"Нормалните човешки същества различават доброто от злото. Повечето от нас не одобряват лошите постъпки и вярват, че им се противопоставят в реалния живот. Две наскоро публикувани изследвания обаче показват съвсем друга картина. Макар да различаваме морално недопустимото, повечето от нас не само не му се противопоставят, но дори са способни да измъчват други хора, стига някой друг да поеме отговорността за действията им."
http://www.capital.bg/show.php?storyid=620172
Статията е доста интересна и показателна. Накара ме да се замисля. Дали наистина си въобразяваме и сме добри само на думи. Все си мисля, че съм от малцината, които ще прекратят експеримента, дори и друг да поема отговорността.
Иначе правя аналогия и връзка с действията на полицията от 14 -ти. Там отговорността е поета от началниците, полицаите са изпълняващите. "Започнаха да ме ритат, докато не падна. Тогава в мен се спъна един жандармерист. Когато стана, той извика: "В теб ли ще спъвам бе, копеленце." И започна да ме бие." Това е цитат на един от потърпевшите, участник в протеста /пак в Капитал/.
Само моля, не превръщайте темата за и против полицаите. Дадох ги само за пример. Ако ни бяха казали да разпръснем тълпата, нима, ние нямаше да постъпим по този начин? Злобата, в която упрекваме всички, но не виждаме в себе си, нима не е част от нас? Това ли е човешката природа всъщност?
Сигурно е така. Но защо не си го признаваме, дори и на себе си? Поне аз не мога да се позная в тези 80%. Остава да се надявам, че няма и какво да признавам. Не, че съм идеална, но не мисля, че бих причинила, без повод, болка на друг.
Вие как мислите?
Виж целия пост
http://www.capital.bg/show.php?storyid=620172
Статията е доста интересна и показателна. Накара ме да се замисля. Дали наистина си въобразяваме и сме добри само на думи. Все си мисля, че съм от малцината, които ще прекратят експеримента, дори и друг да поема отговорността.
Иначе правя аналогия и връзка с действията на полицията от 14 -ти. Там отговорността е поета от началниците, полицаите са изпълняващите. "Започнаха да ме ритат, докато не падна. Тогава в мен се спъна един жандармерист. Когато стана, той извика: "В теб ли ще спъвам бе, копеленце." И започна да ме бие." Това е цитат на един от потърпевшите, участник в протеста /пак в Капитал/.
Само моля, не превръщайте темата за и против полицаите. Дадох ги само за пример. Ако ни бяха казали да разпръснем тълпата, нима, ние нямаше да постъпим по този начин? Злобата, в която упрекваме всички, но не виждаме в себе си, нима не е част от нас? Това ли е човешката природа всъщност?
Сигурно е така. Но защо не си го признаваме, дори и на себе си? Поне аз не мога да се позная в тези 80%. Остава да се надявам, че няма и какво да признавам. Не, че съм идеална, но не мисля, че бих причинила, без повод, болка на друг.
Вие как мислите?
