Здравейте, синът ми е на година и половина и като цяло разбира какво му казвам, но в повечето случаи си прави каквото си е наумил и това е. Примерно вчера си хвърли биберона в тоалетната и въпреки, че му се скарах точно преди да го направи, той не се впечатли, а напротив, хвърли го дори с възхита. Почти с всичко е така. Днес четката за зъби я сполетя същото и пак преди това му казах със строг тон - не, но ... Опитвам да му обясня, но за това ми се струва че е малък. Разни роднини ме дразнят с двусмислени погледи и подсмихвания в такива моменти и се чудя само мойто дете ли е така или е нормално за тази възраст?!? 
Виж целия пост
. Тичам след него и обяснявам, че ще стане мръсен, обувките ще натежат, което само подсилва ентусиазма му. Всички дечица, изследващи приспособленията за забавление, зарязаха кротките игри и тръгнаха към жадуваното блато. Изпопадаха, оцапаха дрехи, шапки. Укорителни погледи на останалите майки, аз хем потъвам от срам, хем леко ми е смешно..
Сега разбирам защо навремето дядо ми ни млатеше със жилави пръчки 
Колкото по-малко "не"-та, толкова по-добри деца. Парадокс, а? И не съвсем. Когато синът ми беше на 1 година и 7-8 месеца, имах чувството, че единствената дума в речника ми беше "не". И колкото повече не-ках, толкова по-големи му ставаха рогцата. А уж си въобразявах, че съм либерална майка. 
