Проблем с храненето ни!

Моят син се хранеше на ДК до навършване на 3 години. Храната в кухнята беше много вкусна. Когато навърши пределната възраст и трябваше да го отпиша от кухнята, се видях в приключение. Не искаше да яде моята храна. Започнах да му готвя по рецептите от кухнята-за щастие, техноложката на нашата ДК ги беше издала на книга. Мерех с кухненски кантар грамовете продукти-да са точно по рецептата. Стараех се всякак да докарам храната на вид и на вкус като храната в ДК-не че успявах много, де. Но колкото повече се доближаваше яденето до това в кухнята, толкова по-добър успех имах. И така..... постепенно прояде сготвените от мен неща. И до ден днешен, обаче, когато готвя специално за него, готвя по рецепта от ДК.

Аз като за начало бих му спряла сладкото от всякакво естество. Той като се наяде със сладки неща, защо мислиш, че ще иска да яде нещо друго?
Опитай да не го караш да яде на сила. Ако е гладен - ще яде. Здраво дете, на което му се предлага храна, няма да умре от глад. Вярно, сигурно ще ти се опънат нервите и ще имаш някакви притеснения от факта, че не иска да яде, но съм склонна да мисля, че това ще реши проблема.
Друг вариант е да му направиш храната интересна - в различни формички, като животни например и да свържеш храненето с някаква игра. Това е временно решение и аз лично не бих прибягнала до него, защото не ми е по вкуса да се правя на маймуна, за да яде.
И третият вариант е, че е период, който ще мине и отмине, като всичко на тази възраст.
Това го пиша от позицията на човек, чието дете се храни добре, дори доста добре. Обаче винаги съм спазвала някои правила. Първото е, че никога не съм я карала да яде, ако не иска. Не съм я карала да яде нещо, което не й е вкусно или отказва да яде с мисълта, че то е полезно и затова трябва да бъде изядено. Още си спомням, като бях малка, как ме гонеха с чаши сок от моркови и супа от спанак. И все още не хапвам морков, направо не мога да погледна морков, а от спанака ми се повдига. Не определям точни часове за хранене - яде тогава, когато се почувства гладна. Яде това, което иска в момента, включително първо десерта, после супата. Случвало се е да яде кифла с мармалад с парче сирене отгоре. Бонбони, шоколади, вафли и подобни "глупости" не давам, независимо от съжалителните погледи, които срещам тук-там.

Благодаря за отговорите, въпреки 4е се надявах 4естно казано да се вкля4ат пове4е май4ета!
Да, опитвала съм да го държа гладен, като отказва дадена храна, но това май няма особен успех, за6тото той си остава гладен и на следва6тото хранене вместо да е огладнял и да не отбира храната, той е сяка6 по-раздразнителен и пак не яде и аз се принуждавам да му направя пак картоф. пуре примерно, вместо да остане с празен стомах. Ама мисля 4е не може да яде само 3 храни които харесва-трябва по-голямо разнообразие, ама като не 6те какво да го правя!!! А колкото до сладките не6та - не му давам постоянно сладко, имах в предвид 4е знам, 4е в който и момент да види сладко веднага е готов за ядене!
И 4е когато отказва да яде дадена храна, знам 4е ако я заменя със сладко веднага 6те я изяде - няма филм от рода, 4е не е гладен, или 4е не му харесва! Но това не го правя!!!
Готвя му примерно супа топ4ета с фиде, на което казва"ССССССС" като змия, а на топ4етата пук-пук, ама и нея не я иска !
За плодове и сокове пък въоб6те не мога да го накарам да опита, 4е му ги давам пасирани в ка6ата!
Надявам се да е период наистина, ама доста продължава ве4е това.

Ами щом яде картофи, давай му картофи. Нищо няма да му стане. Просто в определен момент ще му писне да яде само това и ще поиска нещо друго.
Освен това, се опитай да правиш така, че все едно не ти прави впечатление. 2-рата година е известна като "ужасните две" или бебешки пуберитет. Проявява се по различни начини при различните деца, но в този момент те се изживяват като порастнали и се опитват да се "докажат" пред родителите. Може и това да прави с неяденето. При Виктория беше категоричен отказ да се къпе, придружен с нечовешки рев с повръщане. Отмина. Сега не мога да я извадя от водата.
Предлагай му разнообразна храна на всяко ядене, но без да го караш да я яде. Просто слагай чинията на неговото място на масата и го уведоми, че обядът е сервиран. След това седни и хапни и ти, без да го викаш, молиш или подканяш. Това с идеята, че като те види как ти и цялото семейство се храните, ще се събуди у него някакъв интерес към храната.
И не се притеснявай - детенцето е в тази възраст, в която проявява инат. Ти си тази, която трябва да се пребори с този инат, така че, да излезеш победител и без да го травмираш.
Мога да те посъветвам да си намериш книгата на Фицхю Додсън "Изкуството да бъдеш родител". Там има много полезни съвети за отглеждането на 2-годишни и различни техники за справяне с проблемите.

Слагайте го с вас на масата, като се храните. Може да му стане интересно какво ядете. Предлагай му храна на малки хапки, така, че да може сам да си я взема и дая  пъха в устата - парченца сирене, кашкавал, плод, зеленчук.
Наистина е по-добре да не яде разни залъгващи гризки, чипсове, вафли, снаксове и подобни.

Ами да те успокоя,че не само ти си в такова положение. Моето дете е по-малко,но от гледна точка на яденето ни е било мъка от както се е родил.Има и периоди в които яде ама те бързо отминават. Гледам да не ми прави впечатление ,макар че се дразня когато почне да хвърля храна по земята. Макар,че е малък се храни сам от известно време като в повечето случаи храната е пригодена за хващане с ръце.Проявява интерес към нашата храна,но в повечето случаи я ползва за играчка или храни нас.Но аз упорито продължавам да му предлагам различни храни в чинийката му и понякога дори ги изяжда. Така,че не се притеснявай ами гледай да не му обръщаш внимание.

Нека яде това, което обича. Не го насилвай. Злояди деця няма