Имам приятел, обичаме се, добре ни е заедно, мислим за детенце, НО с една огромна разлика-за мен,колкото и старовремско да звучи, първо трябва е сватбата, после е бебето. Много пъти сме говорили на тази тема с него и добре му разбирам доводите - излишни пари; виждаш хора, дето даже не познаваш; подписът не прави семейство; изхарчените хиляди ще ни трябват за малкото човече и тн и тн. Знам, че е прав, но винаги съм си мечтала за това-да съм булка, да празнувам, че съм намерила човека за мен, да му взема името..- и за мен това е редът на нещата. Чувствам, че той е човекът за мен, но ако му "угодя"...няма ли винаги да се чувствам така, все едно съм пропуснала нещо (което за мене си е важно)....
(Надявам се, че сега няма да се нахвърлите върху мен, че живея в 18 век. Надявам се,че поне някоя ще разбере)