Пиша във форума много и много хора ме познават.
Затова пиша под прикритие!
С приятеля ми сме от две години заедно.В началото всичко беше супер.Допуснах го в живота си за да забравя мъката по голямата си любов,с която се разделих.Някак неусетно стана.В стремежа си да избягам от болката по раздялата вече бях допуснала той да ми влезе в живота като утеха.Оценявам го като грешка към днешна дата но не съжалявам за нищо.
В началото обяснявах,че не искам връзка,че нямам какво да му дам,ревях нон стоп за бившия но нищо не помагаше.С времето започнах да се влюбвам в него,да виждам колко е мил,отговорен,красив,колкото много ме глези,колко много е влюбен в мен.Нанесе се вкъщи още на първата седмица тъй като живех сама , в нов дом и ми беше адски криво.Та така до ден днешен.
Първата година всичко беше цветя и рози.Много респект,много уважение,много пеперуди в стомаха.Толкова много бях наранила бившия си с раздялата по моя инициатива,че си казах тогава,че никога повече няма да се разделя....С родителите му се познаваме от самото начало на връзката,баща му ни помага да оправим моя апартамент, ходим в тях редовно,много мили и готини хора,много ме уважават,дават всичко за мен и за нас....Вече сякаш толкова са свикнали с мисълта,че сме едно цяло,че тръпки ме побиват ако се разделим как ще го приемат....
Напоследък осъзнавам,че това не е човека за мен,май....Причини много.Но защо ли да ги казвам,след като осъзнавам,че НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА...а,какво по-голямо доказателство от това,че краят е дошъл?......
Не знам как да постъпя.Какво да направя.Гадно ми е,много ми е гадно,че трябва да нараня още един човек....,който допуснах в живота си.Той почти не подозира за моите терзания.Не очаквам да му сервирам подобно нещо.А техните още по малко....Много ми е гузно.Не знам как да му го кажа,какво да кажа,така,че да не го нараня някак си, как ще се погледне на тази раздяла от техните....изобщо много държа на тях и не искам да им причинявам такава болка....
Наясно съм,че ако не го направя сега, то ние рано или късно ще се разделим.....Но...сърцето не ми дава да причиня това....
Помагайте!!!!!
Виж целия пост
Затова пиша под прикритие!
С приятеля ми сме от две години заедно.В началото всичко беше супер.Допуснах го в живота си за да забравя мъката по голямата си любов,с която се разделих.Някак неусетно стана.В стремежа си да избягам от болката по раздялата вече бях допуснала той да ми влезе в живота като утеха.Оценявам го като грешка към днешна дата но не съжалявам за нищо.
В началото обяснявах,че не искам връзка,че нямам какво да му дам,ревях нон стоп за бившия но нищо не помагаше.С времето започнах да се влюбвам в него,да виждам колко е мил,отговорен,красив,колкото много ме глези,колко много е влюбен в мен.Нанесе се вкъщи още на първата седмица тъй като живех сама , в нов дом и ми беше адски криво.Та така до ден днешен.
Първата година всичко беше цветя и рози.Много респект,много уважение,много пеперуди в стомаха.Толкова много бях наранила бившия си с раздялата по моя инициатива,че си казах тогава,че никога повече няма да се разделя....С родителите му се познаваме от самото начало на връзката,баща му ни помага да оправим моя апартамент, ходим в тях редовно,много мили и готини хора,много ме уважават,дават всичко за мен и за нас....Вече сякаш толкова са свикнали с мисълта,че сме едно цяло,че тръпки ме побиват ако се разделим как ще го приемат....
Напоследък осъзнавам,че това не е човека за мен,май....Причини много.Но защо ли да ги казвам,след като осъзнавам,че НЕ СЪМ ЩАСТЛИВА...а,какво по-голямо доказателство от това,че краят е дошъл?......
Не знам как да постъпя.Какво да направя.Гадно ми е,много ми е гадно,че трябва да нараня още един човек....,който допуснах в живота си.Той почти не подозира за моите терзания.Не очаквам да му сервирам подобно нещо.А техните още по малко....Много ми е гузно.Не знам как да му го кажа,какво да кажа,така,че да не го нараня някак си, как ще се погледне на тази раздяла от техните....изобщо много държа на тях и не искам да им причинявам такава болка....
Наясно съм,че ако не го направя сега, то ние рано или късно ще се разделим.....Но...сърцето не ми дава да причиня това....
Помагайте!!!!!
). 
) 
