Коя беше първата ви мисъл, когато родихте? (ако помните)

  • 4 975
  • 153
Когато родих Гери: "защо е толкова малко и защо няма никаква коса?!?!"

Когато родих Юлиян: "Момче! Чудесно! Татко му ще бъде толкова щастлив!"

разкажете за вашите първи реакции при това толкова важно събитие!
Виж целия пост
# 1
Първата ми мисъл беше:"Колко ли е часа?!"  Shocked и съответно попитах анестезиоложката  Embarassed
Виж целия пост
# 2
Когатго се роди дъщеря ми си помислих че един ден и тя ще се мъчи така...а като се роди синът ми изпитвах облекчение че всичко приключи и бебето е живо и здраво.
Виж целия пост
# 3
Търпях, търпях, не гъкнах и като родих му ударих един рев! Смея се с глас, рева и само питам: "Бебето, добре ли е?" Питах поне 10 пъти и само за това мислех!
Виж целия пост
# 4
"Защо не го чувам да плаче"
Бяха ми заглъхнали ушите. Преглътнах един, два пъти и тогава вече му чух гласчето Simple Smile
Виж целия пост
# 5
Моята първа мисъл беше: "Толкова изчетох за раждането и на курсове ходих, а то нямаше нищо общо"
Виж целия пост
# 6
"Нима беше толкова лесно? По филмите го показват доста по-страшно!Не мога да повярвам ... вече съм мама ...  newsm68"
Честно казано не вярвах че някога ще излезе от мен ....
Виж целия пост
# 7
Когато ми казаха че вече е извадено бебето.
Много се стреснах и попитах
"А зашо не плаче"
а лекарката до мен ми каза "Как да не плаче, я чуй каквъв силен глас"
След 2-3 минути вече я бяха измили и ми я донесоха да я целуна.
Първото ми впечатление и мисъл беше колко е колко нежна, чисто, топличка и розова кожичка има. Дори имам снимка от този момент Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Като родих си мислих дали е добре, защото чух как тупна намагарето.
Когато я вдигнаха да я видя попитах: "Защо бебето ми е синьо с бяло отгоре?"
Виж целия пост
# 9
Моята първа мисъл беше " оживях", защото беше доста тежко при мен. Малко на сън си спомням, че плачеше и че чух докторът да казва "момче". Ама физиономията на бебо, когато го погледнах за пръв път, никога няма да я забравя. После плаках като ми го донесоха да го целуна. И като ме изкарах в следродилна все питах дали ще ми го дадат. Абе по друг начин си представях всичко.
Виж целия пост
# 10
И двата пъти раждах секцио с пълна упойка, така че ще пиша за първата ми мисъл след като излязох от упойка.
Първият път: Ох, че ме боли, явно  всичко е свършило. И веднага след това си помислих какво бебче съм родила и дали всичко е наред.
Вторият път: Ура, оживяла съм и след тази операция. И след това си помислих дано да съм родила живо и здраво момченце.
Понеже си видях бебечета по- късно, тогава изпитвах какви ли не чувства, просто много и най- различни, които трудно могат да се опишат. Но и двата пъти една от първата ми мисъл бе, какви са ми сладки бебетата, колко са белички и как приличат на татко си. Grinning
Виж целия пост
# 11
Erica Ако искаш вярвай,но днес си мислех да пусна същата тема Mr. Green
Страхотно съвпадение Laughing
в момента в който бебето се показа,първата ми мислъ беше:"охххх свърши се" Joy,а първите ми думи бяха:"всичко наред ли е с бебето?"
Виж целия пост
# 12
Помня, че си помислих- Най накрая, всичко е наред- нямах търпение да я видя! Когато ми я показаха първо ми се стори много омазана и подпухнала, но след две минути поизплакната и спяща беше най- сладката муцунка на света! Бях много щастлива Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes!
Виж целия пост
# 13
Видях как извадиха бебчо от мен и почувствах огромно облекчение- край! свърши се! родих го! По едно време всичко ми изглеждаше толкова страшно и безкрайно, че мислех, че няма да си тръгна жива от родилното! Последва пълно спокойствие и ме обзе невероятна бодрост, а не бях спала три дена и две нощи. Докато акушерка, сестра и санитарка се суетяха къде край мен, къде край ревящото ми бебе, аз казах на доктора да се усмихне най-накрая (беше нещо крив). И той се усмихна! Simple Smile След което го предупредих много да се постарае, докато ме шие, защото мъжът ми е с 6 години по-млад от мен и трябва да изглеждам добре (наистина се е постарал... Wink )! И като се почнаха едни бъзици, закачки и смях в родилна зала- голям купон падна! Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Виж целия пост
# 14
Парво погледнах колко е часа, после се надиганх да я видя и попитах дали е добре, а след това попитах как сам аз ще ме шият ли? Но със самото радане изпитах страхотно облекчение и се радвах, че всичко вече приключи и че най-после ще си я видя и гушна. След това я гледах цял час (времето в което лежах на  магарето) и бях много горда от себе си, че сам родила здраво бебе (мисля, че всички майки мислят това).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия