Истинското АЗ!

Публикувана: 20 март 2009, 01:01 ч.
Последно мнение: 3 май 2009, 12:59 ч.

3 031
41

20 март 2009, 01:01 ч.

Кой съм аз, какъв съм? Добър или лош?

Сигурно на всички ни се е случвало да си задаваме подобни въпроси.
Но има хора, които сякаш на някакъв етап от живота си са изградили конкретен образ за себе си и се стараят по всякякъв начин да го поддържат. Може би с течение на годините успяват да се убедят, че те са точно този образ, който искат да бъдат, но... дали са истински?
Срещали ли сте такива хора? Какво ви е отношението към тях?
Случвало ли ви се е да бъдете заблудени от образа, който представят пред вас и обществото и после да се почувствате излъгани?

Виж целия пост

А

Анонимен

# 1 20 март 2009, 01:51 ч.

Ами ,в интерес на истината досега само три пъти съм се лъгала в преценката си хора.Явно са били доста добри артисти.
Падам си малко психолог-аматьор,нещо като хоби ми е да определям хората ...като характери.
А колкото до мен...всеки има изградена някаква представа за себе си,мисля,че моята се припокрива с тази на околните.

Виж целия пост

M

# 2 20 март 2009, 07:34 ч.

Ми на мен това ми е специалността..))
Да създавам образи и истории..
От дълго време работя в среда, където нищо не е такова, каквото изглежда..
"Обръгнала" съм.. Laughing

Laughing

Мисля, че безпогрешно различавам естествените и истинските хора..
Останалите - не им обръщам внимание, както и не се сближавам особено с тях..

Добрата новина е, че и там, където най-малко очакваш, може да те изненадат и да срещнеш уникално свестни и искрени хора..Така че - особено много ценя такива хора..
Радвам се също, че отдавна премина периода, в който и аз играех, за да се наложа..

Виж целия пост

Ентусиаст

# 3 20 март 2009, 08:12 ч.

Истинското "Аз" е видимо само за притежателя си.
Какво ще покаже на околните е въпрос на личен избор.

Виж целия пост

Потребител

# 4 20 март 2009, 08:17 ч.

Аз лично винаги съм си мислила, че много добре разгадавам хората...
По ирония на съдбата обаче много късно се светнах за истинското аз на няколко човека.
Което ми струваше много.
Но пък човек се учи докато е жив Naughty

Naughty

Виж целия пост

Редовен потребител

# 5 20 март 2009, 08:40 ч.

знаеш за 7-те стени и 5-те лица ....
срещал съм такива хора, вярват си и няма лошо в това.
само те си знаят какво им струва да се натикат в другото си аз, като не е задължително да им носи неудовлетвореност.
може и да са доволни от резултата. какво по-хубаво ако е от лошо към добро ....

Виж целия пост

Потребител

# 6 20 март 2009, 08:41 ч.

Отговарям с цитат по памет от една от любимите ми книги:
"Всеки човек е добър или лош, зависи от това на коя страница ще отвориш живота му и какво ще пискаш от него".
Мисля, че има много истина в тези думи.

А иначе, да, случвало ми се е да се разочаровам от хора, за чиято човечност и принципност съм имала фалшива представа. Така с годините трупам все повече огорчения, ставам все по-мнителна и внимателна към хората, но и придобивам сетивност, с която да усещам фалша и неистинските добродетели, които много хора си приписват и се стремят да демонстрират, а всъщност не притежават.

Виж целия пост

A

# 7 20 март 2009, 08:49 ч.

И аз да цитирам по памет японска поговорка, но вече не си спомням от коя книга: Човек има девет лица за пред хората, три за пред роднините и едно за пред себе си, или нещо в този смисъл беше. Общо взето е вярно.
Дали съм се разочаровала от хора - ами да, но не го вземам вече много навътре. С такъв характер съм, че в началото гледам с пълно доверие на всекиго, а после виждам, че не всички са го заслужавали. Такива са нещата от живота, аккво да се прави.

Виж целия пост

# 8 20 март 2009, 08:53 ч.

що се отнася до мен самата, все още съм на етап самоопознаване. все още ми се случва да изненадам сама себе си понякога. за щастие, обикновено се изненадвам приятно. чрез самоопознаване се опитвам да добивам реална представа за себе си. за доста неща престанах да се заблуждавам. отдавна не полагам усилия да изглеждам "еди си как" в очите на другите - просто осъзнах, че и без да играя съм си достатъчно добра, че да бъда обичана и ценена от когото е нужно.
що се отнася до сругите хора, дразня се от такива, които се стараят да изградят пред мен изкуствен образ и в повечето случаи ги надушвам. такъв човек няма да чуе от мен, че не одобрявам това, което прави. но никога няма да ми стане близък. учудващо е колко не ми пука за такива хора... просто не ги приемам на сериозно.

