Общуване със собствената националност

Винаги се радвам  на запознанства със сънародници, особено ако се окаже, че имаме и общи интереси.

Ако човек иска да се интегрира в чужда държава, не е контакта със сънародниците, който би му попречил за това, ако това е подтекста на темата. Мотивацията е решаваща.

Работният ми език е датски, а в къщи говоря български с децата си: чувствам се привилегирована да контактувам постоянно на два езика.

Да- за мене е предимство да запазя българската си идентичност, в случая- чрез българския език.

Точно такъв вид общуване, zатворено само в една определена малцинствена общност определено вреди. Докато седиш zатворен само в таzи общност не можеш да се интегрираш, не можеш да се докоснеш до обществото в което живеееш и не zнаеш почти нищо zа държавата в която живееш. Моите впечатления са че специално тук zаради блиzостта с България, имаме много подобни сънародници. Те никога не научават еzика, стигат им контактите помежду им, не zнаят какво се случва в държавата в която живеят, гледат българска ТВ само, четат само българска преса и най важно не общуват с местни хора и т.н. Ами честно каzано zа такива хора се чудя какво точно правят тук и zащото след като не желаят да живеят в това общество, не са си останали в България. Наскоро гледах един репортаж по немската ТВ в който се коментираше че най zатворената общност в Германия е турската. Мноzинството от тях не се интегрират никога, остават zатворени сред собствените си сънародници, говорят само на турски, нямат контакти с местните, иzобщо водят живот какъвто ти описваш. Реzултатът е че в един момент и местните не искат да общуват с тях, голяма част нямат zавършено обраzование, дори второто поколение турски емигранти говори лош немски. Мисля че това отговаря много точно на твоя въпрос. Ако на някой нещо подобно му харесва, може да го определи и като добро, zа мен не е.

Иначе не съм против контакта със сънародници и не го иzбягвам. Но се откаzах да контактувам с хора само zащото са българи. По важното е да са хора.

Темата за етническите малцинства, гетата и пр.  е много позната на всички нас. А за причините и примерите с турските, китайските, руските и пр. гета сме чели и знаем много.

Ако не искаш да се интегрираш, няма и да се интегрираш. Но намирам за леко негативен нюанса на темата да се заклеймява "практикуването" на родния език, като едва ли не главна причина за липсата на интеграция.

Ние самите, участващите в този форум, сме пример за хора имащи потребност от общуване на български и с българи.

mireille,
никъде не съм споменала за практикуване на българският (полски) и най-вече заклеймяването на използването му. 
Няма негативен нюанс, а размисли по темата: оказва ли влияние или не подобно общуване. 

И аз имам приятелки българки тук, но се запознах с тях няколко години по-късно от идването ми. Приятно ми е да общувам с тях, но си мисля, че е по-добре, че в началото не познавах никого...

от доста години съм тук и общувам само с 3 българки, с едната много рядко, дори май последния път се засякохме в Бг, а живеем на 20 км  разстояние...
но аз и с холандци много, да не кажи хич, не общувам.
още не съм си заминала....
пак съм извън рамката, май 

Българите са като необходиmо зло - сол за трапезата, mехлеm за дуШата  . Повечето ни приятели, с които се събираmе по софри, ресторанти и други подобни mероприятия с неочакван край са българи. Mи кеф ни е заедно, как кажете да обясня на някой канадец ключовата фрава, с която обикновено откриваmе събирането- айде-е-е, че в Перник вече бият жените си. Е, не става!
Това по отноШение на съботно-неделното (предиmно) битие. И с mестните ни е интересно, но пък никак не mога да интегрираm тов тукашен mоабет да хвърчт mанджи на 5-тата mинута, а десерта на 15-тата и край , един час път сmе били обикновено докато стигнеm.
После ще дописваm

Не, не помага най-общо, но не знам дали пречи, сигурно зависи. Да не говорим, че емигранти от една националност имат и склонност към автодискриминиране.  Не знам дали има 'само и единствено" общуване с българи, по мое мнение това само китайците го могат.  Българите  не сме емигрантска нация, не правим общности,нямаме нужда, усилието ни за интегриране ( и дори асимилиране) от новата култура е забележително.Човекът от примера ми се струва много странна птица.

Общуване е малко общо понятие... (то, и това, което правим в този форум, е общуване със сънародници  )
Ако човек се затваря в "гетото" на сънародниците си в чуждата страна, по-трудно ще се интегрира. Общуването само със сънародници не е и "добрата среда" за учене на чуждия език...

Но аз познавам руснаци, които предпочитат общуване със свои сънародници, а са успяващи в обществото тук 
Друг пример са ми общности, които много си помагат, което също помага за интеграцията - имах позната от бивша съветска азиатска република (напр. Казахстан, но не съм сигурна...) - дъщеря и беше приета в университет, а общността на тези имигранти редовно събират пари, за да подпомогнат подобни скъпо струващи удоволствия като следването - те просто и плащат една трета от таксата за университет! Просто пример...

Иначе тук българите са разпръснати (хем е малка страна) и не е лесно да намериш сред приятели, освен ако не търсиш (малко или много) целенасочено. Аз лично не съм го правила и най-близките ми приятелки са си местни 

Не знам дали е странна птица...Разбира се, всичко е личен избор, но си мисля, че много по-отдавна щеше да се навие да мине курса, ако нямаше тези контакти. Няма нищо лошо, че общува с българи, но стремежите му бяха, явно, повлияни.

Аз по-скоро мисля, че пътят на хората  не е равен и прав и не минаваш през точно определени знаци по него. Живял човека 7г, чувствал се е добре/или не ( не знаеш), взел следващото решение в живота си и толкоз.
Дали българите са му повлияли да не научи езика? Едва ли. Никой не го е спирал да ходи на курс вярвам, просто не е имал нужда. Сега се е появила нужда и я отговаря. Не можеш да изведеш теорема и да я докажеш, не е математика.
Ти разсъждаваш доста матрично, пострила си си поредица от 'трябва', но не важи за всички, важи само за теб.

Няма как да знаем, но най-вероятно е било обратното - известно време е имал нужда да бъде сред хора от неговата си култура, а след години - приоритетите му са били други  Т.е. не че контактите са повлияли нуждите му, а обратното 

Разказвахме си скоро разликата в методите на обучение в Америка и в България.
Детето ходи на плуване.
В Америка: Great job, David!
В България: Да въртиш главата, Давиде, да не ти завърта два шамара.
Ето на това от сърце може да се покудошиш само със сънародник. Най-малкото заради играта на думи.

По темата. Не общуването само със сънародници би било пречка. Собствените стремежи и цели са решаващи. Познавам българи, които освен на работа, други контакти с местни нямат. За добро или за лошо, изборът е техен. И доколкото успехът е релативно понятие, те са успели в професията си.
Познавам и такива, които преминаха през няколко държави, знаейки и езиците им, реализиращи се професионално. Макар и предимно контакт с местните да имаха, така и не си намериха мястото под слънцето, просто защото не умеят да бъдат щастливи.

нещо като палмира и манервата съм май аз

ни помага, ни създава проблеми мисля  подобно общуване. 

на нас определено ни липсват такъв тип контакти
единствените за мен са тук 

но съм и много скептична към напълно откъсване от действителността и заравяне в своята си общност, ако я има
човек трябва да е отворен към всички култури около себе си, да развива космополитичния си дух
иначе е просто жалко
даже всичките чужденци около теб са различни като представители на различни слоеве на обществото и общуването с тях дава различни емоции