Има ли разлика м/у това да "кажеш" нещо и да "обещаеш" нещо?

Айде сега, мъжки оправдания!  Разбира се, че няма разлика.
Ама този твоят, голям хитрец се извъдил...... същият като моя. Добре, че все още не ти е изтърсил: "Ама аз виновен ли съм, че винаги съм прав, кажи?" Щото при мен тази песен върви напоследък.

Каква ти разлика, няма такава. Моят мъж не се е сещал до сега да се измъква с такъв довод. 

Ама, че интересно. Бях сигурна, че според теб я има разликата, а не според мъжа ти. Егати и мъжа, нещо мъжка дума, това онова..  я да го сриташ по гъза леко.

Има, има.  

Обещанието е свързано с конкретизиране на момента, в който ще се извърши на действието.

Иначе "ще"-то го разбирай като: "Ще ти купя колело, ама друг път".

Има разлика. Но между казване и казване има разлика, както и между обещаване и обещаване има разлика. Когато налице има добро намерение нещо да се свърши, си личи. Когато някой не държи на думата си обаче, все едно е дали го е казал или обещал, тогава наистина няма разлика.

Да бе, да. Моят мъж редовно обещава, че ще свърши нещо, което не му е изгодно "някой слънчев ден". И той конкретизира, какво. 
За мен няма разлика. Дадената дума си е дадена дума, на високопарни обещания и клетви не вярвам.

Има естествено! Казването и обещаването не е като даването. Припомнете си от "дамата" от аватара ми и ще разберете че е така.
 

Е, това ще го въведа на въоръжение, и ще наблюдавам изражението на Вълчицата.
Няма разлика. Към съпругата иди дойди, но към децата трябва да сме коректни.

Разбира се, че има разлика.
Но децата не го знаят това.
А родителите трябва да знаят, че децата не го знаят.
За децата всичко е обещание.

 

Ами. Конкретизирал.  "Някой" не значи първият слънчев ден, нали? 

Чакайте сега, няма теле под вола   Мъж ми си е душичка и хич не се оплаквам, нито давам да ми го плюят, защото няма причина.   Не ми се е измъквал от обещания по този начин, но по друг повод установихме, че двамата разбираме " казването" по различен начин и реших да пусна анкетка да видя аджеба, кой е пропусна урока за казването като е бил малък, аз или той  

Той сигурно ще се включи по-късно да обясни какво има предвид, но с две думи, той смята, че като кажеш нещо, това е със знанието за обстоятелствата в момента и с най-добри намерения да го свършиш, но ако обстоятелствата се променят и не можеш да го свършиш, това не е обещание и може да се промени.
АКо обаче обещаеш нещо, то независимо от обстоятелствата трябва да го свършиш.
Надявам се да съм предала точно мислите му, ако не съм, той ще се обади по-късно.  

Редактирам за да добавя нещо, че се сетих:
- за мен, ако кажа нещо, това значи че съм дала думата си и вали, гърми трябва да го свърша. Същото е като обещанието ми. НО, ако не мога да го свърша по някаква причина, това означава, че наистина не мога по никакъв начин да го свърша и тогава дори и да съм обещала, не мога да направя съответното нещо.
Не мисля, че  можем да променяме някои обстоятелства ( е, не такива като например дали сме станали с левия или десния крак от леглото, а по-сериозни неща, като например някой да е умрял и т.н).
Докато той напротив, смята че можеш ( и понякога наистина го е правил за мое изумление). Щом си обещал трябва да го свършиш с цената на всичко. 

казване, обещание, клетва ... така са наредени по принцип.

По степен на обвързване ли имаш предвид?
Хм...интересна трактовка, не бях се замисляла.

Абсолютно съм съгласна с изказването ти!