Налягат ли ви черни мисли?

  • 4 778
  • 76
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото? Praynig Praynig
Виж целия пост
# 1
Нали знаеш какво е казал народа:
"Да не дава господ да се случи това което си мисли майката"
И да-на мен също ми минават подобни мисли,но се опитвам да ги "гоня" веднага.
Виж целия пост
# 2
"Да не дава господ да се случи това което си мисли майката"

Когато не мога да спя през нощта ми минават през главата глупости. Опитвам се да не си мисля такива неща.
Виж целия пост
# 3
И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.
Виж целия пост
# 4
И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.
Peace и при мен е така
 опитвам се да мисля позитивно
Виж целия пост
# 5
И на мен ми се случва, но не до такава степен както ти го описваш.Хвана ли се, че почвам да мисля глупости, веднага насочвам вниманието си към нещо друго.

Да, и аз така се боря с черните мисли, ама пак се връщат. С времето все по-малко ми нахлуват в главата.
Виж целия пост
# 6
Насилвам се да НЕ мисля такива глупости, иначе подобни щуротии просто се загнездват в ума ми.  Confused Откакто гледах "Тайната" просто мноооого внимавам какво мисля.  Grinning Хареса ми изказването на една моя приятелка: "Децата ни порастват въпреки нас!"  Laughing
Виж целия пост
# 7
Спорезд мен няма майка, на която да не са и минавали такива мисли и сигурно, и като пораснат децата ни пак ще ги мислим.Но не трябва да мислим ежечасово затова, а да се радваме на всеки прекаран момент заедно, защото не знаем утре какво ни чака.Аз гледам да не мисля за лоши неща, имам чувството, че ще придизвикам съдбата.
Виж целия пост
# 8
Минават ми и още как. Опитвам се да мисля позитивно, но имам периоди, в които въображението ми натрапчиво връща най-големите ми страхове и чувствам, че колкото повече се насилвам да не мисля за това, толкова по често го правя.
Виж целия пост
# 9
Има едно правило: "сходни мисли се привличат" т.е. когато мислим ,че нещо лошо ще се случи с нас/или наши близки/ всички лоши мисли от обкръжаващия ни свят се присъединяват към нашите и обратното важи с положителните мисли.
Другото нещо е: "Една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина" т.е. когато си повтаряш че си некадърен, неспособен, за нищо не ставам, след много повтаряния на такива мисли човек започва да вярва в тях и те наистина се превръщат в реалност. Защото при негативно мислене мозъкът работи срещу самия човек а не за него. Когато човек мисли позитивно, той се чувства добре, умът му работи по-добре, намира по-добри решения и прави по-малко грешки.
Виж целия пост
# 10
В началото на бременността ми много чест ме спохождаха черни мисли и притеснения , не можех да спя добре от страх да не се случи нещо с бебчето . С течение на времето станах по-спокойна тъй като така вредях на само на себе си , а и на бебчето .
Колкото и да е трудно увадей емоциите и мислите си , защото съм сигурна че ако ти не си спокойна бебчето ти го усеща  Peace
Виж целия пост
# 11
Избягвай подобни мисли.Те няма да ти помогнат.Всяка майка са стреми да осигури най-доброто за детето си.Но това не трябва да се превръща в панически страх.
Виж целия пост
# 12
Мамчета, да ви питам дали и вие изпитвате панически страх за децата си? Мен паниката ме залива на вълни ежечасно, започва да ми се вие свят, повръща ми се, ръцете ми се разтреперват, а през главата ми минават от ужасяващи до най-невероятни картини. Нещо като нероден Петко....Така беше с баткото, така е и с бебо сега. Направо ще полудея, не мога да се отпусна и да се радвам на момента. Кажете моля Ви как се справяте ако изпитвате същото? Praynig Praynig
amal,браво че си пуснала темата ,всичко това все едно аз съм го писала. Чувствам се точно като теб, а и с баткото бях така-и той сега е на 9год. Дори не си спомням кога точно отминаха тогава тези гадни мисли.Дано и сега да не продължат дълго,че ще се побъркаме.Надявам се да се оправи вече това време,да защъкаме навън с количките,пък дано се разсеят лошите ни мисли.
Виж целия пост
# 13
Аз никога не си мисля за лоши неща, които могат да се случат с детенце. Имам си една приказка "да не дърпам дявола за опашката". Дори близки и роднини се чудят как съм толкова спокойна и не се притеснявам - е, притеснявам се, но в умерени граници. Изпадайки в паника не помагаш на детето. Между майката и детето връзката е много силна и мъничето усеща нервното напрежение. Когато те налегнат такива мисли се опитай да мислиш за някоя весела случка с децата, за последния път когато с баща им се смяхте от сърце, помечтай за деня когато децата ще са пораснали големи и уверени в себе си хора (благодарение на това, че ти си им вдъхвала смелост да откриват света и преследват мечтите си, а не си ги дърпала назад преследвана от своите страхове)
Виж целия пост
# 14
Първите дни след раждането на дъщеря ми ме налягаха едни такива мрачни мисли- дали детето диша, дали не е гладно и за това не плаче....Абе ей такива простотии.
Нормално е, хормоните играят.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия