Става дума за настояща и бивша,но не искам темата да се превръща в "за" и "против" едните или другите.Моля само за обективното ви мнение.
Значи: с бившият не се разделихме цивилизовано, в последните няколко години обаче уж правим усилие да се държим така. На всички ни е ясно,че нито аз ще уважавам сегашната му жена,нито тя ще уважава мен(да не се впускам в подробности), затова и контакт помежду ни няма. По стечение на обстоятелствата обаче синът ми прекарва седмицата,т.е. живее при тях, въпреки,че родителските права са си присъдени на мен. Не съм се отказвала от детето си, просто аз,бившият и детето взехме такова решение,което не ми беше лесно да приема,но гледах единствено интересът на детето си и искрено вярвах,че и с бащата е така. Обаче все по-ясно ми става,че бившият не е станал по-добър баща от времето,когато бяхме женени...Той пак няма време за детето,пак е вечно зает и възлага на жена си задачи,които са в правомощията единствено на нас двамата.Например, бях го помолила да вземе направление за специалист от личният лекар,(който е и личен лекар на породеното им дете и затова ходят често при него) и АЗ да заведа детето на консултация. Бившият обаче командировал жена си с детето ми при съответният специалист,без да ми каже. Установих това при телефонен разговор с детето,чуваме се всеки ден,рядко през ден. С ужас установих,че мащехата го повела по разни кабинети,подписвала разни документи,все едно му е майка...Няма да обяснявам как по телефона му се молих на бившият да се видим и че смятам за важно да обсъдим тези неща-не и не,нямал време за глупости(редовният му довод).Принудих се по телефона да обяснявам,че не е нормално да правят такива работи зад гърба ми,все едно съм незаинтересована за здравето на детето си първо,и второ,че никой няма право да подписва от мое име документи.Ако бях наистина злобарка и скандалджийка, на прокурор можех да ги дам,ама хайде да няма гър-мър...
Случи се в телефонен разговор да "моля" настоящата такива изпълнения друг път да няма-детето си има баща и майка,ако тя е решила да отменя мъжа си в бащинските му задължения, е длъжна да ме попита съгласна ли съм.Но тя едно си знае-бащата ми каза какво да направя,ти няма да ми казваш...
Тези дни пак самоинициативи.Синът с проблем в училище,бащата пак нея изпратил...Аз вече бях разговаряла и с директора,и с друг един учител преди това,но и тя отишла в училището в качеството си на настойник...Айде ми кажете сега на какъв език да обяснявам,че аз мога еднолично да вземам решения за детето си,понеже съдът това е постановил,(отделно е въпроса,че не го правя-винаги се обаждам на бащата да си каже мнението,ама то пък това те го изкарват досаждане от моя страна ей тъй,колкото да не ги оставя на мира),но бащата не може да решава без знанието и съгласието ми,камо ли да "оторизира" страничен човек???
Виж целия пост
Значи: с бившият не се разделихме цивилизовано, в последните няколко години обаче уж правим усилие да се държим така. На всички ни е ясно,че нито аз ще уважавам сегашната му жена,нито тя ще уважава мен(да не се впускам в подробности), затова и контакт помежду ни няма. По стечение на обстоятелствата обаче синът ми прекарва седмицата,т.е. живее при тях, въпреки,че родителските права са си присъдени на мен. Не съм се отказвала от детето си, просто аз,бившият и детето взехме такова решение,което не ми беше лесно да приема,но гледах единствено интересът на детето си и искрено вярвах,че и с бащата е така. Обаче все по-ясно ми става,че бившият не е станал по-добър баща от времето,когато бяхме женени...Той пак няма време за детето,пак е вечно зает и възлага на жена си задачи,които са в правомощията единствено на нас двамата.Например, бях го помолила да вземе направление за специалист от личният лекар,(който е и личен лекар на породеното им дете и затова ходят често при него) и АЗ да заведа детето на консултация. Бившият обаче командировал жена си с детето ми при съответният специалист,без да ми каже. Установих това при телефонен разговор с детето,чуваме се всеки ден,рядко през ден. С ужас установих,че мащехата го повела по разни кабинети,подписвала разни документи,все едно му е майка...Няма да обяснявам как по телефона му се молих на бившият да се видим и че смятам за важно да обсъдим тези неща-не и не,нямал време за глупости(редовният му довод).Принудих се по телефона да обяснявам,че не е нормално да правят такива работи зад гърба ми,все едно съм незаинтересована за здравето на детето си първо,и второ,че никой няма право да подписва от мое име документи.Ако бях наистина злобарка и скандалджийка, на прокурор можех да ги дам,ама хайде да няма гър-мър...
Случи се в телефонен разговор да "моля" настоящата такива изпълнения друг път да няма-детето си има баща и майка,ако тя е решила да отменя мъжа си в бащинските му задължения, е длъжна да ме попита съгласна ли съм.Но тя едно си знае-бащата ми каза какво да направя,ти няма да ми казваш...
Тези дни пак самоинициативи.Синът с проблем в училище,бащата пак нея изпратил...Аз вече бях разговаряла и с директора,и с друг един учител преди това,но и тя отишла в училището в качеството си на настойник...Айде ми кажете сега на какъв език да обяснявам,че аз мога еднолично да вземам решения за детето си,понеже съдът това е постановил,(отделно е въпроса,че не го правя-винаги се обаждам на бащата да си каже мнението,ама то пък това те го изкарват досаждане от моя страна ей тъй,колкото да не ги оставя на мира),но бащата не може да решава без знанието и съгласието ми,камо ли да "оторизира" страничен човек???
