Със съпруга ми сме разделени...
Но аз все още го обичам от цялото си сърце и душа,обожавам го.Никога не съм предполагала,че мога да обичам някой мъж така.Сутрин ставам с мисълта за него,през деня мисля за него,заспивам с мисълта за него и го сънувам всяка нощ.
Знам,че нямаме бъдеще и въпреки,че гледам реално на нещата и се опитвам да приема тази мисъл...не става.
Само като си помисля,че той може да обикне друга жена,да й казва че я обича,да я гали,милва,люби....откачам
Незнам болестно сътояние ли е това....но не мога да го спра.Сякаш е заседнал в сърцето и съзнанието ми и не мога да го изтрия от там.
Обичам го,обичам го,обичам го....
Ако знаете само как копнея да ме прегърне,да усетя топлината му,да ме докосне,да ме целуне...
Направо дъх не мога да си поема.
Обичам го!