С приятелките ми мила, мъжете или гаджетата им като й кажат "здрасти", се крие зад гърба ми. Не говори с колегите ми, когато дойде на работата ми. Крие се под бюрото, ако я заговорят нещо. Въобще с всичко, що е с панталон, се държи така - изключение са само баща й, вуйчо й и дядовците, макар че и с тях е леко дистанцирана в сравнение с бабите.
Разпитвах някой да я е наскърбил, обидил - не, пък и не виждам кога; с нея непрекъснато има хора и тези хора обичайно са жени - учителки в детската, бавачка, учителка по балет или ние с баща й. Тя се държи така с всички мъже, особено ако ги вижда за пръв път, но се случва и след година познанство, междувременно сме се виждали с хората, те са й носили подаръци и т.н.
Чудя се какво да я правя, мислех, че е дребно и ще мине от само себе си, ама нещо не минава, не знам що. Като я питам защо прави така - "ами не знам". Срамувала се.