Темата не е за и против кучетата.Имам проблем,заради което моля да ми дадете съвети.
Малката ми дъщеря е на 4г и половина.Обичаше кученцата като малка.На около тригодишна възраст едно улично куче ,без да го забележим,се промъкна отзад и я облиза по голото краче.Тя се уплаши страшно много,плака дълго и вечери наред не можеше да заспи спокойно.Преживя го.Но оттогава се страхува много от кучета.Аз винаги съм се страхувала,но съм се старала да не налагам на децата си този страх.Е,явно не успях.
Преди години живеехме в Сф,но тогава малката беше бебе.После поживяхме в Плевен.Там нямаше толкова много домашни кучета,които да се разхождат необезпокоявани из парковете.Обикновенно стопаните им ги държаха на каишка.Темата всъщност е именно за домашните кучета,а не за уличните такива.Откакто сме в Сф,вече един месец,Мими постоянно се плаши от тези животни.Често ходим на разходка в Западния парк.Там е пълно с хора,които са пуснали домашните си любимци да тичат на воля.Говоря за всякакви кучета,малки и големи.Не познавам различните породи.Детето ми никога не се пуска от ръката ми,стиска я до посиняване.Постоянно се оглежда.И забелязвам,че масово децата в парка се страхуват от кучетата.
Преди малко се върнахме от разходка в същия този парк.Имахме неприятна сценка.Вървим,Мими се оглежда като гърмян заек и ме стиска и в един момент я усещам как се напряга и стои до мен без да мърда.Обръщам се назад и виждам как едно малко куче тича право към нас.Докато се усетя то започна да скача по нея,аз я вдигнах,тя пищи,кучето скача.И отзад една възрастна жена ми казва:Не се бойте от кучето,то не хапе,само си скача.Е,омръзна ми.Съвсем възпитано и казах,че не е редно да си пуска кучето така без каишка.А тя викна :Ейй,каква майка си ти,язък,че имаш деца,направо ги съжалявам с такава майка
.Освен това ми каза,че с това мразене на кучета скоро ще остана сама без мъж и деца .Това не ми стана много ясно.Тя тръгна нагоре,продължавайки да сипе ругатни по мой адрес.
Това не е единичен случай.Една млада жена след като и направих забележка,че двете и огромни кучета тичат срещу децата и лаят по тях ми каза,че и нейните кучета както моите деца имат нужда да потичат.
Аз ли нещо съм в грешка?Искам децата ми да обичат животните,но и да се пазят от тях.Искам домашните кучета да се водят на каишки,както е редно.Или не е редно?!
Мъжът ми твърди,че не мога да променя света.Аз и не искам.Но не мога просто така да си стоя и да гледам.
Купила съм си спрей.Моля,защитниците на кучета да не ме нападат.Не бих го ползвала,освен ако живота и здравето на мен и децата ми не са в опасност.Тогава няма да се колебая.Но спрея го взех да се защитавам от уличните кучета.Домашните нали си имат стопани!?
Как се справте вие,как възпитавате децата си в това отношение?
има ли закон или наредба,на която да се опра?
На кого би трябвало да се обадя,за да се вземат мерки.?
Моля ви темата да не се превръща в бойно поле!
Виж целия пост
Малката ми дъщеря е на 4г и половина.Обичаше кученцата като малка.На около тригодишна възраст едно улично куче ,без да го забележим,се промъкна отзад и я облиза по голото краче.Тя се уплаши страшно много,плака дълго и вечери наред не можеше да заспи спокойно.Преживя го.Но оттогава се страхува много от кучета.Аз винаги съм се страхувала,но съм се старала да не налагам на децата си този страх.Е,явно не успях.
Преди години живеехме в Сф,но тогава малката беше бебе.После поживяхме в Плевен.Там нямаше толкова много домашни кучета,които да се разхождат необезпокоявани из парковете.Обикновенно стопаните им ги държаха на каишка.Темата всъщност е именно за домашните кучета,а не за уличните такива.Откакто сме в Сф,вече един месец,Мими постоянно се плаши от тези животни.Често ходим на разходка в Западния парк.Там е пълно с хора,които са пуснали домашните си любимци да тичат на воля.Говоря за всякакви кучета,малки и големи.Не познавам различните породи.Детето ми никога не се пуска от ръката ми,стиска я до посиняване.Постоянно се оглежда.И забелязвам,че масово децата в парка се страхуват от кучетата.
Преди малко се върнахме от разходка в същия този парк.Имахме неприятна сценка.Вървим,Мими се оглежда като гърмян заек и ме стиска и в един момент я усещам как се напряга и стои до мен без да мърда.Обръщам се назад и виждам как едно малко куче тича право към нас.Докато се усетя то започна да скача по нея,аз я вдигнах,тя пищи,кучето скача.И отзад една възрастна жена ми казва:Не се бойте от кучето,то не хапе,само си скача.Е,омръзна ми.Съвсем възпитано и казах,че не е редно да си пуска кучето така без каишка.А тя викна :Ейй,каква майка си ти,язък,че имаш деца,направо ги съжалявам с такава майка
.Освен това ми каза,че с това мразене на кучета скоро ще остана сама без мъж и деца .Това не ми стана много ясно.Тя тръгна нагоре,продължавайки да сипе ругатни по мой адрес.Това не е единичен случай.Една млада жена след като и направих забележка,че двете и огромни кучета тичат срещу децата и лаят по тях ми каза,че и нейните кучета както моите деца имат нужда да потичат.
Аз ли нещо съм в грешка?Искам децата ми да обичат животните,но и да се пазят от тях.Искам домашните кучета да се водят на каишки,както е редно.Или не е редно?!
Мъжът ми твърди,че не мога да променя света.Аз и не искам.Но не мога просто така да си стоя и да гледам.
Купила съм си спрей.Моля,защитниците на кучета да не ме нападат.Не бих го ползвала,освен ако живота и здравето на мен и децата ми не са в опасност.Тогава няма да се колебая.Но спрея го взех да се защитавам от уличните кучета.Домашните нали си имат стопани!?
Как се справте вие,как възпитавате децата си в това отношение?
има ли закон или наредба,на която да се опра?
На кого би трябвало да се обадя,за да се вземат мерки.?
Моля ви темата да не се превръща в бойно поле!
Стопанката не реагира на постоянните ми забележки,че кучето трябва да е с нашийник и ,че 3 годишното ми момченце се стресира.Има ли закон на който да се опра. 