вашите деца изпадат ли в "истерии" когато не е на тяхното

  • 8 812
  • 104
По принцип е добричка и весела,не и се караме или да я шамарим,но ако нещо не стане на нейната започва да се тръшка и реве и накрая толкова се прехласва че въобще не чува какво и се говори.Това особено често става като сме навън.Последният път бяхме в кауфланд количката беше пълна и тя реши че иска да влезе при самите продукти вътре в количката.Започна се такова тръшкане,орева целия магазин,предложих шоколадово яйце да я взема ,но нищо не помогна .Вашите деца тръшкат ли се така и как се справяте,особено на обществени места. Sad
Виж целия пост
# 1
Не. Случвало се е да се разреве за нещо, но в никакъв случай да истерясва. А и когато го направи е достатъчно баща му просто да повиши тон и плачът престава моментално.
Виж целия пост
# 2
Точно между 2 и 3 г. е този ужасен период на тръшкането. Честно казано, понякога така ми е прекипявало, че съм се фръцвала насред пътя и съм ги оставяла да реват на улицата. Изключително бързо се опомняха и ме настигаха меки като памук.
Виж целия пост
# 3
И с двамата ми сина се е случвало , малкия дори още от време на време го прави , но все по-рядко. Май е "нормално" на 2-3 г. тези изпълнения. Говоря , обяснявам  но няма резултат.
Виж целия пост
# 4
При мен средната беше така- и всеки път с различен номер-но както и по горе са казали  с времето минава.Аз се правях като сеправих,че не забелязвам и така след малко тя самата спираше.
Виж целия пост
# 5
И на мен ми се е случвало към 2г. и нещо , оставях го да се тръшка 2-3 пъти без да обръщам внимание като премине кризата и се успокои му обяснявах че като прави така не ми харесва и след време разбра ,че не минават тези номера и престана.
Виждала съм майки на улицата които прескачат тръшкащото дете, даже в кално време и продължават по пътя си(разбира се на безопасно място) и детето като види че майка му спокойно си заминава и не му обръща внимание я догонва и се успокоява веднага. Това е правилно според мен. Непременно след това трябва да се поговори с детето спокойно за да разбере,че така не трябва да прави и че не се постигат нещата с такова държание.
От доста време нямаме такива кризи и това не ни се е случвало ,защото разбира кото му говоря много по добре и се разбираме чудесно.
Виж целия пост
# 6
Моите не са се тръшкали, но сърце няма да ми даде да оставя тръшкащото си дете и да го подмина. По-скоро ще го хвана и ще го изнеса от магазина, но няма да го изоставям. И изобщо не мога да разбера каква е тази мода напоследък да се игноринат децата, когато плачат, тръшкат се или изобщо правят неща, които не се харесват на възрастните. На вас харесва ли ви да ви игнорират?
Виж целия пост
# 7
Моите не са се тръшкали, но сърце няма да ми даде да оставя тръшкащото си дете и да го подмина. По-скоро ще го хвана и ще го изнеса от магазина, но няма да го изоставям. И изобщо не мога да разбера каква е тази мода напоследък да се игноринат децата, когато плачат, тръшкат се или изобщо правят неща, които не се харесват на възрастните. На вас харесва ли ви да ви игнорират?
[/quote
Точно защото не са се тръшкали децата ти не знаеш за какво става въпрос!На мен никак не ми е приятно да не му обръщам внимание на детето като се тръшка,но то въобще не чува нищо какво му се казва като изпадне в това състояние.И слава богу все по-рядко е вече това.
Виж целия пост
# 8
Хващаш го и го гушкаш и така си излизате от въпросното място.
Не приемам за аргумент това, че не зная какво е.
Виж целия пост
# 9
Големите не си спомням да са имали някакви такива изпълнения (по-вероятно е вече да съм забравила, все пак отдавна бяха на по 2), но малкият от както стана на 2 много се тръшка. Чак в истерия не е изпадал, но примерно скача с два крака, крещи или пък ляга на земята и рита. Слава Богу не го е правил досега навън. Вярвам че ще го израсте. Реагирам обикновено с отвличане на вниманието - често успявам, но ако е много уморен, не става.  Чакам да порасне още малко и мисля че ще му мине. Ако ми се случи навън ще постъпя като Andariel - гушвам и изнасям.
Виж целия пост
# 10
Хващаш го и го гушкаш и така си излизате от въпросното място.
Не приемам за аргумент това, че не зная какво е.

А ти деца имаш ли newsm78Защото ако  имаш  сигурно знаеш че децата не се вадят под индиго-всяко дете си е различно,и за да се стигне до игнориране значи,че майката е опитала всички възможни методи Peace
Виж целия пост
# 11
Деца имам. Зная, че всяко дете е различно. Но и игнорирането не е начин за справяне със ситуацията.
Зная, че когато човек бива игнориран, а той и без това е разстроен от нещо става още по-разстроен, започва да се чувства още по-зле и не може да сдържа емоциите си. Не сте ли виждали какво става с възрастни хора, когато някой ги игнорира? Направо могат да подивеят или да изпаднат в ярост.
Виж целия пост
# 12
Добре- ето ти следната ситуация/една от многото/ на центъра на Варна сме в разгара на туристи4еският сезон-детенцето иска бонбони-купих и ,но тя нещо се ядоса-захвърли ги на земята ,хвърли се и тя и запо4на да рита и крещи-събрахме цяла група от разли4ни националности-опитах се да я взема-тя се върти и  не дава и продължава да крещи,до момента в който тръгнах и я оставих-е постоя и порева още малко и стана и тръгна след мен-мирна ,тиха и кротка
Виж целия пост
# 13
Да.
И оправянето е по два основни начина: или я оставям на мястото, където е решила да истерясва или я вдигам и я изнасям. Това зависи от ситуацията: примерно ако на 20 метра от вкъщи реши да се тръшне на земята и да се разреве, че не иска да се прибира аз я оставям и си отключвам вратата. Точно след 20 секунди и тя е вътре. Ако в магазин се тръшне и започне да пищи , че иска нещо  - вдигам я, изнасям я и и обяснявам, че ако до 5 секунди не престане не само, че ще бъде оставена на място, но и ще остане гладна (при нея храната е от първостепенно и постоянно значение, добре, че не и личи пу-пу)
Виж целия пост
# 14
Моите не са се тръшкали, но сърце няма да ми даде да оставя тръшкащото си дете и да го подмина. По-скоро ще го хвана и ще го изнеса от магазина, но няма да го изоставям. И изобщо не мога да разбера каква е тази мода напоследък да се игноринат децата, когато плачат, тръшкат се или изобщо правят неща, които не се харесват на възрастните. На вас харесва ли ви да ви игнорират?

В такава ситуация не съм в състояние да го гушна - рита, опъва се и не мога да го удържа - пробвала съм и в къщи на спокойствие - т.нар. силна прегръдка, и на вън... - не става.
Варианта с обяснението - всички знаем, че нищо не чуват, така че и това отпада за по-късно.
Ако сме навън и някой доброжелател се опита да ми направи услуга и да го заговори и успокои, настава 3 световна.
Ако го подмина и оставя - престава и идва при мен сам и вече можем да говорим спокойно. Peace
Напоследък драстично намаляха случаите на тръшкане - само когато е изморен, гладен и т.н.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия