Защо кърмите?

  • 2 898
  • 74
Не приемайте въпроса ми твърде буквално, искам да знам каква е била първата ви асоциация с кърменето... Първият спомен, първият стимул? За да бъда още по-ясна ще кажа за себе си...

Когато чуя думата кърмене си спомням как като малка, може би около 4-5 годишна, отиваме на съседката ни тогава, с майка ми на гости. Тя има бебе и аз страшно се вълнувам. За първи път ще видя истинско бебе - не кукла. Влизаме в спалнята на леля Пепа, светлината е приглушена от нощната лампа, мирише някак странно и опияняващо на чистичко, на сапунените балончета, които съм правила следобед. Леля Пепа е гушнала едно малко полуголо човече, което се храни от гърдата й. Косата й пада тежко върху слабите й рамене, а светлината проблясва  щастливо в очите й. Сигурно е била изморена, изнервена... може би и зърната са я боляли (това, което сме изпитвали всички), но аз съм запечатала в съзнанието си Щастието й... и може би аромата му, който е витаел в стаята...  Flutter
Виж целия пост
# 1
За мен кърменето, освен това, че е най-полезното нещо за моето бебче, е начин малко или много да се докажа на близките си. Аз съм на 20 години и никой не вярваше, че ще кърмя, а и нито майка ми,нито  "свекърва" (нямам брак още) ми са били големи кърмачки... да не кажем хич.. Просто ми трябваше нещо, което да  покаже на всички, че аз не просто раждам това дете, защото не искам да правя аборт, въпреки че съм млада и студентка и неомъжена... исках да им докажа, че наистина съм искала и обичам това дете, че съм готова да се посветя на него. Това е моя мотив. А безусловната любов беше мотивация да се справя със всички трудности! до кога ще продължа незнам, но съм доволна от постигнатото до момента. за мен това си е наистина постижение, въпреки че трябва да е нещо което се случва съвсем естествено.  Mr. Green
Виж целия пост
# 2
Здрасти Стели Wink
Аз определено нямам някакъв запечатан спомен в съзнанието си свързан с кърменето. Спомням си обаче как сестра ми ставаше нощно време и правеше мляко на племенника ми в далечната 1988г, когато нямаше почти никакво сухо мляко и за да стане гладко трябваше да го минава през цедка. #Crazy
С голямата ми дъщеря кърмих не повече от 2месеца с много усилия, бях студентка, пътувах, незнаех нищо за съхранението на кърма, бях супер уморена от ученето и изпитите, не исках да прекъсвам и така всичко това стана за сметка на дъщеря ми. Добре че поне сега е здрава и няма алергии, че е гледана баш по старата схема /захранена на 45 дни със сок Embarassed/

