

Искам
обич за обич.


Виж целия пост
# 12
Ще дам един съвсем елементарен пример, нещо , което мен лично изключително много ме дразни.

...
Ти чакаш те да ти върнат жеста, те чакат ти да спреш да ги тормозиш. И двете страни сте добри и мили хора, просто сте различни - и в даването, и в очакванията.
От колеги не очаквам нищо. Става въпрос за приятели. За хора , с които бих искала да споделя факта, че е празник. Ако не пращаш смс-и , вероятно се обаждаш на близките си хора нали...или намираш друг начин. Това беше само пример...Не е важен начина. Имам приятели, които като теб не обичат да пращат съобщения. Те пък се обаждат, или пишат в скайпа, или в кю-то...ако има желание , се намира начин.
Виж целия пост
# 13
Hakiba, страхотно е! Благодаря, че го сподели!  Hug
Виж целия пост
# 14
Давам колкото мога на хората и не мисля,че са длъжни да ми връщат жестовете.
Но пък не мога да скрия,че ми става приятно когато ми се върне един такъв мил жест.
Никога не чакам някой да направи мил жест към мен,да се държи мило,че тогава и аз да го направя
за него.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия