Говорите ли за ангелчетата - и с кого?

  • 4 080
  • 29
Макар че е много мъчително да се говори,правите ли го все пак?Поне в семейството?А с другите ви деца - и те как реагират на всичко случило се тогава и сега?
Преди няколко месеца,бебата беше на около 6 месеца,мисля,т.е. - от изгубеното бебе беше минало доста повече от година,синът ми един ден дойде при мен и ревна ей така без никаква причина,че му било мъчно за бебето ни,което е умряло и че си го искал него,не искал бебата.Това предизвика дълъг разговор,за да се успокои и докато говорехме,ми каза много неща - как често си мислел за бебето и си плачел за него,обаче не искал да ми каже,защото аз никога не съм говорела за това и сигурно на мен не ми било мъчно и не искал да ме натъжава.И направо ме попита не съм ли го обичала това бебе,след като никога не го споменавам.
Детски приказки нали - или както е казано в библията,мъдростта е в устата на младенците (не е точен цитата)...Поревахме си доста двамата с него и сега си говорим понякога съвсем без патос за тези неща,споменаваме бебето - но съпругът ми винаги прави физиономия и не иска да слуша нищо (знам,че за него също е болезнено,защото макар и рядко,се случва двамата да си говорим за това и знам как се чувства),неудобно му е,че детето споменава за бебето и би предпочел изобщо да не се говори по въпроса.С родителите ми е съвсем същото - не искат да се споменава и ако случайно стане,директно отместват разговора в друга посока.Понякога се дразня силно,друг път оставям нещата просто така - както дойде.Извън семейството въобще не говоря за това или нищо емоционално - нормално е,мисля,все пак с чужди хора не се чувствам добре да обсъждам енщо толкова лично.
Виж целия пост
# 1
Все още не мога да говоря лесно за това, топка ми застава в гърлото, може би само със съпруга ми си поплакваме.........но никога няма да забравя думите на дъщеря ми " Защо вси4ко което оби4ам, умира? ".........неможах нищо да кажа.
Гледам когато съм с други хора да бъда весела, да недавам вид.....но ако те запо4нат да говорят за това, и аз говоря. Имам много добра приятелка от детството, с нея също 4есто си говорим за бебо. Тук също ми е по-лесно да споделя, има много с моята съдба. Едно е да говориш с някой, преживял същото, друго е с 4овек дале4 от тези неща.
Виж целия пост
# 2
Понякога с мъжа ми си говорим, понякога с майка ми.
С познати избягвам темата или съвсем повърхностно я минавам, за да не се разстройвам.
Най-често си мисля за него, когато съм сама и гледам снимката му - плача на спокойствие. Като гледам близнакът му се чудя той как ли би изглеждал сега и ми става много тъжно, че го няма. Гушкам Ивчо и плача за Кирчо. ..
Виж целия пост
# 3
Говорим си 4есто за нея с ба6та и,снимките и седят в хола и 4есто паля све6т.
Ние нямаме други деца,но имам племенник.Тои никога не е питал какво стана с бебето,но се бе6е похвалил в градината 4е леля му има бебе в корема.Бе6е веднъж с мен на ехография и гледа6е бебето и му обяснява6е каква игра4ка има.
После мина време и след като по4ина беба, сестра ми го е 4ула когато го питали има ли брат или сестра тои да отговаря  4е има братов4едка.
Един ден рано или късно сте ме попита къде  е бебето , но о6те незнам какво трябва да му кажа.
Виж целия пост
# 4
Здравейте, мили мами, ние вкъщи в повечето случаи се държим все едно, че Максо е при нас.. като направя някоя беля, счупя чиния, или изпусна шишето с мин.вода.. имам чувството че е той.. не мога да се освободя от присъствието му.. особено когато съм сама, му говоря.. дори до 40-тия ден изпочупихме около 6 чаши, все пълни с вино.. все едно някой друг ти хваща ръката... и то се случи и на мен, и на мъжа ми, и на майката ми...последната се счупи на 40-тия ден.. сякаш някой не можеше да си намери покой..искаше да си играе..поне ние така го тълкувахме..купихме си нови чаши..нито една не е счупена..вече 9 месеца.. а иначе само с татето си говорим и плачем..няма да забравя тази Нова година..избрахме да сме сами вкъщи..и точно в 12ч.  се усмихвахме и плачехме цял час.. но бяхме заедно..
малко изместих въпроса, но ще ми простите..изведнъж поисках да го споделя smile3518 smile3518
Виж целия пост
# 5
У нас таткото се прави че не е било
Не го коментира никога - за него някак си се броят само децата които имаме
Ама аз си знам, че там някъде горе ни наблюдава едно сладко ангелче и ни се радва че се обичаме
Даже тая събота и неделя ходих на разходка до Фрайбург и там църквата в която влязох му запалих една свещичка пак.
И още една - за всички ангелчета на мамите тук
Радвам се че съм с вас Hug
Виж целия пост
# 6
Govorim si.Gledame snimkite mu.Predstaviame si kakav bi bil,ako ne be6e ostanal zavinagi na 2 godinki.Smeem se na krasivite si spomeni s nego i pla4em za edin neizgivian givot.Tozi na moeto parvo bebence
Виж целия пост
# 7
Отначало говорех доста - и с приятели, и с роднини,и с мъжът ми, разбира се. Може и да ми е помогнало, незнам.
Но сега - една година след смъртта - не искам да говоря. С никой, освен тук...Преди все си представях - сега щеше да е на 2, 3 месеца и т.н. Сега си е само нашето ангелче - завинаги на 33 дни.
Виж целия пост
# 8
Аз не искам да говоря, защото много се натъжавам, но таткото още докато бях бременна все измисляше някоя магария и ми казваше, че бебето ще прави така. След като го загубихме продължи. Така страшно ме развеселява, защото измисля много абсурдни неща.
Виж целия пост
# 9

