Тогава се почувствах по - различен/на от другите...

  • 4 928
  • 56
Да, знам! Всеки е уникален и различен...
Но идеята ми е...Разкажете ситуация, в която сте се почувствали различен, нечаст от масата, не на мястото си...Например колежките ви са били клюкарки и пред вас пърхат с мигли, а зад гърба ви...не нож, ами цял комплект прибори в гърба ви. Да сте били в някоя държава, където преобладават черни и да сте били като малка атракция...и ей такива неща Laughing
Виж целия пост
# 1
Определено се почувствах много "различна" когато излязох от вкъщи по чехли,хората ме гледаха странно , а аз не можех да проумея какво не е наред  Crazy Връщах се чак от работата да се преобуя  Mr. Green Сега винаги поглеждам краката си преди да изляза! Peace
Виж целия пост
# 2
Цял живот живея с това чувство, изненадвам се приятно, ако в някой случай се слея с масите без да полагам усилия.
Тогава се успокоявам, че може би има шанс за мен в нещо да съм като другите.
Виж целия пост
# 3
Последният път беше преди няколко дни, когато ми заявиха, че нямам подходящ дрес код за детската площадка, демек не ходя с анцуг. Бях със спортна пола под коленете и ботуши на равна подметка. Майките трябвало да се обличат на площадката така, както и децата -да могат да се цапат, цитирам по памет. Не съм забелязала друг възрастен, освен мен, най без притеснения за изцапване, да стои с часове в пясъчника и да гази в локви, но явно не дрехите всъщност са проблема.
Виж целия пост
# 4
Редовно се чувствам различна. Много ми е хубаво. Ако има и някоя шокирана физиономия още по-приятно.

Сещам се сега за едно ново баровско кафе до нас, което на мен ми се пада квартално, където седнах да пия една вода по спортен комплект. На фона на другите изглеждах различно.
Особено "натоканите" мацки как ме гледаха. Crazy
Виж целия пост
# 5
Никога няма да забравя пътуването си до Камбоджа преди 4 години. Там по принцип няма много туристи, а местните се обличат еднакво - с бяла риза и тъмносиня пола или панталон и доста си приличат. Аз с моите 175 см, руса коса и шарени дрехи бях истинска атракция по улиците. Още си спомням как всички ме зяпаха Laughing

Виж целия пост
# 6
Как го подкарахме с тия дрехи Laughing. Всъщност това са най-малките различия, когато очевидно си неприемлив с нещо за някой, той всичко намира за противоестествено.
Виж целия пост
# 7
valerie   Laughing
Сещам се, като ходихме веднъж в Лозенград и аз бях една идея по - разголена отколкото трябва.
Пък то през деня почти не се виждат жени, а от тези, които минават всички със забрадки.
Как ме гледаха мъжете тогава. Имах чувството, че ще ме заплюят или ще ме замерят с камъни. Беше си неприятно чувство. Tired
Виж целия пост
# 8
Цял живот живея с това чувство, изненадвам се приятно, ако в някой случай се слея с масите без да полагам усилия.
Тогава се успокоявам, че може би има шанс за мен в нещо да съм като другите.

Мдаа..и аз съм така

Особено зле се чувствах, когато работех в големи и предимно женски държавни и административно колективи..
Като бяла врана бях постоянно.. #2gunfire
Какви погледи само срещах и усещах постоянно..бррр
Виж целия пост
# 9
Различна се почувствах, когато преди години се изгубих в Созопол... три пъти обиколих 2 улици и попадах на моряче на пост с една оварка до него - беше при изгрев слънце
Виж целия пост
# 10
Откакто се помня съм различна. Като малка ме притесняваше, сега ме радва.

Семейството ми, начина ми на живот, черната коса със много светлите очи, емиграцията накрая на света, левичарството, double-jointed съм (не знам как се превежда, нещо като жената каучук)... да продъжавам ли? Simple Smile
Виж целия пост
# 11
Не се виждам в сивото.
Виж целия пост
# 12
Маи да веднъж отидох на един голям паzар в един марокански град по къси панталонки ( не носех дълги , беше лято) после си купих глямо количество дълги от тънък памук   Wink
Виж целия пост
# 13
Онзи ден отидох в банката боса, по чехли.
Студ и после смях, ама какво да направя.
Само ги помолих да не викат бърза помощ  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 14
valerie   Laughing
Сещам се, като ходихме веднъж в Лозенград и аз бях една идея по - разголена отколкото трябва.
Пък то през деня почти не се виждат жени, а от тези, които минават всички със забрадки.
Как ме гледаха мъжете тогава. Имах чувството, че ще ме заплюят или ще ме замерят с камъни. Беше си неприятно чувство. Tired
Аз така се почувствах в Истанбул  ooooh! Embarassed
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия