Детска агресия

Аз след като ме удари бих го ударили аз, за да разбере, че причинява болка по този начин.

Това е нормален период в съзряването на детето - все още не е достатъчно зрял, за да може да изразява емоциите си по друг начин, затова го прави физически.

Моят син горе-долу по същото време имаше проблеми с хапането - хапеше не само в къщи, но и навън, правеше ми впечатление, че хапеше най-вече близки и хора/деца, които познава. Един вид избираше си "жертвите" така, че да няма последствия за него - това е съвсем естествено социално зряло поведение.

НИКОГА не съм отговаряла на удара с удар, на агресията - с агресия. Това е сигурен начин да научиш детето, че агресията е единственият начин да отговориш на агресия. Напротив, винаги сме се опитвали у дома в този период на детето, от една страна да разберем каква е причината за агресията чрез отговени въпроси като "защо удари мама", "какво те накара да ухапеш", "как се чувстваш когато детето плаче от ухапването" и т.н., както и с примери за емпатия като "ако аз те ухапя, ти как ще се почувстваш", " ако детето те беше ударило, ти щеше ли да искаш да си играеш с него" и т.н. Също така се опитвахме да му обясняваме, че когато човек е ядосан или е в друго подобно отрицателно състояние, думите също са начин да изрази емоцията си и в много случаи чрез тях постигаш повече, отколкото с агресия. Разбира се, опитвахме да му обясним всичко това на неговия език.

Знам, че е много неприятно, особено навън или като постъпи така с чуждо дете, тъй като не знаеш как ще реагира родителят на другото дете. Това обаче никога не ме е карало, само за да угодя на някой родител, да бия детето си. Обяснявам по същия начин, както и у дома, карам го да се извини на детето, интересувам се дали пострадалото дете е добре...

Всяко дете минава през такъв (лек или тежък) период и е въпрос на време, търпение, обяснение и разбиране...

Моето хапеше ужасно на тази възраст, но той имаше проблеми е речта - с разбирането и никак не говореше. Проговори чак на 3 години.В момента, в който започна да се изразява и да разбира и да го разбират останалите деца, не е посягал.
Но след като казваш, че детето ти говори и разбира, нямам идея на какво може да се дължи това. 

Ivben,  не мисля, че това е начина.
SZA, постъпвам като теб и се надявам, че е период, който ще отмине.
passient, синът ми говори, но не чак толкова добре, колкото е необходимо за да изрази с думи емоциите си, според мен.
Благодаря Ви момичета за отговорите, ще бъда благодарна и за още мнения

Наистина е период. Моят син също беше започнал да удря тази есен. Държа го около 2 месеца. И се карах и обяснявах. Вече беше започнал да говори. След това, когато вече започвах да се чудя каква тактика да предприема, че ми се изчерпиха идеите, изведнъж престана. Спря да си хвърля и играчките, когато е ядосан. Когато хвърлеше някоя играчка, я вземах и го питах какво се прави с нея. Давах му я едва след като каже за какво се използва. Например, хвърли си триона и аз го питах "Какво се прави с триона?", а той: "Хвърля!", аз "Не! Кажи какво се прави и ще ти го дам". Той "Реже дъва", "Ами тогава режи дърва!". Давам му го и той започва да бръмчи "да си реже дървата". Все ми се струва, че двете неща - хвърлянето и удрянето, бя ха свързани и като спря да блъска играчките в земята, престана и да удря.

Моят син натази възраст не правеше такива неща,но сега той е вече на 5 и половина и започна да се бие,по точно посяга,а когато не му се позволи нещо нервничи,по скоро издава нервен звук и стиска зъби.Мислех си че това го е видял от някое дете в детската градина.Много му говорих по въпроса,дано има резултат.

според мен също е период
и на двете ми деца - когато са удряли или щипали или скубали - чисто информативно съм го правила и аз - с думите- виж какво ми направи - това хубаво ли е. след втори трети път те разбират - правят връзката и спираха да го правят.
за мен децата тестват и мноог често дори не разбират какво правят - така че трябва да им се покаже за какво иде реч. не смятам че това е проява на агресия от моя страна. за протокола - не си бия децата - не посягам да ги удрям независимо какво са направили. винаги обяснявам.
не смятам че детето - само защото не е открило друг начин да изрази емоциите си - трябва да удря , хапе другите около себе си. според мен родителя е за това -да покаже друг начин на изява на чуствата - и много често това не става само с думи, а буквално като покаже.
дано съм помогнала

И ние минахме подобен период. На около 2г. малката ми много хапеше (основно мен), но това отмина постепенно с обяснения, наказване (умерено) и сърдене от моя страна. Показвах й, че много ме е заболяло, че ме е натъжила и т.н. , пък и тя порасна. Горе-долу по същото време започна да посяга - на мен или баща си, когато сме й се скарали или не сме й угодили за нещо, и на другите деца в парка - без никаква причина. За това си имаше причина- бях й позволила да гледа "Том и Джери"( голяма моя грешка), а тя (тъй като беше малка) го беше приела буквално - че боят е много весело и забавно нещо. Пак започнахме да се обясняване и поучаваме, а когато махнахме дисковете с "Том и Джери" и минахме на други филмчета, в които няма никаква агресия под никаква форма, агресивните прояви на дъщеричката ми спряха от само себе си. Сега е на 3г. и понякога се заканва "Аз ще бия мама/ тати", защото нещо сме направили не както на нея й се иска, но вече е лесно, защото тя говори и разбира и може да й се обяснява. А напоследък започна и да ни се извинява

И така мисля,че даже и процидирам.

Включвам се и аз в темата ,защото имам същия проблем.Като ви чета ,леко се поуспокоих,защото явно е някакъв кризисен период при 2 годишните.Моята Мария посяга когато нещо не и се позволи да направи.Първата реакция е да удари.Никога не бих я ударила за да и покажа,че така не бива.Започвам да обяснявам кротко и спокойна,че така ни се прави ,че причинява болка на мама,че мама много я обича и т.н.И след 1 мин. тя и спокойна и ме гушка и целува.НО има друг голям проблем каката!Ако Мария я удари и тя я удря.Така че моята задача е два пъти по сложна.Да успокоявам емоциите на малката,и да не позволявам на каката да я удря.Говоря,говоря непрекъснато дано има полза.

Горе долу на тази възраст беше и моя син, когато започна с опитите да се налага.  Освен, че посягаше - скубеше и хапеше, все едно съм го прибрала от гората 
Но, показваше такова поведение само към мен и баща си, а към децата, които го ползваха за боксова круша  в парка - не 
Започнах да обяснявам, че така боли, че не е приятно и т.н. но нямаше резултат - започнах и аз, като него. Той удря и аз удрям, той скубе и аз скубя - спря много бързо, като разбра, че така боли и не е приятно.
Това е период, който е много неприятен, но отминава, освен ако не му позволиш да се държи така. Тогава педполагам, че няма да отмине. Мисля така защото съм ставала свидетел, как дете посяга на майка си защото отказва да му даде или купи някоя прищявка. Много грозна картинка е налагащо се дете и на вид безпомощна майка