Здравейте!
Провокирана от една темичка, която скоро прочетох във форума, искам да ви попитам: наистина ли е вярна приказката, че старата любов ръжда не хваща? За вас как е? Сещате ли се за старите си любови, макар и сега, след години, да сте щастливо или нещастно женени?
Преди време аз, случайно и не толкова, намерих координатите на една моя стара неосъществена любов в Скайп. Преди десетина години имахме заигравка в гимназията, но до връзка не се стигна. Беше ученическа любов, гледах го и си въздишах по него всеки път, когато го срещна. Той знаеше или поне се досещаше, но нямахме връзка, така и не разбрах харесвал ли ме е или не. Това продължи години, аз бях срамежлива, той също. Никой на никого нищо не каза. След време съдбата ни срещна пак случайно. Той следваше в града, където следвах и аз. Но пак нищо не стана, аз тогава мислех за друг.
Сега, след толкова години, го намерих. Писах му. Отговори. Казах му коя съм. Сети се. Признах му чувствата си от миналото, той каза, че също не е бил безразличен.
Е, и? Омъжена съм щастливо, смея да твърдя, обичам съпруга си. Не съм крила нищо. Всъщност, проблемът ми е, че постоянно взех да мисля за този човек от миналото ми. Писахме си няколко дни, като приятели, без задни мисли. Но мисълта в мен си остава. Той ми каза: защо не ми каза тогава, защо не ми обясни какво чувстваш? Е, защо? Просто изпуснахме момента...
Но не спирам да мисля за него... Малко объркано стана, но бих искала, ако някой има подобни преживявания, да сподели, ще ми е интересно как сте се справили, ако в живота ви случайно се е появила някоя стара любов...
Виж целия пост
Провокирана от една темичка, която скоро прочетох във форума, искам да ви попитам: наистина ли е вярна приказката, че старата любов ръжда не хваща? За вас как е? Сещате ли се за старите си любови, макар и сега, след години, да сте щастливо или нещастно женени?
Преди време аз, случайно и не толкова, намерих координатите на една моя стара неосъществена любов в Скайп. Преди десетина години имахме заигравка в гимназията, но до връзка не се стигна. Беше ученическа любов, гледах го и си въздишах по него всеки път, когато го срещна. Той знаеше или поне се досещаше, но нямахме връзка, така и не разбрах харесвал ли ме е или не. Това продължи години, аз бях срамежлива, той също. Никой на никого нищо не каза. След време съдбата ни срещна пак случайно. Той следваше в града, където следвах и аз. Но пак нищо не стана, аз тогава мислех за друг.
Сега, след толкова години, го намерих. Писах му. Отговори. Казах му коя съм. Сети се. Признах му чувствата си от миналото, той каза, че също не е бил безразличен.
Е, и? Омъжена съм щастливо, смея да твърдя, обичам съпруга си. Не съм крила нищо. Всъщност, проблемът ми е, че постоянно взех да мисля за този човек от миналото ми. Писахме си няколко дни, като приятели, без задни мисли. Но мисълта в мен си остава. Той ми каза: защо не ми каза тогава, защо не ми обясни какво чувстваш? Е, защо? Просто изпуснахме момента...
Но не спирам да мисля за него... Малко объркано стана, но бих искала, ако някой има подобни преживявания, да сподели, ще ми е интересно как сте се справили, ако в живота ви случайно се е появила някоя стара любов...
