Може би въпросът ми ви се струва много тъп и сигурно е. Но напоследък (из форума) непрекъснато се натъквам на реплики от рода на "днес цял ден иска на ръце". По какво познавате, че точно това иска? Питам, защото започвам да се чудя дали не пропускам нещо. 
Синът ми е на 2 месеца и от самото начало, плаче само в случай, че е гладен. Тогава нищо друго, освен шише с мляко, не го успокоява. Иначе е олимпийско спокойствие. (Вчера, например, му удариха Пентаксим и инжекцията не му направи никакво впечатление. Имаше зверски колики, но не сме го чули да каже гък.) Вълнува се основно от храна, играчки и един плюшен дявол, наречен Гяволетината. Може да го наблюдава и да му говори (издава звуци при вида му) с часове. Но никога, ама никога не е направил нещо, с което да ме накара да мисля, че това, от което има нужда, е тъкмо да го гушна.
Не, че не го гушкам! Доставя ми голямо удоволствие. Само, че май на мен повече. Ако го прегръщам, разнасям насам натам и т.н. повече от 5 мин, започва да протестира. Буквално се развиква (на мен или на който там го носи), докато не бъде оснавен на мира.
Навремето, в часовете по детсско развитие, ни обясняваха, че майчината топлина едва ли не може да замести храната. Но на моя син май не му дреме много за топлината
Много е прагматичен - ако е нахранен, сух и не го закачаме твърде много, е щастлив и се усмихва.
Та - по какво познавате, че бебетата ви искат прегръдка?
Благодаря ви!
Виж целия пост
Синът ми е на 2 месеца и от самото начало, плаче само в случай, че е гладен. Тогава нищо друго, освен шише с мляко, не го успокоява. Иначе е олимпийско спокойствие. (Вчера, например, му удариха Пентаксим и инжекцията не му направи никакво впечатление. Имаше зверски колики, но не сме го чули да каже гък.) Вълнува се основно от храна, играчки и един плюшен дявол, наречен Гяволетината. Може да го наблюдава и да му говори (издава звуци при вида му) с часове. Но никога, ама никога не е направил нещо, с което да ме накара да мисля, че това, от което има нужда, е тъкмо да го гушна.
Не, че не го гушкам! Доставя ми голямо удоволствие. Само, че май на мен повече. Ако го прегръщам, разнасям насам натам и т.н. повече от 5 мин, започва да протестира. Буквално се развиква (на мен или на който там го носи), докато не бъде оснавен на мира.
Навремето, в часовете по детсско развитие, ни обясняваха, че майчината топлина едва ли не може да замести храната. Но на моя син май не му дреме много за топлината
Много е прагматичен - ако е нахранен, сух и не го закачаме твърде много, е щастлив и се усмихва.Та - по какво познавате, че бебетата ви искат прегръдка?
Благодаря ви!
Може да иска и да го вдигнеш, но ако не му е достатъчно, явно този жест че значи другото- гушкане. 
