Ето какво ми разказа моят син на 5 год. какво се бе случило вчера в детската градина: "Без да искам затворих компютъра/ играчка предполагам/ ,но не видях ,че Ивето си беше сложила пръстчето и аз и го притиснах. Тя се разплака , защото много я заболя." Аз го попитах- Извини ли и се? - "Ами не, госпожата ме наказа!"Аз ли нещо бъркам или са сбъркани госпожите в детските градини?Бясна съм!На това ли се учат децата в ДГ?Че когато блъснеш някого , когато удариш някого, следва наказание?И въобще не иде реч за онази вълшебна думичка?Между другото предният ден едно момченце блъснало едно момиченце и му счупило очилата. Пак ми каза , че детето го били наказали.Е, незнам как е станало и дали някой е казал "извинявай".Мисля да говоря с госпожата...... .И в тая връзка искам само да спомена думата "агресия", думата "страх".Страхът от наказание ли е средството за възпитание в ДГ? Мисля , че страхът и агресията вървят ръка за ръка.Какво тогава се прави в ДГ?
Виж целия пост
посъветвайте ме! за наказанията в градината
- Публикувана: 28 март 2009, 14:38 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2009, 15:25 ч.
# 1
28 март 2009, 16:27 ч.
Ами извинението си е извинение, наказанието-наказание....когато някой умишлено нарани друг би следвало и двете да са последици.....
То и възръстните се въздържат от много неща заради страх от наказания - законни...какво по-различно.....
И да, когато моето дете в градината била халосано, ухапано, блъснато и т.н. от друго - очаквам другото да бъде наказано по някой начин...ест преди трябва и да се извини.....
Виж целия пост
То и възръстните се въздържат от много неща заради страх от наказания - законни...какво по-различно.....
И да, когато моето дете в градината била халосано, ухапано, блъснато и т.н. от друго - очаквам другото да бъде наказано по някой начин...ест преди трябва и да се извини.....
# 2
28 март 2009, 16:47 ч.
когато е нарочно се наказва
когато е без да иска тогава - ивинявай
това е правилното
Виж целия пост
когато е без да иска тогава - ивинявай
това е правилното
# 3
28 март 2009, 19:30 ч.
Напълно съм съгласна
Виж целия пост
когато е нарочно се наказва
когато е без да иска тогава - ивинявай
това е правилното
когато е без да иска тогава - ивинявай
това е правилното
Напълно съм съгласна
# 4
28 март 2009, 19:37 ч.
А моят син се беше научил, че като каже извинявай и може да си прави всичко.
Не може да няма наказания.
Виж целия пост
Не може да няма наказания.
# 5
28 март 2009, 20:36 ч.
Същата работа и при нас.
Бутна веднъж братовчед си, той се удари в един стол и се разплака. Идва дъщеря ми при мен и казва "Какво толкова, нали му се извиних".
Не може наказанията да са за всичко и по правило да си "виновен" винаги. И наистина госпожите би трябвало да разберат каква точно е била ситуацията, преди да наказват. Но без наказания не може.
Виж целия пост
А моят син се беше научил, че като каже извинявай и може да си прави всичко.
Не може да няма наказания.
Не може да няма наказания.
Същата работа и при нас.
Бутна веднъж братовчед си, той се удари в един стол и се разплака. Идва дъщеря ми при мен и казва "Какво толкова, нали му се извиних".
Не може наказанията да са за всичко и по правило да си "виновен" винаги. И наистина госпожите би трябвало да разберат каква точно е била ситуацията, преди да наказват. Но без наказания не може.
# 6
28 март 2009, 21:05 ч.
За неволно нараняване в никой случай не мога да допусна наказание. Нито аз го наказвам по такъв повод, нито в градината знам за подобни случаи. Рядко наказват децата и то предимно за действия, при които няколко пъти им се прави забележка за едно и също недопустимо поведение и няма резултат, едва тогава ги наказват.
Моето е на 5 и се извинява. И да, прави разлика между без да иска и нарочно, защото ако направи беля, която осъзнава, че не е трябвало , започва да се опитва да лъже и да се измъква, но ако ме настъпи или удари неволно ми се извинява и не се опитва да прехвърля вината на друг. Но когато се усеща, че е виновен и мънка, лъже и си измисля куп глупости докато успея да го накарам да си признае , извини, обещае, че няма да прави така и ако е по тежко провинението, тогава го наказвам (предимно лишение от нещо, други наказание не прилагам, така или иначе не мога да го накарам да стои до стената или нещо подобно).
Виж целия пост
Моето е на 5 и се извинява. И да, прави разлика между без да иска и нарочно, защото ако направи беля, която осъзнава, че не е трябвало , започва да се опитва да лъже и да се измъква, но ако ме настъпи или удари неволно ми се извинява и не се опитва да прехвърля вината на друг. Но когато се усеща, че е виновен и мънка, лъже и си измисля куп глупости докато успея да го накарам да си признае , извини, обещае, че няма да прави така и ако е по тежко провинението, тогава го наказвам (предимно лишение от нещо, други наказание не прилагам, така или иначе не мога да го накарам да стои до стената или нещо подобно).
# 7
28 март 2009, 22:04 ч.
Според мен е важно детето да осъзнава, кога е постъпило лошо - независимо дали е без да иска или нарочно. И този критерий не се създава в градината, а в семейството. Ние много говорим кое е редно и кое не. Наказания или шамари не вършат работа, ако детето не разбира какво е направило. Така по-скоро родителят/учителката показват кой е по-силният, а не възпитават. В детската градина много често учителките въобще не разискват ситуацията, за да вземат правилно решение кой е виновен и какво наказание да понесе. В повечето случаи действат абсолютно първосигнално, което не е редно. И моя син е наказван без конкретно да и извършил виновното деяние - просто бил на мястото на събитието и госпожата решила, че той е виновен. Винаги разискваме тези ситуации вкъщи.
Виж целия пост
# 8
28 март 2009, 22:21 ч.
Все едно аз съм го писала. И според мен е важно детето да осъзнава кога е постъпило лошо. И аз в нас разговарям с дъщеря за такива ситуации. Но в детеската градина и нашите учителки действат първосигнално, което за мен също не е редно. И дъщеря ми е била увиквана без да е виновна, обаче в някой случаи е била и виновна. Но вече е по голяма и аз я уча вече да успява да се защитава сама ако наистина не е виновна. Не става въпрос да се репчи на госпожата и т.н., но може да обясни какво е станало и да не премълчава истината. Един учител винаги може да разбере кога едно дете хитрува и кога е несправедливо засегнато. Много често обаче децата се стъписват и замълчават.
Виж целия пост
Според мен е важно детето да осъзнава, кога е постъпило лошо - независимо дали е без да иска или нарочно. И този критерий не се създава в градината, а в семейството. Ние много говорим кое е редно и кое не. Наказания или шамари не вършат работа, ако детето не разбира какво е направило.. В детската градина много често учителките въобще не разискват ситуацията, за да вземат правилно решение кой е виновен и какво наказание да понесе. В повечето случаи действат абсолютно първосигнално, което не е редно. И моя син е наказван без конкретно да и извършил виновното деяние - просто бил на мястото на събитието и госпожата решила, че той е виновен. Винаги разискваме тези ситуации вкъщи.
# 9
28 март 2009, 22:29 ч.
Виж целия пост
когато е нарочно се наказва
когато е без да иска тогава - ивинявай
това е правилното
когато е без да иска тогава - ивинявай
това е правилното
# 10
29 март 2009, 00:16 ч.
Съжалявам, че учителката е наказала детето ти - сигурно е добро и внимателно дете, но наказанията със сигурност са средство за научаване човек да е по-внимателен и предпазлив.
Аз имам обратния случай - дете беше тръшнало тежка, метална врата на тоалетната и беше прищипал пръста на дъщеря ми. Падна й нокътя. Не попитах дори кое дете е било - тогава се тревожех да не е счупен пръстът. Но сега като се сещам, се чудя дали едно дете може да разбере какво е направило само с обяснение, дори да е било без да иска. Аз на моите деца непрекъснато обяснявам, че няма такова нещо "без да искам" - това е просто лесно извинение, но само за измъкване, а истината е че човек не е внимавал - за себе си или за другите около себе си, а за важните неща - трябва да се внимава.
Виж целия пост
Страхът от наказание ли е средството за възпитание в ДГ? Мисля , че страхът и агресията вървят ръка за ръка.Какво тогава се прави в ДГ?
Аз имам обратния случай - дете беше тръшнало тежка, метална врата на тоалетната и беше прищипал пръста на дъщеря ми. Падна й нокътя. Не попитах дори кое дете е било - тогава се тревожех да не е счупен пръстът. Но сега като се сещам, се чудя дали едно дете може да разбере какво е направило само с обяснение, дори да е било без да иска. Аз на моите деца непрекъснато обяснявам, че няма такова нещо "без да искам" - това е просто лесно извинение, но само за измъкване, а истината е че човек не е внимавал - за себе си или за другите около себе си, а за важните неща - трябва да се внимава.
# 11
29 март 2009, 00:24 ч.
Аз не разбрах под каква форма е било наказанието?
Моят син е малък още за наказания или поне не разбира,че е наказан.Но разбира,когато е направил беля,и му обясня с различна интонация,че така не се прави,че трябва да бъде по-внимателен,че мама я боли,когато я ухапе,дори и на игра.Еой не говори все още и не се извинява
Виж целия пост
Моят син е малък още за наказания или поне не разбира,че е наказан.Но разбира,когато е направил беля,и му обясня с различна интонация,че така не се прави,че трябва да бъде по-внимателен,че мама я боли,когато я ухапе,дори и на игра.Еой не говори все още и не се извинява
# 12
30 март 2009, 16:35 ч.
Защо пък да се подразбира от само себе си, че трябва да има наказание? Ако едно дете проявява умишлена агресия, това е сигнал за някакъв проблем. Ако просто го накажем, ние го учим да не се изразява, когато има проблеми, но не решаваме самия проблем, просто го правим по-незабележим както за нас самите, така и за самото дете. Но той не изчезва, а просто намира друго проявление.
Тука няма наказания в детските градини, има обясняване, говорене, наблюдаване, изслушване. И агресията е в пъти по-малко.
Виж целия пост
Тука няма наказания в детските градини, има обясняване, говорене, наблюдаване, изслушване. И агресията е в пъти по-малко.
# 13
30 март 2009, 16:57 ч.
Аз в момента търся средното положение. Синът ми почти всеки ден е наказван в детската градина, какво точно прави не знам, защото много рядко ни разказват кога са се били, кога е имало някакъв инцидент, добре, че детето започна да се мъчи да разказва, та чат-пат научавам едно друго. Учат ги да се извиняват, но в момента явно и той е на мнение, че извини ли се, всичко му е простено. Ако му се скараме за нещо, започва да се извинява, да целува, да ни казва, че ни обича и си продължава, без да разбира според мен, че извинението не значи автоматично, че нещата са наред. Та не знам, аз също се чудя къде точно е правилното положение и баланса между наказание и извинение. А не е толкова просто да му кажа това е така, това е иначе, защото все още е малък и не разбира много, защото все още наваксва изоставането от двете години в институция.
Виж целия пост
# 14
30 март 2009, 17:47 ч.
Лошото е ,че децата много добре прикриват умишлената агресия с думите "без да искам".Лошото е и ,че госпожите не винаги могат да следят всички деца и най-често го "отнася" по-буиното дете. Много е трудно да се попадне на добър учител-психолаг в ДГ, а това е много важно ,защото се отразява в поведението и характера на децата и в училище, по -късно и в живота.
Аз бих си поговорила с госпожата ,моето дете и другото дете ,за да се изясни и ситуацията. Извинение и наказание трябва да има . Трябва и ако с нещо не съм съгласна в решението на госпожата да и го кажа .
Виж целия пост
Аз бих си поговорила с госпожата ,моето дете и другото дете ,за да се изясни и ситуацията. Извинение и наказание трябва да има . Трябва и ако с нещо не съм съгласна в решението на госпожата да и го кажа .
Препоръчани теми