когато....

  • 3 059
  • 36
Когато всичко тръгне надолу......
Когато си на половината от половината на едни 100 години.....
Когато за един месец преживееш загубата на родител, и след това всичко тръгва надолу....всичките ми близки са с някакъв здравословен проблем сега.....и най- много се притеснявам за майка си....Струва ми се че измъкване няма....
Особено след като ми казват че...:" едно зло никога не идва само"...
Как да се справя????? Не издържам. Имам чувстото че лошото ни повлича.....Има ли измъкване...

Виж целия пост
# 1
Има. Ако искаш, обаче.
Виж целия пост
# 2
След дъжд винаги изгрява слънце.
Виж целия пост
# 3
Ако това е тема за магии, просто нека бъде уточнено, за да не си занимавам съзнанието!

Ако е сериозен вик за помощ, всички ще кажат, че има измъкване.

Лично аз съм на мнение, че когато стане особено мрачно в живота ни, най-добре е да затворим очи и да помълчим сами в тъмното. Сред чудовищата си. И да се помирим с тях.

В такива мигове, други препоръчват занимания, отвличане на вниманието, намиране на хоби, надяване на усмивка и много срещи с хора. Не и аз. Аз лягам и си ближа раните. Сама. Докато намеря сили да стана и да понеса раните си без грим. Тогава отварям очи и виждам, че въпреки всичко, въпреки мен, е красиво.
Виж целия пост
# 4
Така е-едно зло никога не идва само. Но има и "Всяко зло -за добро".
Загубила съм родител едва на 18 години.На 32 загубих едновременно съпруг, дом и работа. Хващаш се за косата здраво и дърпаш...докато се издърпаш като барон Мюнхаузен.
Виж целия пост
# 5
Лично аз съм на мнение, че когато стане особено мрачно в живота ни, най-добре е да затворим очи и да помълчим сами в тъмното. Сред чудовищата си. И да се помирим с тях.
Това е и моето ''лекарство''.
Лошото, колкото и да е лошо, винаги свършва.
Виж целия пост
# 6
Ако се отдам на страховете си, ще потъна още повече....
Наистина незнам какво да правя, и напрежението което чувствам просто ме кара да...гръмна...да се пръсна......и всички не спират да повтарят че ще си докарм "нещо". Е неможе да не ми пука затова че загубих баща си толкова рано....че майка ми е наръзник за болести и в момента ме притеснява здравето и много, че детенцето ми неможе да тръгне на градина постоянно от някакви болести....притеснявам се за себе си, за съпруга си...за всичко....Всяко кихане ме плаши....всяка подутина ме изнервя и паниъосва....чувствам се безпомощтна, сякаш живота ми се изплъзва по някакъв начин и в някаква степен и аз немога да променя нищо.

П.П. Написах подробна тема в здравния, което и причина да пусна тази тук......, казва се " помагайте със съвети.." Ако някой желае, нека прочете за да знаете какво точно ме притеснява....
Виж целия пост
# 7
Консултирай се със специалист, който ще ти предпише терапия и съответните медикаменти.

На 20 и аз бях хипохондричка, впрочем Mr. Green
Оправих се без лекарства, обаче. И без бой.
Виж целия пост
# 8
проба, баща ти да не е починал от рак? Ако е така страховете ти са разбирами, но не и основателни.
Виж целия пост
# 9
Аз също съм изгубила баща си, когато съм била на 2. Даже не си го спомням. Скоро откриха на брат ми същата диагноза, той е на 33, най-добрия човек на света, с дете на 4. Има измъкване, не трябва да се страхуваме и да мрънкаме, а трябва да се стегнем и да направим най-доброто, на което сме способни.
Виж целия пост
# 10
Рени, да.

Виж целия пост
# 11
В такива моменти си казвам: "Край! Това е дъното! Повече няма на къде."
И усещайки "твърдата почва" под краката си се опитвам да изплувам.
Виж целия пост
# 12
Казвали ли са ти че ставаш за поет? Sunglasses
Виж целия пост
# 13
Кой, аз ли???
Виж целия пост
# 14

Дааааа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия