писна ми от клишетата за нас

Успокой се малко и пак пиши, че така нищо почти не стана ясно. 
На нас тук не гледат така например. Не може да говориш общо. Може би у вас е грешката някъде 
И къде е това "тук"? 

Ти също оправдаваш клишетата - напр. за мюсюлманите. Потърси първо у себе си - защо се впечатляваш толкова от това, какво мислят другите за източноевропейките?

Стериотипи и дискиминация сьществуват нявсякьде и кьм различни етнически групи. Не зная в каква ситуации си попаднала, но до известна степен е в твой рьце да промениш мнението на хората и това как те вьзприемат. Понякога няма нищо общо с пройзхода , дори и да си мислиш че има и понякога човек се самонавива, което допьлнително те озлобява. Ако си от скоро в страната, в която си, е нормално да се ядосваш на опредлени неща, всички сме минали по този пьт. Ако имаш позитивна нагласа и се фокусираш на това което искаш да постигнеш, с времето много неща ще ги виждаш под различен ьгьл и сьщо много други неща няма да ти правят впечетление.
Интересно ми е кое те е ядосало толкова много, може би, някой друг в този форум е бил в подобна ситуация и ще ти даде добьр сьвет.

Явно си попаднала на неприятно място и сред комплексирани хора.
Обикновено хората обиждащи по повод произхода се борят със собствения си произход и развитие на живота.

Не ги взимай толкова навътре нещата, наистина по този свят стереотипи да искаш.

Ние българите най-много дискриминираме, тоя бил черен, ония бил терорист  Ето доказателство

Нормално е и за нас да има стереотипи. Chrismommy добре го е написала.

Абе, аман от недоволни гостенки- аз пък да ти кажа.
Я, се регистрирай и после ще обсъждаме.

От свой лижчен опит ще кажа, че дискриминацията е най вече в главата на дискриминираните. До сега не съм срещала нормален човек, който саед като се е zапоzнал с мен да ме определя по това, че съм българка. Отношението им се определя от това, което АЗ съм и оzобщо не ги интересува от коя страна идвам.
Вярно, че има и хора, които винаги ще смятат чужденците zа втора ръка, но има и такива, които примерно смятат жените zа слугини, а хомосексуалистите са zа тях напаст божия и никога не биха общували с тях. Но такива хора не могат да ме накарат да се чуствам по нискостояща от тях, zащото zа мен те са ограничени. Така че не гледай на дискриминацита към чужденците така лично, zа мен това е все едно да кажаеш "Не мога да сие интергрирам, zащото съм блондинка и всички смятат, че съм много тъпа и ме игнорират"

 

А ти къде си?
Интересно ми е къде толкова много не искат чужденците?

Много важно какво си мислят хората, ти заради тях ли живееш?
Аз пък много се наслаждавам на опулените погледи на някои които ме питат защо съм се омъжила за мъжа ми.... ами заради зелената карта, разбира се! 

Тъпи и ограничени хора винаги ще има, просто ги игнорирай и толкоз.

marti223 няма място за отчаяние. Аз сьм в Канада и тук е голям проблем да си намериш пьрвата работа по професията. Не зависимо колко ти е блестяща дипломата и опита, хората искат канадски опит. Както вече писах началото е трудно, но сьс сигорност има начин да се оправиш. Много често се налага да се трьгне от нулата. Хората се врьщат в училище, за да се доизучат по местните стандарти. Най-трудно е за лекарите, почти не вьзможно е да практикуваш с чужда диплома и взима години да се преквалифицираш. Мисля че само опредлени професии като компютьрни специалисти, имат по-голям шанс. Минала сьм по този пьт и знам, че е трудно, но не е невьзможно. Важното е да си поставиш цели и да не се обезкоражаваш. Спомням си, че един ден, когато се чуствах точно като теб, сьпруга ми каза нещо, което доста ме ободри. Той ми каза -огледай се на спирката на метро и забележи, колко хора, които си личи че не са родени тук, чакат метрото за да отидат на работа. Тогава някак си ми просветна, че не сьм сама, че хиляди или милиони са минали по моя пьт и е нормално да се чуствам така.
 

 

Ето ти ключа към палатката.
Твоята легализирана диплома от София е горе долу като диплома от Горно Нанадолнище за тях и ако помислиш реално, щом не е достатъчно това, което предлагаш, за да те вземат на работа трябва да поработиш над асортимента на това, което предлагаш, както и на опаковката. Ще обясня какво имам предвид.
- Поработи над акцента, добър език не е достатъчна квалификация ако искаш да работиш като журналист например. Съгласи се, че ако акцента е толкова силен и качеството на езика толкова ниско, че би попречило на клиента да общува със служителя, а такова общуване се изисква от естеството на работата, ами естествено никой работодател няма да иска да го вземе.
- Винаги на местна диплома се гледа по-добре( най=малкото защото хората знаят от къде е) и ти дава малко преднина пред всички останали с легализирани дипломи. Тъжна истина е, но за добро или зло ( а донякъде си мисля, че е за добро в определени ситуации) това е действителността.
Замисли се за допълнителни квалификационни курсове, които ще ти помогнат за съответната работа, ако имаш възможност направо започни допълнително образование следваща степен( за магистър, докторант и т.н.)
- Мисли позитивно! На всеки му е трудно да го отхвърлят когато става въпрос за работа, но много голямо значение има как ти сама предлагаш себе си и как приемаш поражението.
 Губи битката, не войната! И най-важното, научи се как да губиш!
Когато ти откажат работа- питай какво е наклонило везните не в твоя полза, за да работиш над него! Това не е срамно, просто ще знаеш над кое трябва да акцентираш! Не всички ще ти отговорят, но има и такива, които като видят желанието ти да се усъвършенстваш ще го направят!
- Предложи да работиш на доброволни начала за някоя фирма, където искаш да работиш платено. Така ще навлезеш в работата, ще усъвършенстваш езика, ще можеш да покажеш на какво си способна и ако те харесат, може да те вземат. АКо не, такъв опит винаги е много добре приет в едно резюме!

Имам един приятел, който започна да работи чистач тук като дойдоха с жена си, момчето е с висше, започна да учи за магистър, но не беше добре с езика. Много тежко го изживяваше и ми е ясно, че е лесно да се говори отстрани, НО...наистина дай най-доброто от себе си да не се отчайваш и да извлечеш нещо положително за себе си.
Светът не е настроен с/у теб, не се ласкай! Той дори не забелязва, че съществуваш. Просто от теб, много усилия, труд, упорство  и дори разочарования зависи дали ще му покажеш от къде си и коя си или ще продължаваш да се оплакваш и да му размахваш пръст.
Момчето, за което споменах в момента работи като главен счетоводител след почти 3 години опити.
Ще дойде и твоят шанс! Само не спирай да го търсиш!