Виж целия пост

# 9 20 март 2009, 08:55 ч.

Цитат на: argun в пт, 20 мар 2009, 08:49

С такъв характер съм, че в началото гледам с пълно доверие на всекиго, а после виждам, че не всички са го заслужавали.

това също е и моята стратегия на непредубеденост. мразя предразсъдъци и според мен всеки заслужава кредит на доверие.

Виж целия пост

# 10 20 март 2009, 09:05 ч.

Цитат

Случвало ли ви се е да бъдете заблудени от образа, който представят пред вас и обществото и после да се почувствате излъгани?

Не, не ми се е случвало. За да се разочаровам от някого, трябва да съм била в доста близки отношения, далечните такива, не ме разочароват, нямам очаквания от тях.
А щом е близък, значи съм го усетила и съм го допуснала до себе си. Дали имам силна интуиция или пък съм късметлийка не знам, но подобни разочарования нямам.
Освен това не съм на мнение, че човек е длъжен да се разкрива пред околните напълно, за да може да се каже за него че е истински. Това, че на повечето хора край мен съм показала малка част от мен, а на двама трима само повече, прави ли ме фалшива?
А и има хора, които каквото и да им показваш, те виждат само това, което искат да видят и после се разочароват.
До сега в лицето никой не ми е заявявал "ти много ме разочарова". Може и да не е посмял да ми го каже. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

L

Пристрастен

# 11 20 март 2009, 09:42 ч.

Всеки носи маска. Това е моето мнение. Една маска в къщи, друга на работа, трета на раздумка с приятели и така нататък. Познавам хора, които си вярват, че маските, които са наденали, са им личната кожа... и си вярват....отстрани е смешно. Но пък къде го пише, че човек непременно има верен, кристално ясен поглед за себе си!? Виж, когато опитът е целенасочен, мисля, че го усещам....Фалшът отвращава. Той се усеща във всичко. Естественото привлича с простотата си и липсата на претенции...
Не съм застрахована и аз, нищо че в момента така го разбирам. Моментно просветление.

Виж целия пост

K

# 12 20 март 2009, 09:52 ч.

Интересна тема.
Да, много пъти съм се разочаровала, но причината е била в моите очаквания. Сега нямам очаквания от никого, опитвам се да приема хората такива каквито са- ако ми допаднат се сближавам, ако не-дистанция. За себе си, мисля, че винаги ще съм в процес на самоопознаване, от дете съм така и сега... Преди се чувствах длъжна да показвам определен образ, сега вече не, както и каквото преценя показвам според ситуация и хора. Дали съм истинска- мисля, че да, просто не умея да играя, винаги личи на всички и това не ми харесва, но не е задължително да се разкривам на всеки и всичко.

Виж целия пост

T

# 13 20 март 2009, 10:00 ч.

Да, оставала съм раочарована. За последно-разочаровах се от човек, който си е изградил определен положителен образ тук, по-точно в Благотворителния форум-образ, който лесно се поддържа от разстояние и с кратки визити "на живо" с други съфорумки. Но когато по-дълго работих и опознах тази персона, не само се разочаровах по чисто човешки начин, но и се отвратих от хитростта и лицемерието и.
За себе си-да, слагала съм маски, когато това е имало отношение към бизнеса ми, вероятно и занапред ще ми се налага да го правя. В отношенията с близки и роднини-гледам да съм си максимално "аз".

Виж целия пост

M

# 14 20 март 2009, 10:07 ч.

Всички сме си истински и истинско АЗ, постоянно. Различните хора провокират различни неща/лица в нас, но това не означава, че тези лица са "маски" или че са фалшиви. Различни проявления са. Никой не е идеалният злодей или светец. Вижда ми се нетактично да размишлявам на кого какво било "истинското" лице и на какво се "прави". На мен винаги ми е било неприятно да се опитват насилствено да ми прекрачват границите в опит да вадят някакво очаквано "истинско" аз. Щом дадена граница/проявление съществува, значи това е правилното за дадения момент за дадения човек и на никой не му е работа да бърника и оценя истинността.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Важна ли е религията в отношенията на двама души

4 324
121

Лични и семейни отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

182 050
5 501

Лични и семейни отношения

Искам само истината , как ?

1 435
53

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.