И сега като се роди малкото човече и като ми го дадоха и като го видях как засука от първата секунда на гърдата, все едно само това е правил си казах , че ще направя всичко възможно за да кърмя. Добре, че получих подкрепата на съпруга ми, защото на педиатър не попаднах  Sad И благодарение на форума кърмя успешно...
Виж целия пост
# 3
Кърмих,защото знам,че това е най-добрата  храна за бебето.Исках да кърмя 6 месеца,но успях само 3.Няма хубави спомени от кърменето.Второто изобщо не искам да го кърмя,но ще го направя,колкото и усилия да трябва да положа.Не мисля да лиша детето от това,поне първите 3 месеца. Peace
Виж целия пост
# 4
За мен това си беше най-естествения начин детето ми да се храни. За жалост ми костваше невероятно усилие да кърмя, но не съжалявам и за тия 4 месеца стаж като кърмачка, които набрах.
Надявам се следващото дете, живот и здраве да мога поне колкото батко му да го кърмя!  Hug
Виж целия пост
# 5
Още като разбрах 4е съм бременна исках да родя нормално и да кърмя детето си.За мен това е нещо прекрасно-да я наблюдавам как се храни с най доброто което мога да и предложа,как се успокоява,изобщо да виждам как се наслаждава на млякото(особено като се омаже с кърма по устата се сещам за баща ми как ми казваше "още млякото и по устата...........".)
Най-удивителното нещо! Peace
Виж целия пост
# 6
Като майка на второ дете, естествено знам предимствата на кърменето и въпреки това не бих го използвала като критерий: ако кърмя, значи съм "добра" майка, ако не кърмя-"лоша" и трябва да бъда порицана. Според мен опира до личен избор и до желание. Аз самата не подходих към кърменето с кой знае какви амбиции, бях си определила "оптимален срок" за кърмене 6 месеца и през тези 6 мес. правех всичко необходимо, за да поддържам лактацията си и да успея. Сега, когато малкото е на почти 7 мес. и съм изпълнила "плана" Laughing, продължавам да кърмя, защото с времето се пристрастих към кърменето, към контакта, който то ми дава с дъщеря ми; начина, по който съм й нужна Blush. Никой не ме окуражава или разубеждава в тази насока, не доказвам нищо, просто моментът, в който я взема на ръце и се притисне в мен е ....не може да се опише; тогава си създаваме с Мари наша малка вселена и сме си самодостатъчни Wink
Виж целия пост
# 7
Смятам че всяка майка иска най - доброто за нейното дете - и това във случая е кърменето.А моментите с маничето са незаменими-защото освен храна му давам и цяла колекция от емоции Hug
Виж целия пост
# 8
И за мен кърменето си вървеше естествено с раждането, но го имаше и моментът на самодоказването - бях решила, че ще кърмя повече от майка ми. И даже с тези 40 дена кърмене, които реализирах с първото ми дете, пак бях кърмила двойно повече от нея Mr. Green Кърменето тогава си тръгна толкова естествено и толкова добре... още ме е яд като се сетя как се провали Twisted Evil
С дребната вече исках да докажа на всички, че мога и знам как - и добре, че имах тази нагласа и навсякъде бях разгласила как ще си кърмя детето докато двете искаме, защото иначе сигурно нямаше да издържа първия месец с болките и раните Embarassed
Нямам спомен кога за първи път съм виждала да се кърми бебе... спомням си вуйна ми, когато братовчед ми беше съвсем малък (бил е сигурно на месец и нещо), аз съм била на 12 години. Кърменето на бебето не ми правеше впечатление - явно ми се е виждало съвсем нормално и незаслужаващо внимание, не ме учудваше, че кърми, макар че повече шишета бях виждала - спомням си много повече завистта, която изпитвах, че тя си има бебе и исках и аз Heart Eyes
Така че не съм имала някаква особена мотивация - просто раждаш=кърмиш, нещата така си вървят. Чак втория път вече бях яко надъхана и знаех защо всъщност го правя и че наистина има разлика.
Останалото е история, дет` се вика Mr. Green
Виж целия пост
# 9
Кърмя, защото е по-добре за детето. Иначе не ми носи удоволствие - само болка (два пъти ми смъкна цялата кожа на зърната). Започнах да й казвам "звездичка", защото като ме захапе и виждам звезди по сред бял ден. Предпочитам още 5 пъти да родя (нормално раждах, без упойки), отколкото да кърмя. Полудявам от това непрекъснато течене на кърма, чувствам се като някаква крава. И на всичкото отгоре една диета не мога да направя, а имам 9 кила от преди да забременея. Ами това е. Правя го единствено и само заради детето.
Виж целия пост
# 10
Аз отдавна вече не кърмя,защото детето ми е на три годинки.Но 9месеца е бил на кърма.Смятах,че кърмата е най-важното нещо,което можех да му дам,затова и съм се цедяла денонощно 9 месеца,т.к.не можех да го кърмя направо от гърдата.
Виж целия пост
# 11
Никога не съм си задавала този въпрос..
По-скоро съм се питала "Защо НЕ кърмят Rolling Eyes" .. може би защото за повечето това е просто начин на хранене..
Виж целия пост
# 12
Преди да родя исках да кърмя защото кърмата е най-добрата храна за бебето. После установих че много ме мързи да се занимавам с добавки - да мия шишета, да стерилизирам, камо ли пък през нощта. Да стана и 15 мин да правя АМ, а бебето да си реве през това време! И после още толкова приспиване, щото тя е максимално раздразнена! В началото дохранвах, защото педи беше решила че коликите на малката са недохранване, въпреки че тя си наддаваше в нормите. После ме хвана мързела, започнах да давам на поискване, спрях добавките и се оказа че кърмата и стига. И сега съм много доволна - детето се развива добре, а аз си слабея, почти си върнах килограмите от преди раждането (бях качила 28кг). Така че - кърменето е далавера и за двете ни  Laughing
Виж целия пост
# 13
Аз понеже съм мързелива и практична кърмя защото е по-лесно!
Не стерилизираш шишета.
Не даваш купища пари за млека, пък после и да ставаш по нощите да ги бъркаш...
Не следиш режими.
Млякото е винаги прясно, с подходящата температура и общо взето ясен състав.

Освен това, немога да откажа да дребосъка, като виждам с каква страст и наслада търси в кърмата не само храна, но и спасение от: жаждата, умората, страха, болката, скуката (и така вече 18 месеца към днешна дата).
 Wink
Виж целия пост
# 14
Още като бях бременна си казах че ще кърмя каквото и да ми коства,а доста се потрудих за да я кърмя-имах кърма, но бебка не беше при мен и това цедене.. Cry, но аз упорита Laughing Вече сме на 4 месеца изцяло на кърма и ми доставя огромно удоволствие когато бебка се гушне в мен. Чакам с нетърпение тези наши мигове и се наслаждавам напълно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия