Здравейте мили дами!
Ще ви опиша една историйка,в която аз съм от главните герои,но някакси съм объркана и ме спохождат едни странни,променливи чувства,честно казано и аз сама не мога да се разбера.
След омъжването ми/преди 5год./със съпругът ми се настанихме да живеем при свекървата.Роди ни се син.Тя ми е помагала страшно много.Жената е прелестна,само хубави неща мога да говоря за нея.
Там живяхме до миналото лято.Наложи се да се преместим при мойте родители/по причини-здравословни,касаещи свекървата/.Тогава при свекърва ми се настани моята зълва с приятеля си.Възнамерявахме тази пролет да се върнем в старото жилище/при свекървата/.Та до днес-зълвата,с която много се уважаваме,е бременна.Т.е.предстои раждане,гледане и е удачно те да останат там,за да има кой да помага.Т.е. нашето връщане обратно оптада.Между другото имаме наше собствено жилища,на което предстои основен ремонт и евентуално нанасяне в някой момент.Та оттук тръгва моето странно усещане.....Вместо да мисля кога да започнем ремонт,да се интересувам от мебели и т.н ,аз някакси ми е тъжно и мъчно,че няма да можем да се върнем в нашето младоженско жилище,липсва ми този дом,липсва ми нейната компания....Чудя си дали животът ми някакси се е объркал от този съвместен начин на живот с родители и сега ме е страх да се откъсна,да живея сама със семейството си...Но пък си мисля нали цял живот това мечтаех да съм сама със съпругът ми и с детенце,в наше собствено жилище.Та в този ред на мисли ,споделете -има ли мами в мойто откачено състояние или просто аз съм някакъв странен,незнаещ какво точно желае екземпляр.Но е факт-онзи дом ми липсва...
Благодаря
Виж целия пост
Ще ви опиша една историйка,в която аз съм от главните герои,но някакси съм объркана и ме спохождат едни странни,променливи чувства,честно казано и аз сама не мога да се разбера.
След омъжването ми/преди 5год./със съпругът ми се настанихме да живеем при свекървата.Роди ни се син.Тя ми е помагала страшно много.Жената е прелестна,само хубави неща мога да говоря за нея.
Там живяхме до миналото лято.Наложи се да се преместим при мойте родители/по причини-здравословни,касаещи свекървата/.Тогава при свекърва ми се настани моята зълва с приятеля си.Възнамерявахме тази пролет да се върнем в старото жилище/при свекървата/.Та до днес-зълвата,с която много се уважаваме,е бременна.Т.е.предстои раждане,гледане и е удачно те да останат там,за да има кой да помага.Т.е. нашето връщане обратно оптада.Между другото имаме наше собствено жилища,на което предстои основен ремонт и евентуално нанасяне в някой момент.Та оттук тръгва моето странно усещане.....Вместо да мисля кога да започнем ремонт,да се интересувам от мебели и т.н ,аз някакси ми е тъжно и мъчно,че няма да можем да се върнем в нашето младоженско жилище,липсва ми този дом,липсва ми нейната компания....Чудя си дали животът ми някакси се е объркал от този съвместен начин на живот с родители и сега ме е страх да се откъсна,да живея сама със семейството си...Но пък си мисля нали цял живот това мечтаех да съм сама със съпругът ми и с детенце,в наше собствено жилище.Та в този ред на мисли ,споделете -има ли мами в мойто откачено състояние или просто аз съм някакъв странен,незнаещ какво точно желае екземпляр.Но е факт-онзи дом ми липсва...
Благодаря
колкото и добра да е свекърва ти и да се обичате,не разбирам..