Не го коментира никога - за него някак си се броят само децата които имаме


И при нас е така - не повдигаме въпроса. Аз понякога имам нужда да говоря за това, но виждам, че не му е много приятно и не искам да го тормозя. Вчера по някакъв повод коментирахме наследствеността (кой на кого прилича и какви странни "игри на гените" се получават) и аз внезапно се натъжих - попитах се на глас на кого биха приличали нашите близначета. Тогава той ми каза нещо много вярно - че най-коварният въпрос на света е "Какво би било ако..." Този въпрос е в състояние да срине психически и най-силната натура и най-добре е да не си го задаваш. Хубавото, което моето съкровище ми каза отново, беше: "Не се тормози, ще имаме деца". Мисля, че това уверение ми беше много по-необходимо от неговите сълзи.
Баткото (големият син на любимия, който и на мен ми е като син) не знае - чакахме подходящия момент да му поднесем новината, но този момент, за съжаление, така и не настъпи. Другите му роднини знаеха, че съм бременна (той им беше казал, въпреки моите протести). Не знам дали вече са научили за загубата, но и слабо ме интересува - не могат да ми помогнат. Моите родители не знаеха, че бях бременна - и слава богу! Може би майка ми усети нещо, защото напоследък често ме пита дали съм добре...
Споделих лаконично с няколко близки приятели, но подробно се изповядах само на вас... за което ви благодаря.
Виж целия пост
# 10
Само със себе си.
Ако спомена случайно нещо, веднага се разстройвам и ми потичат сълзите.

Говоря за него и с майка си, но пак само в сърцето си. Тя почина преди година и половина... Винаги си ги преставям някъде там, баба и внуче, хванати за ръка и ни гледат, гледат..
Виж целия пост
# 11
Само със себе си.
Ако спомена случайно нещо, веднага се разстройвам и ми потичат сълзите.

Говоря за него и с майка си, но пак само в сърцето си. Тя почина преди година и половина... Винаги си ги преставям някъде там, баба и внуче, хванати за ръка и ни гледат, гледат..
Миличка,много ме натъжи Cryсетих се и аз за моята мама,която може би ходи там горе хванала за ръка братчето ми........
Виж целия пост
# 12
около мен никой не повдига въпроса за случилото се... аз ви бях разказала с колко усложнения и драматизъм се сблъсках /всъщност както всяка от нас тук/ и някак имам чувството, че всички мислят, че аз съм тази, която най-много е преживяла и понесла със загубата на човечето ни...
Но аз говоря за това. не подминавам с мълчание и недомлъвка каквото и да е свързано със случилото се.Това като, че ли ми помага да възприема, че "се случват такива неща, после се случват други по-хубави и т.н" С външни хора не влизам в детайли естествено, но се опитвам да наричам нещата с точните  им имена.
Виж целия пост
# 13
С никого не говоря.Мъжа ми отбягва темата и аз не искам да му натрапвам това.Според мен той смята,че ако не се говори за това е по-леко.И ето вече близа 4г. аз тая в себе си мъката  Cry
Виж целия пост
# 14
С никого не говоря.Мъжа ми отбягва темата и аз не искам да му натрапвам това.Според мен той смята,че ако не се говори за това е по-леко.И ето вече близа 4г. аз тая в себе си мъката  Cry

За това го има този форум! Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия